Проф. Георги Рачев: Предупредих за пороя, но не се направи нищо
Такива дъждове има един път на 30 година, само че огромните вреди са от презастрояването За толкоз епохи Дяволският мост не е мръднал, по какъв начин тези се счупиха като клечки, пита климатологът проф. Георги Рачев в особено изявление за в. " СТАНДАРТ "
- Професор Рачев, какви са аргументите за бедствието, което сполетя Южното Черноморие?
-->
- Имаме едно доста забавно комбиниране на няколко фактора. Преди всичко синоптичната конюнктура - дъжд с доста висок интензитет на дребна територия, непрестанно. Почти всяка година има по един-два такива случая по нашото Черноморие. То е характерно във връзка с валежния режим, изключително през август, септември и октомври. Но нормално тази валежна зона е публикувана върху по-голяма територия или се движи на север, на юг, към морето или в противоположната посока. Тук имахме нещо, което се случва нормално един път на петдесетина години - доста огромен дъжд, нескончаем, с висок интензитет, на едно и също място. Това се породи от съчетанието на синоптичната конюнктура и релефа, който е присъщ за Странджа и типа на морския бряг. Пострадаха няколко места, които са на първо място на брега, и в доста по-малка степен градчета, които са във вътрешността, само че в които преваляванията се отличиха с доста огромен интензитет. Освен това имахме високо атмосферно налягане на север, което обезпечи относително студен въздух при земя от североизток, дружно с топъл, доста богат на влага средиземноморски въздух (който даде и на практика целия валеж), образуван над Гърция, в екваторията на Егейско море - те се срещнаха тъкмо в региона на Странджа. Това засрещане на двата вида въздух стана и в Истанбул, на интернационалното летище край града в региона на Чанаккале, както и в доста по-големи територии в централна Гърция, изключително региона на Волос и Лариса. Това доста рядко срещано комбиниране докара до този доста огромен дъжд - за малко да подобрим националния връх за натоварен 24-часов дъжд в България, който остана да принадлежи на курортния комплекс " Св. св. Константин и Елена " от 1951 година - а точно 341 литра на квадратен метър. А село Кости, което е малко по-навътре от брега, реализира своя най-много от към 333 литра на кв. метър. Това е синоптичната конюнктура в комбиниране с географското състояние на региона. Отделно е човешкият фактор. Искам да подчертая, че на 6 и 7 октомври 1994 година по крайбрежието в Ахтопол са паднали 430 литра на квадратен метър, само че са били разпределени в две денонощия и по тази причина по методика денонощият дъжд е по- дребен. Но забележете - 30 година ни разделят от двата дъжда, почти идентични като този, който беше преди няколко години, беше даже по-малък. Тогава нямаше съществени проблеми в Ахтопол. А повода беше елементарна - застрояването беше доста по-малко. Тепърва започваше 1994 година, към момента съществуваха сносно изразени суходолия - това са деретата, които отводняват брега и са от Дуранкулак до Резово. Навсякъде ги има. Тези сухи дерета нормално имат вода единствено когато вали, и то интензивно. И се напълват с вода, когато имаме доста натоварен и нескончаем дъжд. Буквално часове след прекъсването на дъжда в тях няма никаква вода. Всичко се оттича в морето. Тук може да потърсим и нашата антропогенна роля. Голяма част от тези дерета към този момент не съществуват. Всеки, който е ходил в Гърция, пък и в егейската част на Турция, ще види тези дерета какъв брой са почистени и какъв брой добре са завършени. Особено в Гърция. Защото тъкмо тези дерета един път на 5-10 години поемат тази голяма вода, която падна. А това мога да Ви кажа с доста огромна сигурност, че е в действителност голямо количество вода - 300 литра на кв. метър. Феноменално колическо дъжд. Деретата поемат този дъжд и непосредствено го отнасят в морето. Когато биват запушени, застроени, модифицирани по някакъв метод, се нарушава естественият отток. Тази вода рано или късно излиза отвън крайбрежията на деретата. Дори и да бяха напълно чисти тези дерета - отново щеше да има наводнения, само че щяха да бъдат доста по-малко.
Какви каравани имаше през 1994 година? Те се брояха на пръсти. Какви хотели бяха издигнати върху дюните, зад дюните, по самото крайбрежие? Нямаше ги тези неща - нямаше и съответните проблеми. Така че тук е нашата роля - антропогенното въздействие на индивида посредством застрояването, посредством преструктурирането на оттока и завземането на естествени територии, които се пълнят от този натоварен дъжд, или просто унищожаването на пътя на огромната вода към морето.
- В последните години обаче следим такива наводнения и в други елементи на страната. Все по-често ли ще следим сходни феномени вбъдеще?
- Мога да дам доста образци от цяла България, това не е единствено по морето - като последните наводнения преди няколко месеца в Берковица. Там един човечец си го сподели чистосърдечно: " тук имаше преди време едно остаряло дере, но го засипаха и го застроиха ". Десет години това дере няма да се цялостни. Дори и 20 години може да минат. Но на 25-ата година природата ще реши да излее това количество дъжд и то няма къде да отиде, а ще отиде в приземния етаж на всичко това, което е застроено.
Не единствено в България е по този начин. Другият антропогенен миг, чисто човешкият, е страната, в случай че има такава, в лицето на Министерството на околната среда и водите да се вземе в ръце и да разбере какво тъкмо се е случило с тези два микроязовира. Твърде доста хора непосредствено споделиха, че е валяло доста, улиците са били цялостни с вода, водата е стигала доникъде на гумите на колите. Но на 6 септември на обяд са пристигнали две талази и са помели всичко по пътя си - а дъждът спря в 3 часа. Откъде са тези талази? Нещо се е запушило някъде? Направен е някакъв яз от клони, от дървета? Или се е случило нещо с язовирите? Трябва да се разбере.
И другото, което би трябвало да се види, е положението на мостовете - не може всички да рухнат. Колкото и да е водата - нали за това са направени тези мостове? Подкопала междинната основа на моста и той се счупил на две като кибритена съчка. Не е съществено. Или в плана нещо е сбъркано, тъй като този, който е правил плана не може да не знае, че това са поройни реки и рядко, един път на 50 години, се случва да имат доста вода. Само помислете - Дяволският мост откогато е издигнат, не е заплашван от една поройна река, каквато е Арда. Защото е издигнат като хората. Дори не знаем от кой е издигнат. Но той съществува.
Ето това са нещата, които би трябвало да бъдат изяснени, тъй като след 10 година ще бъдат издигнати още веднъж мостовете. Пак ли ще бъдат разрушени от един подобен дъжд? И ние на всеки 10 година си играем на това хората да бъдат откъснати от света и да нямат даже самун. Ето последствията. Това ли е природата? Да не може военните или страната да се активизират и да закарат на хората самун в случай, че те не са стотици хиляди там, а са няколко десетки хиляди хора, които нямат вода и самун в продължение на 48 часа.
- Каква е прогнозата за времето през идващите седмици?
- Хубаво време следва, със относително доста по-малко превалявания, по-топло време - до 20 септември дълготрайните прогнози дават с повече от един и половина градуса по-топло време от средностатистическото и с по-малко превалявания. Което не значи, че не може да се случат в краткострочен проект такива превалявания, само че надали те могат да стигнат тези стойности, които наблюдавахме. Още повече, че на 6 септември сутринта аз предизвестих, че в този регион, който не беше към момента бедстващ, преваляванията са достигнали 70, даже до 90 литра на квадратен метър. Това го оповестих в 7 часа сутринта. Ами, Бога ми, имаме хидрометрична работа! Имаме цяла работа, която би трябвало да следи тези неща и да предизвестява. И какво направи тя? Вдигна предизвестието - от жълт код на оранжев. И какво - загубихме четири човешки живота. Да не приказваме за вредите.
Хората можеха да бъдат предизвестени авансово, а не занапред в 12 часа на обяд, когато към този момент ситуацията е пагубно и те на практика не могат да изоставен региона. Без да се основава суматоха, все пак, можеха да бъдат взети някакви обикновени превантивни ограничения. И би трябвало да Ви кажа, че имаме огромен шанс - връзките работят. Обикновено, когато е нямало ток и клетката не работи - няма и мобилна мрежа. Вие си представете каква суматоха и шаш щеше да настъпи, в случай че и това се беше случило. Да нямаш връзка с околния свят. Да не знаят къде си. Ето, това са нещата, от които би трябвало да се учим. Така беше и в Аспарухово. Застроено суходолие 20 година няма вода - само че на двадесет и първата година се случи нещастието. Така е и на доста други места в България. И продължаваме да не се поучаваме от цялата тази история. Да, не може да се върви против природата - факт, само че можехме да понижим вредите. Можехме да избегнем и човешките жертви. Това е нашата задача. И на това се учат хората по целия свят. Ние не мърдаме нито на йота. Седим си в първобитно-общинния строй.
- Професор Рачев, какви са аргументите за бедствието, което сполетя Южното Черноморие?
-->
- Имаме едно доста забавно комбиниране на няколко фактора. Преди всичко синоптичната конюнктура - дъжд с доста висок интензитет на дребна територия, непрестанно. Почти всяка година има по един-два такива случая по нашото Черноморие. То е характерно във връзка с валежния режим, изключително през август, септември и октомври. Но нормално тази валежна зона е публикувана върху по-голяма територия или се движи на север, на юг, към морето или в противоположната посока. Тук имахме нещо, което се случва нормално един път на петдесетина години - доста огромен дъжд, нескончаем, с висок интензитет, на едно и също място. Това се породи от съчетанието на синоптичната конюнктура и релефа, който е присъщ за Странджа и типа на морския бряг. Пострадаха няколко места, които са на първо място на брега, и в доста по-малка степен градчета, които са във вътрешността, само че в които преваляванията се отличиха с доста огромен интензитет. Освен това имахме високо атмосферно налягане на север, което обезпечи относително студен въздух при земя от североизток, дружно с топъл, доста богат на влага средиземноморски въздух (който даде и на практика целия валеж), образуван над Гърция, в екваторията на Егейско море - те се срещнаха тъкмо в региона на Странджа. Това засрещане на двата вида въздух стана и в Истанбул, на интернационалното летище край града в региона на Чанаккале, както и в доста по-големи територии в централна Гърция, изключително региона на Волос и Лариса. Това доста рядко срещано комбиниране докара до този доста огромен дъжд - за малко да подобрим националния връх за натоварен 24-часов дъжд в България, който остана да принадлежи на курортния комплекс " Св. св. Константин и Елена " от 1951 година - а точно 341 литра на квадратен метър. А село Кости, което е малко по-навътре от брега, реализира своя най-много от към 333 литра на кв. метър. Това е синоптичната конюнктура в комбиниране с географското състояние на региона. Отделно е човешкият фактор. Искам да подчертая, че на 6 и 7 октомври 1994 година по крайбрежието в Ахтопол са паднали 430 литра на квадратен метър, само че са били разпределени в две денонощия и по тази причина по методика денонощият дъжд е по- дребен. Но забележете - 30 година ни разделят от двата дъжда, почти идентични като този, който беше преди няколко години, беше даже по-малък. Тогава нямаше съществени проблеми в Ахтопол. А повода беше елементарна - застрояването беше доста по-малко. Тепърва започваше 1994 година, към момента съществуваха сносно изразени суходолия - това са деретата, които отводняват брега и са от Дуранкулак до Резово. Навсякъде ги има. Тези сухи дерета нормално имат вода единствено когато вали, и то интензивно. И се напълват с вода, когато имаме доста натоварен и нескончаем дъжд. Буквално часове след прекъсването на дъжда в тях няма никаква вода. Всичко се оттича в морето. Тук може да потърсим и нашата антропогенна роля. Голяма част от тези дерета към този момент не съществуват. Всеки, който е ходил в Гърция, пък и в егейската част на Турция, ще види тези дерета какъв брой са почистени и какъв брой добре са завършени. Особено в Гърция. Защото тъкмо тези дерета един път на 5-10 години поемат тази голяма вода, която падна. А това мога да Ви кажа с доста огромна сигурност, че е в действителност голямо количество вода - 300 литра на кв. метър. Феноменално колическо дъжд. Деретата поемат този дъжд и непосредствено го отнасят в морето. Когато биват запушени, застроени, модифицирани по някакъв метод, се нарушава естественият отток. Тази вода рано или късно излиза отвън крайбрежията на деретата. Дори и да бяха напълно чисти тези дерета - отново щеше да има наводнения, само че щяха да бъдат доста по-малко.
Какви каравани имаше през 1994 година? Те се брояха на пръсти. Какви хотели бяха издигнати върху дюните, зад дюните, по самото крайбрежие? Нямаше ги тези неща - нямаше и съответните проблеми. Така че тук е нашата роля - антропогенното въздействие на индивида посредством застрояването, посредством преструктурирането на оттока и завземането на естествени територии, които се пълнят от този натоварен дъжд, или просто унищожаването на пътя на огромната вода към морето.
- В последните години обаче следим такива наводнения и в други елементи на страната. Все по-често ли ще следим сходни феномени вбъдеще?
- Мога да дам доста образци от цяла България, това не е единствено по морето - като последните наводнения преди няколко месеца в Берковица. Там един човечец си го сподели чистосърдечно: " тук имаше преди време едно остаряло дере, но го засипаха и го застроиха ". Десет години това дере няма да се цялостни. Дори и 20 години може да минат. Но на 25-ата година природата ще реши да излее това количество дъжд и то няма къде да отиде, а ще отиде в приземния етаж на всичко това, което е застроено.
Не единствено в България е по този начин. Другият антропогенен миг, чисто човешкият, е страната, в случай че има такава, в лицето на Министерството на околната среда и водите да се вземе в ръце и да разбере какво тъкмо се е случило с тези два микроязовира. Твърде доста хора непосредствено споделиха, че е валяло доста, улиците са били цялостни с вода, водата е стигала доникъде на гумите на колите. Но на 6 септември на обяд са пристигнали две талази и са помели всичко по пътя си - а дъждът спря в 3 часа. Откъде са тези талази? Нещо се е запушило някъде? Направен е някакъв яз от клони, от дървета? Или се е случило нещо с язовирите? Трябва да се разбере.
И другото, което би трябвало да се види, е положението на мостовете - не може всички да рухнат. Колкото и да е водата - нали за това са направени тези мостове? Подкопала междинната основа на моста и той се счупил на две като кибритена съчка. Не е съществено. Или в плана нещо е сбъркано, тъй като този, който е правил плана не може да не знае, че това са поройни реки и рядко, един път на 50 години, се случва да имат доста вода. Само помислете - Дяволският мост откогато е издигнат, не е заплашван от една поройна река, каквато е Арда. Защото е издигнат като хората. Дори не знаем от кой е издигнат. Но той съществува.
Ето това са нещата, които би трябвало да бъдат изяснени, тъй като след 10 година ще бъдат издигнати още веднъж мостовете. Пак ли ще бъдат разрушени от един подобен дъжд? И ние на всеки 10 година си играем на това хората да бъдат откъснати от света и да нямат даже самун. Ето последствията. Това ли е природата? Да не може военните или страната да се активизират и да закарат на хората самун в случай, че те не са стотици хиляди там, а са няколко десетки хиляди хора, които нямат вода и самун в продължение на 48 часа.
- Каква е прогнозата за времето през идващите седмици?
- Хубаво време следва, със относително доста по-малко превалявания, по-топло време - до 20 септември дълготрайните прогнози дават с повече от един и половина градуса по-топло време от средностатистическото и с по-малко превалявания. Което не значи, че не може да се случат в краткострочен проект такива превалявания, само че надали те могат да стигнат тези стойности, които наблюдавахме. Още повече, че на 6 септември сутринта аз предизвестих, че в този регион, който не беше към момента бедстващ, преваляванията са достигнали 70, даже до 90 литра на квадратен метър. Това го оповестих в 7 часа сутринта. Ами, Бога ми, имаме хидрометрична работа! Имаме цяла работа, която би трябвало да следи тези неща и да предизвестява. И какво направи тя? Вдигна предизвестието - от жълт код на оранжев. И какво - загубихме четири човешки живота. Да не приказваме за вредите.
Хората можеха да бъдат предизвестени авансово, а не занапред в 12 часа на обяд, когато към този момент ситуацията е пагубно и те на практика не могат да изоставен региона. Без да се основава суматоха, все пак, можеха да бъдат взети някакви обикновени превантивни ограничения. И би трябвало да Ви кажа, че имаме огромен шанс - връзките работят. Обикновено, когато е нямало ток и клетката не работи - няма и мобилна мрежа. Вие си представете каква суматоха и шаш щеше да настъпи, в случай че и това се беше случило. Да нямаш връзка с околния свят. Да не знаят къде си. Ето, това са нещата, от които би трябвало да се учим. Така беше и в Аспарухово. Застроено суходолие 20 година няма вода - само че на двадесет и първата година се случи нещастието. Така е и на доста други места в България. И продължаваме да не се поучаваме от цялата тази история. Да, не може да се върви против природата - факт, само че можехме да понижим вредите. Можехме да избегнем и човешките жертви. Това е нашата задача. И на това се учат хората по целия свят. Ние не мърдаме нито на йота. Седим си в първобитно-общинния строй.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ