Призвание или работа
Свикнали сме да мислим, че работата е нещо, което би трябвало да вършим. Трябва да работим, би трябвало да изкарваме пари – по този начин вършат всички и по този начин е организиран светът. Още като деца виждаме родителите си изтощени след работа, чуваме ги да се оплакват или пък страдаме от липса на тяхното внимание, отново поради работата. Избираме си учебно заведение, след това компетентност в университета в услуга на бъдещата ни работа. Колко време, какъв брой старания са това и много постоянно за работа, която не обичаме! Нима е допустимо да посветим такава част от живота си на нещо, което не обичаме и не ни носи наслаждение?
Правим го, тъй като мислим, че нямаме избор. Ако родителите ни са възприемали работата само като средство за изкарване на пари, обикновено е и ние да я възприемаме по този начин. Това е първото ни падение. Второто е, когато изберем компетентност, която сега е настояща и се търси – стопанска система, мениджмънт, право, банково дело. Колко от нас обаче фактически имат гений и им е прелестно да се занимават в тези сфери? И третото ни падение се случва, когато стартираме работа, която е добре платена, имиджова, само че не ни е по сърце. Истината е, че имаме избор и в трите случая – можем да изберем друга настройка от тази на родителите си, компетентност и активност, които са ни по сърце. Какво значи да ни е по сърце? Означава, че работата ни носи наслаждение и е обвързвана с гениите ни. Това не е просто работа, това е призванието ни. Но да забележим в елементи по какъв начин можем да ги разграничим:
1. Ще стартираме с широкоразпространения мит, че работата за наслаждение не носи пари и би трябвало да имаш богати родители или мъж, с цел да си позволиш подобен живот. Нищо сходно. Всеки, който е разкрил своето предопределение, печели пари с лекост. Парите в никакъв случай не са цел в този случай. Цел е удоволствието от активността ни, цел е приносът ни към света, само че не и парите. Но те просто идват, тъй като силата на изобилието е отключена и ние сме в естетика със себе си. При елементарната работа работим дълго и уморително, вършим взаимни отстъпки с персоналния си живот и тогава печелим.
2. Призванието е обвързвано с нашите гении и неповторими способности. Всеки човек има такива, единствено би трябвало да ги открие. За да се отърсите от своите закостенялости и предубеждения, запитайте се първо какъв искахте да станете като бяхте дете. После – защо ви хвалят другите? В кои сфери напредвате по-бързо от другите. Къде получавате позитивна противоположна връзка от близките? Талантът не е наложително да е в областта на изкуството – може да сте талантлив търговец, продавач, осигурител, готвач. Може да сте даровита майка, която с обич се грижи за децата си и това е нейното предопределение.
3. Удоволствието от работата е друга характерност на призванието. Запитайте се какво бихте правили с такова наслаждение, че даже бихте платили, с цел да ви разрешат да го вършите. Кое е това нещо, което не усещате по какъв начин минава времето, до момента в който се занимавате с него? Тук може да употребявате и джокер – защо давате най-вече пари, отвън наложителните ви разноски? При просто работа избутвате деня и си гледате часовника. Сутрин ставате с нежелание…
4. Вселената е по този начин устроена, че нашите гении постоянно са в услуга на хората. Всеки, който е разкрил призванието си, по някакъв метод служи на другите. Служенето носи необикновен тип възприятие, че си приет и необходим. Затова, в случай че крадем и това ни носи наслаждение и сме надарени, а и пари идват… това явно не е предопределение – то е в ущърб на другите. Ако в елементарната работа може да сме егоистични, конкуриращи се, настъпателни и търсещи персонална полза за сметка на другия, то в своето предопределение ние просто предлагаме гения си на света, като знаем, че място, пари и изява има и за всеки различен край нас. Всеки носи своята уникалност.
5. Когато сме на своя път и следваме призванието си, нещата ни се случват с лекост и всичко някак се урежда. Познавам една лекарка – хомеопат, която преди години напуснала незабавно поделение, където се справяла ослепително, поради едно интуитивно чувство. Нямала никакви проекти, само че седмица след напускането една другарка й донесла лекции по хомеопатия – тогава било нещо напълно ново за България. Намерила вътре един телефон без име, само че позвънила и се оказало, че след два дни стартира първия курс за лекари – хомеопати. Тя се записала незабавно. Нещата ни се случват с Божия помощ, само че би трябвало да сме дейни и търсещи. В случая с лекарката, тя е напуснала работа. Това е интензивност, даваща знак на Вселената, че сме подготвени за новото. Мит е, че можем да запазим неудовлетворяващата си работа или връзка за всеки случай и в същото време да чакаме знамение. Не става по този начин, би трябвало да проявим храброст. При просто работа, знаете от време на време по какъв начин се мъчим, драпайки за покачване, нов план или пренасяне. Като споменахме храброст, в случай че имате мислено работа, която дава отговор на изискванията за предопределение, не се колебайте!
Бъдете смели, макар всички доводи на логическото ви мислене и на разсъдъка ви. Доверете се на слабото интуитивно гласче във вас, то ви споделя истината. Призванието носи освен задоволеност и благополучие, само че и физическо здраве, само че това е една нова тема…
Автор: Ирина Вълчева-Кръстева
Инфо: www.highviewart.com
