Доц. Владимир Божилов, астрофизик: Над 5500 са новооткритите светове
Търсенето на планети, които са отвън Слънчевата система, е една от най-интересните и вълнуващи задания в актуалната астрофизика. Над 5500 са новооткритите светове. Това сподели астрофизикът и учител в катедра " Астрономия “ към Физическия факултет на Софийския университет доцент Владимир Божилов в предаването " Денят на фокус “ на Радио " Фокус “.
Няколко десетки от тези 5573 екзопланети са открити от учени, работещи и правещи просвета в България. В последните две години самият доцент Божилов е част от план " Екзорестарт “, подсилен от стратегия " Вихрен “ към Фонд " Научни проучвания “ с началник доктор Трифон Трифонов. " Към нея няколко млади и одобрени учени работим дружно. Имаме открити към този момент 17 екзопланети “, показа астрофизикът.
Първата екзопланета е открита през 1992 година Тя гравитира към пулсар – излишък от гибелта на избухнала солидна звезда, което значи, че изискванията на тази планета не са подобаващи за каквато и да е форма на живот. През 1995 година двама френски учени откриват екзопланета, гравитираща към звезда, сходна на Слънцето.
Огромен принос в откриването на нови екзопланети има задачата " Кеплер “, изстреляна през 2009 година С телескопа TESS, изстрелян през 2018 година, са открити над 400 екзопланети. Изключително огромно значение има галактическият телескоп " Джеймс Уеб “. Екзопланети са откривани и с наземни телескопи.
" Сега сигурно знаем, че звездни системи като Слънчевата не са неповторими, планети като Земята също не са неповторими. Дали животът е неповторим – не знам, само че изискванията, които имаме тук за живот, също не са неповторими. Въпрос на време, на статистика и принадлежности е да се откри задоволително огромен брой планети, в чиито атмосфери има отпечатъци – така наречен биосигнатури, за съществуването на изискванията, които вършат вероятен живота тук, на Земята “, изясни доцент Божилов.
10% от всички 5573 екзопланети имат размерите на Земята и се намират в зоната на обитаемост, което значи, че температурата там разрешава, в случай че има вода на повърхността им, тя да е в течно положение. " Т.е. приказваме за няколко десетки евентуални близнаци на Земята. От позиция на астробиологията значение имат тези планети, които са с размери като тези на Земята, само че се намират и на уместно място – в зоната за обитаемост. Към днешна дата има към 30 екзопланети, които се намират в златната среда и по едно и също време с това имат размери и маса, близки до размерите на Земята “, изясни астрофизикът.
Два са главните метода, посредством които астрономите откриват екзопланети. Единият е така наречен способ на пасажите. " Когато една далечна планета минава пред своята звезда, тогава телескопите на Земята или в Космоса улавят смяна в количеството светлина, което стига от звездата до Земята. Колкото по-голяма е екзопланетата, толкоз по-голяма смяна в светлината виждаме. Затова е по-лесно да бъде открита по-голяма екзопланета, защото тя оставя по-голям отпечатък върху кривата на светлината “, описа доцент Божилов.
Вторият способ, който астрономите употребяват при търсене на екзопланети, е този на лъчевите скорости. " Ако към дадена звезда има планета, тази планета със своята гравитация кара звездата леко да се движи и по този начин трансформира метода, по който се излъчва светлината от нея. Измервайки светлината на дадена звезда задоволително дълго време, можем да открием отпечатъка от съществуването на екзопланета, която кара звездата да се движи “, изясни доцент Божилов.
Благодарение на тези два метода могат да бъдат открити размерите и масата на екзопланетата. " Ако знаете масата и размера, знаете плътността. Съчетавайки данни от тези два метода, може да кажете планетата близнак ли е или не на Земята “, добави астрофизикът.
Много значима е и характерността на атмосферите на откритите екзопланети. " Когато една екзопланета минава пред звездата, светлината й минава през атмосферата на планетата и се гълтам от нея. Астрономите на Земята получават един смесен набор сред атмосферата на звездата и в него може да се видят погълнатите от химичните детайли в атмосферата сигнали. Т.е. снимате звездата, когато няма планета пред нея, снимате звездата, когато има планета, вадите сигнала и получавате данни за състава на атмосферата на екзопланетата “, изясни доцент Божилов.
Има индикации, че в атмосферите на някои екзопланети има съществуване на пари, добави той.
" Всичко за момента приказва, че Земята не е неповторима. Големият въпрос е има ли живот на други места в Космоса. Засега инспекцията демонстрира, че близнаци на Земята има, и то не толкоз надалеч в Космоса. Само в границите на няколко десетки светлинни години от нас има задоволително близки планети. Въпрос на още повече вложения и визия е и най-много на смели, мечтаещи и можещи хора, които да изберат галактическите науки като свое занятие “, сподели още доцент Божилов.
Няколко десетки от тези 5573 екзопланети са открити от учени, работещи и правещи просвета в България. В последните две години самият доцент Божилов е част от план " Екзорестарт “, подсилен от стратегия " Вихрен “ към Фонд " Научни проучвания “ с началник доктор Трифон Трифонов. " Към нея няколко млади и одобрени учени работим дружно. Имаме открити към този момент 17 екзопланети “, показа астрофизикът.
Първата екзопланета е открита през 1992 година Тя гравитира към пулсар – излишък от гибелта на избухнала солидна звезда, което значи, че изискванията на тази планета не са подобаващи за каквато и да е форма на живот. През 1995 година двама френски учени откриват екзопланета, гравитираща към звезда, сходна на Слънцето.
Огромен принос в откриването на нови екзопланети има задачата " Кеплер “, изстреляна през 2009 година С телескопа TESS, изстрелян през 2018 година, са открити над 400 екзопланети. Изключително огромно значение има галактическият телескоп " Джеймс Уеб “. Екзопланети са откривани и с наземни телескопи.
" Сега сигурно знаем, че звездни системи като Слънчевата не са неповторими, планети като Земята също не са неповторими. Дали животът е неповторим – не знам, само че изискванията, които имаме тук за живот, също не са неповторими. Въпрос на време, на статистика и принадлежности е да се откри задоволително огромен брой планети, в чиито атмосфери има отпечатъци – така наречен биосигнатури, за съществуването на изискванията, които вършат вероятен живота тук, на Земята “, изясни доцент Божилов.
10% от всички 5573 екзопланети имат размерите на Земята и се намират в зоната на обитаемост, което значи, че температурата там разрешава, в случай че има вода на повърхността им, тя да е в течно положение. " Т.е. приказваме за няколко десетки евентуални близнаци на Земята. От позиция на астробиологията значение имат тези планети, които са с размери като тези на Земята, само че се намират и на уместно място – в зоната за обитаемост. Към днешна дата има към 30 екзопланети, които се намират в златната среда и по едно и също време с това имат размери и маса, близки до размерите на Земята “, изясни астрофизикът.
Два са главните метода, посредством които астрономите откриват екзопланети. Единият е така наречен способ на пасажите. " Когато една далечна планета минава пред своята звезда, тогава телескопите на Земята или в Космоса улавят смяна в количеството светлина, което стига от звездата до Земята. Колкото по-голяма е екзопланетата, толкоз по-голяма смяна в светлината виждаме. Затова е по-лесно да бъде открита по-голяма екзопланета, защото тя оставя по-голям отпечатък върху кривата на светлината “, описа доцент Божилов.
Вторият способ, който астрономите употребяват при търсене на екзопланети, е този на лъчевите скорости. " Ако към дадена звезда има планета, тази планета със своята гравитация кара звездата леко да се движи и по този начин трансформира метода, по който се излъчва светлината от нея. Измервайки светлината на дадена звезда задоволително дълго време, можем да открием отпечатъка от съществуването на екзопланета, която кара звездата да се движи “, изясни доцент Божилов.
Благодарение на тези два метода могат да бъдат открити размерите и масата на екзопланетата. " Ако знаете масата и размера, знаете плътността. Съчетавайки данни от тези два метода, може да кажете планетата близнак ли е или не на Земята “, добави астрофизикът.
Много значима е и характерността на атмосферите на откритите екзопланети. " Когато една екзопланета минава пред звездата, светлината й минава през атмосферата на планетата и се гълтам от нея. Астрономите на Земята получават един смесен набор сред атмосферата на звездата и в него може да се видят погълнатите от химичните детайли в атмосферата сигнали. Т.е. снимате звездата, когато няма планета пред нея, снимате звездата, когато има планета, вадите сигнала и получавате данни за състава на атмосферата на екзопланетата “, изясни доцент Божилов.
Има индикации, че в атмосферите на някои екзопланети има съществуване на пари, добави той.
" Всичко за момента приказва, че Земята не е неповторима. Големият въпрос е има ли живот на други места в Космоса. Засега инспекцията демонстрира, че близнаци на Земята има, и то не толкоз надалеч в Космоса. Само в границите на няколко десетки светлинни години от нас има задоволително близки планети. Въпрос на още повече вложения и визия е и най-много на смели, мечтаещи и можещи хора, които да изберат галактическите науки като свое занятие “, сподели още доцент Божилов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ