Там където Студентски град се разделя от Симеоновско шосе и

Улици на историята: Емануил Попдимитров – човекът, който никога не се завърна у дома

Там където Студентски град се разделя от Симеоновско шосе и стартира квартал Витоша, може да откриете доста колиритни имена на улици. Ще попаднете на улица „ Георги Райчев “, „ Ангел Каралийчев “, а сред тях стои улица „ Емануил Попдимитров “. Същият ще бъде тематика на днешния материал в „ Улици на историята “. Едва ли сте срещали толкоз постоянно това име, също така може да откриете улица със същото име в Кюстендил.

Пълното име на този воин е Емануил Попдимитров Попзахариев – прочут български стихотворец, мъдрец, книжовен критик, публицист и държавник. ПопДимитров е роден на 23 октомври 1885 година в село Груинци, Босилеградско и тогава към момента част от Княжество България. В Кюстендил приключва педагогическо учебно заведение през 1904 година След прикключване на образованието си стартира да преподава в босилеградските села. През 1907 година е изключен от Софийския университет, тъй като освирква княз Фердинанд I при откриването на националния спектакъл. Вместо да остане в България, Попдимитров продължава да учи във Франция, а по-късно приключва философия и литература във Фрибурския университет в Швейцария през 1912 година

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19038519

На прага на войната, неговите знания в непознатите езици му разрешават да взе участие в Първата Световна война като преводач на южния фронт. Попдимитров тогава е в основната квартира на армията в Кюстендил. До 1923 година е в Кюстендил и преподава френски език и философия във Висшия педагогичен курс. След това се мести в София и работи като частен доцент по литературознание в Софийския университет – кой би подозирал, че университетът ще върне оня, който е прогонил.

След Първата Световна война, когато Западните околности се губят, Попдимитров намира ново предопределение – да съставлява българските малцинства, които остават зад граница. Нещо повече, в Сърбия тече националистически напън за сърбизиране на българското население. Имайки поради, че родното място на философа към този момент е част от друга страна, той бързо стартира да провежда комитет за правата на малцинствата оттатък граница. До края на 1924 година съвсем всички бежанци от Западните околности са част от неговия комитет.

През това време всички поданици могат да четат български вестници като „ Западни околности “ и „ Западно ехтене “, съществуват към 68 сдружения с над 3000 члена. Онези, които избират да избягат и да се върнат в родината си, получават грижа и опция да бъдат настанени най-бързо. Значителен триумф на този мъдрец е записан в Петия конгрес на малцинствата, когато българите въобще не са позволени или поканени. Събитието в Женева е посрещнато с особена експанзия от югославската делегация, която в този миг се пробва да не допусне нито един българин. Попдимитров идва с карта и публична статистика на българите, които живеят във въпросния район.

Неговата тирада, подкрепена от съветската, унгарската и еврейската делегация споделя историята на човек, който в никакъв случай не може да се върне вкъщи. Постига забележителен триумф, тъй като най-сетне се доближава до признание на българското малцинство в Югославия. До този миг делегацията на същата страна отхвърля да признае този факт. Същите данни показва и на публицистите от европейските малцинства. На 11 септември Атанас Буров (тогаващният министър председател) слага публично въпроса пред Югославия и Обществото на народите. Върховният комитет за бежанците получава постоянни предложения за същия конгрес даже и след Деветнадесетомайския прелом.

През 1933 година за следващ път приказва за сънародниците си и издава две книги на британски и немски по същата тематика. Един от най-големите триумфи е основаването на теоретичен институт „ Западни околности “, който включва имената на 44 известни имена на българската просвета и изкуство. Сред тях са имена като проф. Йордан Иванов, Стилян Чилингиров, Тихомир Павлов и други. По този метод се ражда и списък за събиране на материали за българския темперамент от Западните околности.

Другата огромна пристрастеност на Попдимитров е философията и той самият признава, че е построен най-вече от трудовете на Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше и Йоханес Ремке. Творчеството е подсилено с разнообразни метафизичен писания, а когато не се занимава с разбора на човешката природа, философът се отдава и на поезия. От перото му се раждат стихосбирки, които оставят светла диря в българската литература. Неговият поетичен индивид е насочен към по-висш нравствен блян и висша естетика, която може да бъде достигната само посредством търсене в природата и безконечната женственост.

„ Морете ме притегля с ослепителен искра,
вълните, дъното са незнайни, чудни,
несметни съкровища – корали;
да, избухлив лес от алени корали
и цвят по тях – едни елмази единствено.
А нимфи в люлки мънички деца
люлеят там и безшумно, безшумно пеят.
Безбрежна музика, незнайна, дивна,
от бездните се вие дълбоко.
Звучи, като че заедно я подемат
там неподвижни канари – талази
И риби неми… и от нея тръпнат “

„ Море “ от Емануил Попдимитров

Снимка: By Spiritia – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64717275

Друго качество на този изтъкнат български мъдрец е владеенето на непознати езици. До края на живота си владее свободни сръбски, френски, немски, италиански, съветски, норвежки, турски, маджарски, румънски, еврейски и други езици. Намира време даже да превежда някои от великите литературни творби на Шекспир, Шилер, Петьофи, Гьоте и доста други. Освен това може и да рисува, само че най-вече творчеството му е ориентирано към литературата и философията. Житейският му път завършва на 23 май 1943 година в София, Царство България. Посмъртно на него се кръщава Кюстендилската библиотека.

Снимка: By Spiritia – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64717261

Заглавна фотография: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43488376