Всяка отговорност, която не поемете, ще бъде поета от някой тиранин - ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН
Свободата е добродетел и благодетелен е индивидът, който се стреми към нея, изключително когато е поробен.
Съдбата санкционира тираните. Тиранията е несъмнено неправилна, само че да се отървеш от нея, не значи, че мигновено ще получиш независимост.
Не по този начин работи действителността. Именно заради тази причина хората избират да останат в някакъв тип робия, макар че им тежи.
От тиранията попадаш в Пустинята, а не в Обетованата земя. Първо – в Пустинята.
Какво е „ пустинята “? Място, където всички са изгубени, никой не знае накъде отива, всички са се озлобили и непрекъснато се карат. Започват да се кланят на подправени идоли, стартират да желаят тиранът да възвърне властта си…
Ето за какво хората се привързват към тиранията. Защото тя най-малко има ориентираща конструкция, колкото и патологична да е в действителност.
Изоставяйки я, не се спасяваш. Всъщност се изгубваш, а да си загубен, не е същото като да си свободен. Никой загубен не е свободен, а просто потопен в безпорядък.
Потънали в безпорядък, всички стартират да се разделят, да се карат, да мърморят, да се оплакват, да си предизвикват лошотии. И това е тъй като манталитетът им към момента е рабски. Все още не знаят по какъв начин да управляват самите себе си.
Единственият противовес на тиранията и хаоса (пустинята) е персоналното вдишване на отговорност от всеки един човек.
Жизненоважно е окуражаването на всеки да поеме отговорност на най-ниско равнище, като стартира от себе си. Докато не се научи и не стане толкоз кадърен, че да стартира да уголемява кръга от отговорности на все по-високи равнища.
Всяка отговорност, която откажете да поемете, ще бъде поета от някой тиранин. Това е същественото предписание на обществените взаимоотношения.
Йерархичното вдишване на споделена от всички отговорност е ключът към свободата.
Д-р Джордан Питърсън пред Джо Роугън
