Из чуждия печат: Дори човек със синя кръв не можа да спаси България
Така стартира разбор със заглавие " Спаси ни от самите нас! ", оповестен в. Aвтор е Мартин Ел - основен анализатор в Hospodarske noviny, чешки бизнес ежедневник.
Историята за това по какъв начин българите избраха Кирил Петков за министър-председател показва точната композиция от храброст, смелост, обезсърчение и припряност, с цел да се трансформира в следващата глава в една към този момент много дебела книга за посткомунистическите страни, които се пробват да се освободят от предишното, което продължава да тегли ги назад.
Миналогодишните събития в България имат доста паралели с чешката политика, единствено че в малко по-сгъстен и източен тип. Преди всичко изборите и в двете страни демонстрираха по какъв начин обезверените жители, недоволни от ръководството на подкупен водач, посегнаха към избавител. Българите имат на практика опит за това в близкото минало – през 2001 година те позволиха новосъздаденото придвижване на някогашния цар Симеон II да завоюва изборите. Но даже човек със синя кръв не можа да избави България.
Приликите сред изгубилите от предходната есен български и чешки избори Бойко Борисов и Андрей Бабиш не са напълно инцидентни. И двамата прилагаха главно еднакъв принцип на приватизация на страната за частни цели. Процесът просто не е стигнал толкоз надалеч в Чешката република, колкото в най-бедната страна в Европейския съюз.
Чешките гласоподаватели имаха своя късмет да наложат смяна през октомври ; новото държавно управление от пет доста разнообразни партии, водено от университетския професор по политология Петр Фиала, постави клетва седмица преди Коледа. Андрей Бабиш отиде да се причисли към опозицията за „ сън и отмора “, по думите му. Всички чакат той да се разсъни в точния момент, с цел да се състезава за президентския пост през 2023 година
Може би моралът на историята е, че колкото по-зле са жителите, толкоз по-отчаяно търсят избавител – било то милиардер (Бабиш), някогашен полицейски генерал-лейтенант (Борисов) или предприемач с обучение в Харвард (Петков).
Има ли благополучен завършек на българската история, която може да ни въодушеви в Чехия или другаде? Абсолютно не. Петков и неговото държавно управление не са имали време да покажат какъв брой са способни като ръководещи. Борисов (и Бабиш) към момента имат добре смазани машини под формата на свои партии, компактно преплетени с държавния уред. В това отношение Бабиш може и да не е толкоз състоятелен, макар че е направил всичко допустимо държавната администрация да стане обслужваща организация за неговата група компании „ Агроферт “.
Нови лица като Петков или Фиала дават вяра, само че вяра, която е притисната до стената главно от личните им гласоподаватели. Те са повишили упованията, че самите те ще имат усложнения да се срещнат.
Всъщност Чехия и България към този момент са мостри за обстановка, която се заражда или чака всяка страна в Централна Европа, където мощен държател се е окопал и се интегрира с страната. Техните образци безспорно ще бъдат следени от близко от Петер Марки-Зай, водачът на всеобхватната опозиционна коалиция в Унгария, който има късмет да победи Виктор Орбан тази пролет.
Превод и редакция: Мира Ереева
Историята за това по какъв начин българите избраха Кирил Петков за министър-председател показва точната композиция от храброст, смелост, обезсърчение и припряност, с цел да се трансформира в следващата глава в една към този момент много дебела книга за посткомунистическите страни, които се пробват да се освободят от предишното, което продължава да тегли ги назад.
Миналогодишните събития в България имат доста паралели с чешката политика, единствено че в малко по-сгъстен и източен тип. Преди всичко изборите и в двете страни демонстрираха по какъв начин обезверените жители, недоволни от ръководството на подкупен водач, посегнаха към избавител. Българите имат на практика опит за това в близкото минало – през 2001 година те позволиха новосъздаденото придвижване на някогашния цар Симеон II да завоюва изборите. Но даже човек със синя кръв не можа да избави България.
Приликите сред изгубилите от предходната есен български и чешки избори Бойко Борисов и Андрей Бабиш не са напълно инцидентни. И двамата прилагаха главно еднакъв принцип на приватизация на страната за частни цели. Процесът просто не е стигнал толкоз надалеч в Чешката република, колкото в най-бедната страна в Европейския съюз.
Чешките гласоподаватели имаха своя късмет да наложат смяна през октомври ; новото държавно управление от пет доста разнообразни партии, водено от университетския професор по политология Петр Фиала, постави клетва седмица преди Коледа. Андрей Бабиш отиде да се причисли към опозицията за „ сън и отмора “, по думите му. Всички чакат той да се разсъни в точния момент, с цел да се състезава за президентския пост през 2023 година
Може би моралът на историята е, че колкото по-зле са жителите, толкоз по-отчаяно търсят избавител – било то милиардер (Бабиш), някогашен полицейски генерал-лейтенант (Борисов) или предприемач с обучение в Харвард (Петков).
Има ли благополучен завършек на българската история, която може да ни въодушеви в Чехия или другаде? Абсолютно не. Петков и неговото държавно управление не са имали време да покажат какъв брой са способни като ръководещи. Борисов (и Бабиш) към момента имат добре смазани машини под формата на свои партии, компактно преплетени с държавния уред. В това отношение Бабиш може и да не е толкоз състоятелен, макар че е направил всичко допустимо държавната администрация да стане обслужваща организация за неговата група компании „ Агроферт “.
Нови лица като Петков или Фиала дават вяра, само че вяра, която е притисната до стената главно от личните им гласоподаватели. Те са повишили упованията, че самите те ще имат усложнения да се срещнат.
Всъщност Чехия и България към този момент са мостри за обстановка, която се заражда или чака всяка страна в Централна Европа, където мощен държател се е окопал и се интегрира с страната. Техните образци безспорно ще бъдат следени от близко от Петер Марки-Зай, водачът на всеобхватната опозиционна коалиция в Унгария, който има късмет да победи Виктор Орбан тази пролет.
Превод и редакция: Мира Ереева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ