Журналистът Димитър Стоянов ни дължеше едно „Съжалявам“
Свободата на словото и изразяването, като всяко друго човешко право, би трябвало първо да бъде отвоювана. Войниците водят война с калашници, мутрите с бухалки, ченгетата – с досиета и компромати. А журналистът има други принадлежности за водене на борба – своя микрофон, камера, писалка, диктофон. Те въплъщават главните функционалности и смисъла на специалността, които в България все по-трудно подлежат на формулировка, счита Евгени Чертовенски.
Все още случаят с сътрудника Димитър Стоянов, който извади пищов при улична кавга в понеделник в „ Хаджи Димитър “, е цялостен с бели петна, спекулации и условни тълкувания. Едно обаче ще ви кажа сигурно – журналистът не би трябвало да носи револвер. Независимо дали е Димитър Стоянов, Петър Волгин, Анна Политковска, или Тъкър Карлсън.
Нашето оръжие и щит е микрофонът – той ни пази от реваншизъм и цензура, от засегнатото его на долнопробните мутри и от накърнените бизнесинтереси на олигарсите. Той ни разрешава да зададем неуместните въпроси, които публичните фигури дължат на жителите, само че които елементарният човек няма нито ресурса, нито смелостта да зададе.
Спомням си, че преди съвсем десетилетие тогавашният елементарен ексцентрик, шарлатанин и кредитен милиардер Доналд Тръмп разяснява кървавото нахлуване над редакцията на „ Шарли Ебдо " в Париж по този начин: „ Ами публицистите да са носили оръжие. Тогава са щели да се защитят против терористите “. В примитивното му изявление можем да забележим тоталното недоумение на същността на нашата специалност, което споделят и стотици хиляди родни ганьовци, таксиджии и касиери от хипермаркета. За страдание не схващат и доста сътрудници като Димитър Стоянов.
Професорът по публицистика в Колумбийския университет Джоел Саймън постоянно стартира лекциите си със съвета към студентите първокурсници в никакъв случай да не се изкушават да имат персонално оръжие. „ Наличието му непосредствено ликвидира статута ви на справедлив наблюдаващ в даден спор и ви трансформира в участник в него “, е простичкият мотив на теоретика. Да, репортерите рискуват живота и свободата си. Но тяхната отбрана е публичността, публичното мнение, общественият напън против корумпираните институции. А не едно желязо с няколко патрона в него.
Напоследък в страната зачестиха закононарушенията със законно притежавано оръжие, като необикновен публичен резонанс получи казусът, в който някогашен служител на реда простреля собствен комшия, с който от години са в спор – известния психолог Иван Владимиров – Нав. Самата жертва в телевизионно изявление месец по-рано показва опасения, че нормативната уредба в страната ни допуска съдбовен край при спорове, в които има въоръжен участник.
И какво направихме ние, публицистите, с цел да разплетем този въпрос от огромно публично значение? Запасахме пищови като Митко.
Разбирам сътрудника изцяло, той работи под голямо напрежение, получава закани и се тормози за себе си и околните си. Това обаче не му пречеше да излезе и да каже: „ Съжалявам. Изнервен съм, тежко ми е, преиграх в тази обстановка “. И всичко щеше да е наред. Щяхме да го разберем. А на него щеше да му е обеца на ухото и идващия път да позволява проблемите си с оръжията, които ни е дала специалността. Те са задоволително мощни. Много повече и от най-скорострелния пищов.
Инфо: Уикенд, crimesbg.com
Тагове: Димитър Стоянов журналист Петър Волгин Анна Политковска Тъкър Карлсън Джоел Саймън пистолет инцидент насилие
