Българката е характер, дух, талант и инат
Свободата и щастието са птици, които никой на знае наподобяват – като пауни или като врабчета
Днешните мъници доста бързо съзряват, на 4 години към този момент четат, споделя писателката Петя Александрова
* Днес е допустимо дългокракото дънково девойче от улицата след време ва влезе в историята
* Напоследък замлъквам, с цел да не подвигам кръвно
* Работим с художника Иван Димов по нов план за детска книга
„ Аз съм българка “ е алманах с портрети на популярни българки, който ще излезе от щемпел напълно скоро. Общо четиридесет български художници са работили по илюстрациите в книгата, които съставляват рисувани портрети на дами от историята на страната ни. Това е нашата България, забелязана артистично – даже и по този начин тя е доста уютна.
В навечерието на това огромно събитие беседваме с Петя Александрова, създател на текстовете в изданието.
Петя Александрова е родена на 23 юни 1948 година в Ямбол. Завършва междинното си обучение в Сливен, а по-късно се дипломира във ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий “, компетентност Българска лингвистика. Петя е създател на 9 книги с разкази и стихотворения за възрастни и 23 приказки за деца. По нейни произведения са осъществени пиеса за деца и анимационен филм. Дълги години сътрудничи на разнообразни медии.
За сборника „ Аз съм българка “, който ще излезе с логото на издателство „ Сиела “, Петя Александрова споделя в предговора: „ Моят избор на героини в тази книга робуваше на едно само изискване: да могат да служат за образец и ентусиазъм на днешните девойки. На тези, които са неуверени, плашливи, несмели. На тези, които елементарно се отхвърлят от фантазиите си, в случай че срещнат затруднение или отрицание. Които се опасяват се от публично неодобрение, боят се да бъдат разнообразни, любознателни, буйни, дръзки... На тези, които не смеят да бъдат щастливи или свободни по своему “.
- Свободна и щастлива ли е българката, Петя?
- Свободата и щастието са птици, които не кацат на перваза на прозореца ни всеки ден и комай никой не е сигурен по какъв начин тъкмо наподобяват – като пауни или като врабчета. И дали са двойка въобще? Всъщност малко на брой се одързостяват да настояват, че ги отглеждат в дома си, в кафез. Но хубаво е да си мислим, че ги има, че изпълват живота ни с блян и жадност за предприемчивост.
- Кои са дамите, за които пишете в „ Аз съм българка “? С какво те са по-специални от девойките, с които се разминаваме на улицата всекидневно?
- Евтушенко имаше едно стихотворение, в което споделяше простичката истина: няма елементарни хора, всеки в своя си живот е невероятен, несравним, единствен. Част от девойките, за които описвам, са съвсем незнайни за читателите, попаднали са съвсем инцидентно под лупата на времето – Васка Зойчева, Мария Сутич, Елисавета Кларк… Значи напълно допустимо е през днешния ден да се разминем на улицата с някое дългокрако дънково девойче, чието име в недалечното бъдеще ще бъде трайно вдълбано в паметта ни, ще се яви в учебниците по история, в стихове, в романи...
- Какво ни споделят най-общо тези ваши героини със своите житейски истории, какво би трябвало да чуем и запомним?
- Всички тези тогавашни девойки, от Сирма челник до Багряна (примерно) носят у себе си нещо, което ги сближава. Оставям вие, читателите, да му дадете име: темперамент ли е, гений ли, дух ли, дебелоглав ли... Или непоколебимо чувство за истина, за правдивост, за почтеност.
- Защо, съгласно Вас, в учебно заведение не ни описват в детайлности за тези дами?
- Ако в учебно заведение имаха опция да описват за всичко и всички в детайлности, защо щяхме да пишем ние, писателите? Шегувам се, несъмнено, само че тематиката е сериозна и по нея би трябвало да се изричат експерти. На мен ми е мъчително, че и това, за което описват в учебно заведение, е поднесено изсъхнало, декларативно, скучновато. От тази постна храна децата надали порастват, в нравствен смисъл.
- Казвате, че животът на девойките към момента е малко по-труден и по-сложен, изключително „ в случай че хранят крилати фантазии или имат необикновени хрумвания “. Това като настройка и благоприятни условия не се ли промени в последните десетилетия?
- Да, промени се, само че се възпирам от систематизирания какво ни донесе тази смяна. И дали не е, най-малко към този момент, единствено външна, привидна. Да се сдобиеш с яхта на 20 години или да си сложиш силикон в гърдите за абитуриентския бал не е това, за което иде тирада.
- Вие сте стихотворец и публицист. Какво Ви въодушевява и в кои случаи не можете да замълчите?
- Вдъхновението, както споделя един другар по перо, е цвете, което може да цъфне и върху купчина отпадък, боклук. В този смисъл ще ми е мъчно да изброя какво ме подтиква да пиша. Колкото до замълчаването, напоследък се старая да замлъквам, тъй като не е добре за здравето ми. А другояче съм си доста бърза и прочувствена в реакциите. Последното ми прекарване беше на спирката пред дома ми. Една млада дама държеше с едната си ръка ръчичката на 4-5 годишно момченце, а с другата търсеше или някому пишеше в телефона си. Цялото й внимание беше в дребното екранче, а детето хленчеше и се извиваше, говореше нещо, нещо искаше с насълзени очи... И това продължи даже когато към майката се приближи бащата, отскочил до близкия магазин за цигари. Двамата се разприказваха, тя продължи да гледа телефона си, той пушеше цигара, а детето (може би беше гладно, може би нещо го болеше, може би му се пишкаше...) съвсем беше увиснало в краката им като чанта, цяло в сълзи и сополи...Казах им няколко думи, само че след това се наложи да глътна в допълнение хапче за кръвното си налягане. {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
Днешните мъници доста бързо съзряват, на 4 години към този момент четат, споделя писателката Петя Александрова
* Днес е допустимо дългокракото дънково девойче от улицата след време ва влезе в историята
* Напоследък замлъквам, с цел да не подвигам кръвно
* Работим с художника Иван Димов по нов план за детска книга
„ Аз съм българка “ е алманах с портрети на популярни българки, който ще излезе от щемпел напълно скоро. Общо четиридесет български художници са работили по илюстрациите в книгата, които съставляват рисувани портрети на дами от историята на страната ни. Това е нашата България, забелязана артистично – даже и по този начин тя е доста уютна.
В навечерието на това огромно събитие беседваме с Петя Александрова, създател на текстовете в изданието.
Петя Александрова е родена на 23 юни 1948 година в Ямбол. Завършва междинното си обучение в Сливен, а по-късно се дипломира във ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий “, компетентност Българска лингвистика. Петя е създател на 9 книги с разкази и стихотворения за възрастни и 23 приказки за деца. По нейни произведения са осъществени пиеса за деца и анимационен филм. Дълги години сътрудничи на разнообразни медии.
За сборника „ Аз съм българка “, който ще излезе с логото на издателство „ Сиела “, Петя Александрова споделя в предговора: „ Моят избор на героини в тази книга робуваше на едно само изискване: да могат да служат за образец и ентусиазъм на днешните девойки. На тези, които са неуверени, плашливи, несмели. На тези, които елементарно се отхвърлят от фантазиите си, в случай че срещнат затруднение или отрицание. Които се опасяват се от публично неодобрение, боят се да бъдат разнообразни, любознателни, буйни, дръзки... На тези, които не смеят да бъдат щастливи или свободни по своему “.
- Свободна и щастлива ли е българката, Петя?
- Свободата и щастието са птици, които не кацат на перваза на прозореца ни всеки ден и комай никой не е сигурен по какъв начин тъкмо наподобяват – като пауни или като врабчета. И дали са двойка въобще? Всъщност малко на брой се одързостяват да настояват, че ги отглеждат в дома си, в кафез. Но хубаво е да си мислим, че ги има, че изпълват живота ни с блян и жадност за предприемчивост.
- Кои са дамите, за които пишете в „ Аз съм българка “? С какво те са по-специални от девойките, с които се разминаваме на улицата всекидневно?
- Евтушенко имаше едно стихотворение, в което споделяше простичката истина: няма елементарни хора, всеки в своя си живот е невероятен, несравним, единствен. Част от девойките, за които описвам, са съвсем незнайни за читателите, попаднали са съвсем инцидентно под лупата на времето – Васка Зойчева, Мария Сутич, Елисавета Кларк… Значи напълно допустимо е през днешния ден да се разминем на улицата с някое дългокрако дънково девойче, чието име в недалечното бъдеще ще бъде трайно вдълбано в паметта ни, ще се яви в учебниците по история, в стихове, в романи...
- Какво ни споделят най-общо тези ваши героини със своите житейски истории, какво би трябвало да чуем и запомним?
- Всички тези тогавашни девойки, от Сирма челник до Багряна (примерно) носят у себе си нещо, което ги сближава. Оставям вие, читателите, да му дадете име: темперамент ли е, гений ли, дух ли, дебелоглав ли... Или непоколебимо чувство за истина, за правдивост, за почтеност.
- Защо, съгласно Вас, в учебно заведение не ни описват в детайлности за тези дами?
- Ако в учебно заведение имаха опция да описват за всичко и всички в детайлности, защо щяхме да пишем ние, писателите? Шегувам се, несъмнено, само че тематиката е сериозна и по нея би трябвало да се изричат експерти. На мен ми е мъчително, че и това, за което описват в учебно заведение, е поднесено изсъхнало, декларативно, скучновато. От тази постна храна децата надали порастват, в нравствен смисъл.
- Казвате, че животът на девойките към момента е малко по-труден и по-сложен, изключително „ в случай че хранят крилати фантазии или имат необикновени хрумвания “. Това като настройка и благоприятни условия не се ли промени в последните десетилетия?
- Да, промени се, само че се възпирам от систематизирания какво ни донесе тази смяна. И дали не е, най-малко към този момент, единствено външна, привидна. Да се сдобиеш с яхта на 20 години или да си сложиш силикон в гърдите за абитуриентския бал не е това, за което иде тирада.
- Вие сте стихотворец и публицист. Какво Ви въодушевява и в кои случаи не можете да замълчите?
- Вдъхновението, както споделя един другар по перо, е цвете, което може да цъфне и върху купчина отпадък, боклук. В този смисъл ще ми е мъчно да изброя какво ме подтиква да пиша. Колкото до замълчаването, напоследък се старая да замлъквам, тъй като не е добре за здравето ми. А другояче съм си доста бърза и прочувствена в реакциите. Последното ми прекарване беше на спирката пред дома ми. Една млада дама държеше с едната си ръка ръчичката на 4-5 годишно момченце, а с другата търсеше или някому пишеше в телефона си. Цялото й внимание беше в дребното екранче, а детето хленчеше и се извиваше, говореше нещо, нещо искаше с насълзени очи... И това продължи даже когато към майката се приближи бащата, отскочил до близкия магазин за цигари. Двамата се разприказваха, тя продължи да гледа телефона си, той пушеше цигара, а детето (може би беше гладно, може би нещо го болеше, може би му се пишкаше...) съвсем беше увиснало в краката им като чанта, цяло в сълзи и сополи...Казах им няколко думи, само че след това се наложи да глътна в допълнение хапче за кръвното си налягане.
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ