Тъй като конфликтът Израел-Хамас заплашва да се разпространи, търговците на

Тъй като спорът Израел-Хамас заплашва да се популяризира, търговците на нефт заплащат награда за годишните си доставки на множеството типове близкоизточен недопечен нефт за 2024 година, съгласно организация „ Ройтерс “. Макар да се удостоверява това, което мнозина подозират, - че спорът е провокирал окончателно нараствания на цените на силата, - не е ясно какъв брой и защо време тези нараствания ще обиден международната стопанска система.

Разбира се, налице са нормалните предизвестия за неизвестностите на войната, само че до момента бизнесът в района работи при два евентуални сюжета. Първият е лимитирана война, в която цените скачат единствено леко (4-7 $ за барел) и по този метод водят до нищожно нарастване на инфлацията (0,1 процента). Вторият сюжет е по-голяма война, която се популяризира в целия район. Ако това стане, цените на петрола могат да скочат до 150 $ за барел по някои оценки, което евентуално ще докара до световна криза със сериозен инфлационен напън.

Израелската стопанска система към този момент стартира да се приспособява към новото обикновено, по-късно, което някои считат за израелски еквивалент на 11 септември. Потребителските разноски са намалели, а тъй като резервистите са призовани на война, сериозният дефицит на работна мощ навреди на веригите за доставки както на морските пристанища, по този начин и на супермаркетите. Източници на нашето издание споделят, че ежедневните ракетни офанзиви не престават, а в някои региони ракетни сирени се чуват най-малко два пъти дневно, тъй че икономическата неустановеност в Израел няма да изчезне скоро. Междувременно държавното управление даде обещание „ без ограничаване “ разноските за финансиране на войната и компенсиране на засегнатите лица и компании, което допуска по-голям бюджетен недостиг и повече задължения. Министерството на стопанската система сътвори информативен пул, в който към края на октомври е основана база данни, свързваща минимум 8550 души с фалиращи компании. Централната банка на Израел понижи прогнозата си за стопански напредък за 2023 година до 2,3% от 3%, а прогнозата си за 2024 година до 2,8% от 3%. Тези прогнози допускат, че войната ще бъде лимитирана до Газа.

Въпреки че Израел спря доставките на електрическа енергия за линията Газа, той също трябваше да промени личните си модели на ползване. Природният газ съставлява 70% от производството на електрическа енергия в Израел и над 40% от енергийния микс на страната. Министерството на енергетиката изиска от електрическите компании да потърсят различни източници на гориво, с цел да задоволят потребностите си. То подреди на Chevron краткотрайно да спре производството на находището Tamar, което се намира на 25 километра от Газа и значително обслужва вътрешните доставки. То също подреди на Chevron краткотрайно да спре потоците през източносредиземноморския газопровод (EMG), който свързва Ашкелон, израелски град на 13 километра северно от Газа, с Ариш в северния Синай на Египет. Въпреки че EMG към този момент не можеше да работи поради близостта си до бойния фронт, съкращенията нямаха огромен резултат върху цялостното енергийно доставяне на Израел.

Офшорните газови залежи обаче се трансфораха в стратегически актив за Израел. Откриването на тези находища, най-много находището Тамар през 2009 година и находището Левиатан през 2010 година, форсира прекосяването от въглища към газ и докара до значително преструктуриране на енергийната инфраструктура на Израел, позволявайки му да стане експортьор на газ. През 2022 година Израел е създал 21,9 милиарда куб. метра газ, като Левиатан е създал 11,4 милиарда куб. метра, а Тамар е създал 10,2 милиарда куб. метра. Израел е потребил 12,7 милиарда куб. метра и е изнесъл 5,8 милиарда за Египет и 3,4 милиарда за Йордания. Очакваше се износът да нарасне в допълнение през 2023 година В светлината на войната в Украйна и напъните на Европейски Съюз да откри други възможности на съветската сила, Израел можеше да усили каузи си на международния пазар на природен газ.

Всъщност офшорните газови залежи в крайбрежните води на Израел и други страни от Източното Средиземноморие доведоха до полемики по отношение на потреблението на сила за стабилизиране на районната стопанска система. Войната в Украйна форсира волята на тези страни да работят в употребата и продажбата на ресурсите на Европа. Миналия ноември, да вземем за пример, продължи десетилетия наред спор за морските граници сред Израел и Ливан завърши и съгласно новите граници Ливан има право да изследва находищата Кана или Сидон, елементи от които се намират в израелските териториални води. Властите в Бейрут се надяват, че съглашението ще помогне на Ливан да възвърне стопанската система си – по тази причина до момента наподобява, че Хизбула съблюдава неофициалните червени линии, които не би трябвало да пресича, макар противоположната изразителност.

Въпреки че войната ще забави бъдещите енергийни интервенции и ще усили разноските им, Израел наподобява има намерение да продължи с тях. На 29 октомври той разгласи, че шест компании, в това число BP и италианската Eni, са получили 12 лиценза за изследване и локализиране на спомагателни ресурси от природен газ в морето. Това е четвъртата офшорна оферта за изследване на природен газ в икономическите води на Израел от 2010 година насам. Печелившите компании в тази оферта ще образуват два консорциума за изследване на две локации в съседство с израелското находище Левиатан. (Eni, Dana Petroleum и Ratio Energies съставляват едната група, до момента в който BP, азербайджанската държавна петролна компания Socar и NewMed Energy съставляват другата.) Фирмите разполагат с три години за изследване и могат да получат двугодишно удължение за общо 7 години, в случай че съумеят да пробият най-малко един бунар.

Всичко това значи, че Израел освен е получил нови вложения нагоре по веригата от европейски петролни компании, само че също по този начин е обезпечил дълготрайния им ангажимент към региона. А това допуска, че доста компании залагат на сюжет за лимитирана война. И защото те наподобява са съгласни, че може да отнеме шест до 12 месеца, с цел да стартират изследванията, компании като Eni явно се ангажират за дълго време.

Не постоянно е било по този начин. Години наред фирмите бяха склонни да заобикалят израелските интервенции нагоре по веригата от боязън да не отхвърлен арабските производители на нефт. Но Споразуменията на Ейбрахам от 2020 година трансформираха играта. Chevron навлезе на пазара, което накара държавния фонд на Обединените арабски емирства да влага в газовото находище Тамар през 2021 година „ Бритиш петролиум “ изрази интерес към офшорни планове в Източното Средиземноморие, наддавайки се с Abu Dhabi National Oil Co., за придобиване на 50 % дял в израелския производител на газ NewMed Energy, макар сегашния спор в Газа.

Опитът на Chevron в Израел е увещание за устойчивостта в зоните на спорове. В края на краищата Tamar беше обект на ракети през 2021 година и EMG беше спрян, а размерите му бяха пренасочени през различна районна мрежа. Въпреки това, в случай че прекъсването на Tamar и EMG продължи, доставките на газ за Израел ще бъдат понижени, както и износът за Египет.

Всъщност спорът към този момент усложни живота в Египет. Въпреки че страната наподобява е отхвърлила всички оферти за приемане на палестински бежанци в подмяна на външна помощ и опрощаване на дълга – вероятност, която съгласно известията се предлага от американски и европейски чиновници – разтърсванията ще дават на Кайро благоприятни условия да получи отстъпки от своите кредитори и да облекчи своите тежки стопански проблеми. Загрижен за дестабилизиращите резултати на спора, които биха могли да усилят противозаконната миграция от Египет към Европа, Европейският съюз преглежда съглашение за партньорство с Египет, фокусирано върху миграцията и икономическото съдействие, в основата на което ще бъде забележителен пакет от финансова помощ.

Загрижеността на Европейски Съюз по отношение на статута на Египет ще нараства, до момента в който газопроводът EMG продължава да е спрян. Продължителните дефицит на газ ще подкопае способността на Египет да посреща енергийните потребности на своя народ, както и способността му да изнася полутечен природен газ за Европейски Съюз. (Доставките към този момент са по-ниски тази година спрямо 2022 г.) Египет не е изключително значим снабдител, само че при подобен стеснен пазар на LNG и зимата тъкмо зад ъгъла цените към този момент са се повишили в Европа и може скоро да се покачат и в Азия.

В последна сметка продължителността на спора Израел-Хамас ще се отрази на международната стопанска система. Призивите на иранския висш водач аятолах Али Хаменей към арабските и мюсюлманските народи за комерсиално ембарго по отношение на Израел, което включва нефт, към момента не са предиздвикали корпорациите да стартират да преоценяват капиталовия си избор. Никой от актуалните задгранични вложители наподобява не желае да си тръгне.

Турция е едно евентуално отклоняване. Приблизително 40 % от годишното ползване на нефт в Израел се покрива от недопечен нефт, изнасян през турския терминал Джейхан. Но Анкара наподобява не е съгласна с отговора на Израел по отношение на офанзивите на Хамас. Речите на турския президент Реджеп Ердоган в поддръжка на палестинците и известията в турските медии - като и двата фактора приканват богатите на сила ислямски страни да наложат ембарго върху петрола и природния газ на Запада, с цел да спрат израелските въздушни удари в Газа - допускат, че Турция може поддържат Иран в енергийната възбрана.

Но това е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи. Според организация Bloomberg петролен танкер, регистриран в Малта, наименуван Seaviolet, неотдавна достави 1 милион барела азербайджански нефт от Джейхан до израелското пристанище Ейлат. Докато Израел се нуждае от суровия нефт, приближаващ от Джейхан, Турция също се нуждае от приходите от улеснението на износа на нефт за Израел. Като оставим настрани риториката и митингите, Турция не може да си разреши да спре нито една линия от търговията си с Израел, още по-малко енергийното си съдействие.

Най-лошият сюжет – по-широк спор сред Израел и арабските страни – може да попречи на енергийното съдействие в Източното Средиземноморие. Това би направило израелските газови начинания с Египет, Йордания и Ливан доста по-трудни, в случай че не и невъзможни. Новите газови разработки имат за цел да основат център и да засилят районното доверие. По-устойчивите ограничавания върху опциите за експорт в Източното Средиземноморие биха били спънка, изключително за страни от Европейски Съюз като Италия, които разчитат на силата в района като част от прехода от съветския експорт и чиито компании по този начин или другояче влагат в производството и експортната инфраструктура в Източното Средиземноморие. Ако Турция се причисли към обединението против Израел, тя ще би трябвало да ограничи личната си роля в улеснението на износа на сила освен за Израел, само че и за Европа. Но с цел да направи това, Анкара би трябвало да произнесе повече от политически речи. И макар че няма интерес от това, всички компании, работещи с Израел за създаване на енергийни планове в Източното Средиземноморие, остават неуверени, само че и оптимистични.