Талантливият френски творец и неговите кратки словесни шедьоври Sébastien-Roch Nicolas

Талантливият френски създател и неговите къси словесни шедьоври

Sébastien-Roch Nicolas de Chamfort (1741~ 1794)

Умният човек е пропаднал, в случай че няма и мощен темперамент. Който има фенера на Диоген, би трябвало да има и тоягата му. 

Уважението коства повече от признанието; почитта коства повече от известността; достойнството коства повече от славата. 

В огромните неща хората се демонстрират такива, каквито им е преференциално да се покажат; в дребните те се демонстрират такива, каквито са. 

За да доближи до мен, богатството ще би трябвало да премине през изискванията, които му слага характерът ми. 

Отказвайки се от света и от положението, открих благополучие, успокоение, здраве, даже благосъстояние. И обратно на поговорката, забелязах, че печели този, който напуща играта. 

Едно от големите нещастия на индивида е, че даже положителните му качества не постоянно му принасят изгода и че изкуството да си служи с тях и ловко да ги ръководи, постоянно е просрочен плод на опита. 

Нерешителността и безпокойството са за мозъка и душата това, което е изтезанието за тялото. 

Страхуват се от даден човек поради гения му, ненавиждат го поради добродетелите му, най-после го одобряват поради характера му. Но какъв брой време минава, до момента в който му отдадат дължимото! 

Във физическо отношение, както и в публично, не трябва да желаеме да бъдем повече, в сравнение с ни разрешават опциите. 

Чувал съм от време на време в обществото едно много необичайно умозаключение. Казват на някой човек, с цел да омаловажат рекомендацията му за различен човек: " Той ви е другар. " За бога! Та той ми е другар таман тъй като хубавото, което споделям за него, е правилно, тъй като е подобен, какъвто го разказва. Вие вземате повода за разследване и следствието за причина. Вместо да допускате, че приказвам хубави неща за него, тъй като ми е другар, за какво не предположите, че ми е другар, тъй като за него могат да се кажат хубави неща? 

Мисълта утешава и лекува. Ако се случи да ви аргументи болежка, поискайте й лекарство, с което да я облекчи, и тя ще ви го даде. 

Най-добрата философия във връзка с обществото е да се съчетаят сарказмът на веселието със снизходителността на презрението. 

Хубаво би било злият човек да е мързелив, а глупавият – мълчалив.

За да извиним на разума злото, което предизвиква на множеството хора, нужно е да се замислим какво би бил индивидът без своя разсъдък. Оказва се, че той е належащо зло. 

Има добре облечени глупости, по този начин както има и елегантни простаци.

Така е във всичко: бедата идва оттова, че не сме наясно какво тъкмо представляваме. 

Понякога разсъдъкът ни прави толкова нещастни, колкото и пристрастеностите ни.

Питате по какъв начин да преуспеете. Вижте какво става в партера в деня на зрелище, за което има навалица; по какъв начин едни изостават, по какъв начин първите отстъпват, по какъв начин последните биват изтиквани напред. Този облик е толкоз подобаващ, че думата, която го показва, е минала в езика на народа. За народа да преуспееш, значи " да пробиеш ". Възпитаните хора споделят " ходя напред, прогресирам, реализирам " – смекчени термини, в които липсва спомагателната концепция за мощ, насила, неучтивост, само че в които главната концепция се резервира. 

Що е мъдрец? Това е човек, който опълчва природата на закона, разсъдъка на обичая, съвестта си на публичното мнение и преценките си на заблудите. 

Да не зависиш от никого, да бъдеш правилен на сърцето си, на правилата си, на възприятията си: това е най-рядко срещаното нещо на света. 

Издигналия се без заслуги го зачитат, без да го почитат. 

Съберат ли се вкупом, хората се смаляват.

Човек съсипва характера си от боязън да не притегли непознатите погледи и внимание, обезличава се от опасения да не даде мотив за приказки. 

Амбицията възпламенява по-лесно дребните души, в сравнение с възвишените, по този начин както огънят възпламенява по-лесно сламата и колибите, в сравнение с дворците

Човек живее самичък със себе си и има потребност от добродетел; той живее и с другите и има потребност от чест.

Стойността на индивида е като цената на диаманта, който до известна степен на едрина, на непорочност и съвършенство има избрана цена, само че оттатък това равнище няма цена и никой не го купува. 

Има времена, в които публичното мнение е най-лошото от всички отзиви. 

Надеждата е шарлатанин, който непрестанно ни мами. Лично за мен щастието започна, когато я изгубих дефинитивно. Охотно бих изписал на вратата на парадайса стиха, който Данте изписа на вратата на пъкъла: " Lasciate ogni speranza, voi ch' entrate. " — " О, вие, що пристъпвате през този предел, вяра всяка тука оставете. "

Какво от това, че притежавате по-малко слабости от другите и че сте по-малко уязвими от тях? Достатъчна ви е една уязвимост, която да е известна. Би трябвало човек да е Ахил, само че без пета, а това е невероятно. 

Добродетелта на някои хора повече свети в домашна конюнктура, в сравнение с обществено място. Рамката ги загрозява. Колкото по-красив е един елмаз, толкоз по-лека би трябвало да е обковката. Колкото тя е по-пищна, толкоз по-незабележим е диамантът. 

Малко пороци пречат на индивида да има доста другари в такава степен, в каквато му пречат прекомерно големите достойнства.

С две неща би трябвало да свикнем, с цел да понасяме живота: с разрушителното деяние на времето и с човешката неправда. 

Голямото нещастие при страстите не са страданията, които те ни предизвикват, а грешките и низостите, които вършим поради тях и които ни позорят. Без тези неудобства пристрастеностите биха имали доста преимущества пред студения разсъдък, който напълно не ни прави щастливи. Страстите ни оказват помощ да живеем, мъдростта – единствено да съществуваме. 

Ако му липсва величественост, човек не може да бъде добър, а единствено добросърдечен. 

Безпринципният човек е нормално и слабохарактерен. Защото, в случай че се беше родил с характер, щеше да почувства потребността да си построи правила. 

Човек постоянно демонстрира цялата душевна сила, на която е кадърен, подтикван от суетност. Дърво, прибавено към остра стомана, прави копие; две пера, прибавени към дървото, вършат стрела. 

Глупостта нямаше да е нелепост, в случай че не се опасяваше от мозъка. Порокът нямаше да е недостатък, в случай че не мразеше добродетелта.

Понякога снизхождението към враговете прилича по-скоро на нелепост, в сравнение с добрина или на душевно великолепие.... Човек би трябвало да има сили да мрази неприятелите си. 

Човек е благополучен или трагичен заради сума неща, които не се виждат, не се споделят и не могат да бъдат изразени. 

Инатът е темперамент горе-долу толкоз, колкото темпераментът е обич. 

Любовта е блага полуда, упоритостта – сериозна нелепост. 

Предразсъдъци, суетност, прозорливост – ето какво ръководи света. Този, чието държание се управлява само от разпоредбите на разсъдъка, истината и възприятието, няма кой знае какъв брой допирни точки с обществото. Той би трябвало да потърси и откри съвсем цялото си благополучие в себе си. 

Необходимо е да бъдем обективни, преди да бъдем великодушни, по този начин както имаме ризи, преди да се снабдим с дантели. 

Престорената скромност е най-благоприличната от всички лъжи. 

Обществото е формирано от две огромни съсловия: едната има повече ядене, в сравнение с апетит; другата – повече вкус, в сравнение с ястие. 

Знае се, че честността е най-голямото затруднение по пътя към забогатяването. 

Съзерцателният живот постоянно е много презрян. Човек би трябвало повече да работи, по-малко да мисли и да не се гледа по какъв начин живее. 

Изображение: Alchetron