Басня за славея и свинята
Свинята запитала един път славея за какво така, откакто има толкоз прелестен глас, пее единствено през несъмнено време на годината, и то все нощем.
— Започвам да мисля — траяла тя — че преднамерено не искаш да доставяш наслаждение на хората и на зверовете.
— Но за какво пък ти — подхванал славеят, — дето имаш толкоз противен глас, квичиш през цялата година. — Започвам да мисля, че искаш преднамерено да досаждаш на хората и на зверовете.
Никой не бил в положение да отговори на другия и по този начин те се скарали грубо, без да си продумат повече.
***
Поуката е, че който пее неприятно, постоянно драговолно извива глас. Подобно на това, този, който не умее да приказва рационално, непрестанно бръщолеви. Но пък който може в действителност да достави наслаждение на обществото, било то с ария или приказки, се въздържа, въпреки никой да не знае по какви аргументи.
— Започвам да мисля — траяла тя — че преднамерено не искаш да доставяш наслаждение на хората и на зверовете.
— Но за какво пък ти — подхванал славеят, — дето имаш толкоз противен глас, квичиш през цялата година. — Започвам да мисля, че искаш преднамерено да досаждаш на хората и на зверовете.
Никой не бил в положение да отговори на другия и по този начин те се скарали грубо, без да си продумат повече.
***
Поуката е, че който пее неприятно, постоянно драговолно извива глас. Подобно на това, този, който не умее да приказва рационално, непрестанно бръщолеви. Но пък който може в действителност да достави наслаждение на обществото, било то с ария или приказки, се въздържа, въпреки никой да не знае по какви аргументи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ