Световноизвестният цигулар Даниел Хоуп наскоро беше в България за първи

Световноизвестният цигулар Даниел Хоуп неотдавна беше в България за първи път - по покана на Софийската филхармония. Тогава той персонално описа в изявление за предаването " Алегро виваче " по " Хоризонт " забавната история, която стои зад реализирането на албума.
“За мен Алфред Шнитке е доста, доста значим композитор. Той ми оказа помощ да открия актуалната музика. Когато бях на 15, свирех обичайния цигулков репертоар - Чайковски, Брамс, Бетовен и Моцарт… и в действителност нямах никаква визия за живите композитори и за актуалната музика. Един ден чух мой сътрудник да извършва Цигулковата соната на Шнитке и бях безусловно изумен - тъкмо както и когато чух Владигеров за първи път - незабавно желаех да схвана кой е този създател, чия е музиката. И по този начин бях захласнат и от музиката му, и от самия него в действителност.

Когато отидох да изучавам в Любек, в Германия, разбрах, че Алфред Шнитке живее в Хамбург и съвсем се трансфорах в негов преследвач. Един ден отидох в дома му, звъннах на вратата - тогава бях 17-18-годишен - и желаех да се срещна с него и да си поговорим. Разбира се, това беше полуда! Но тогава по този начин го усещах - имах потребност да схвана кой е индивидът зад музиката. Съпругата му отвори вратата, пусна ме в жилището и ние разговаряхме - той беше доста другарски надъхан, доста открит. И по този начин през идващите две години ние доста се сближихме.

Сега, 30 години по-късно, аз си помислих, че е време да осъществя този от дълго време замислян албум в респект към Шнитке. И тъкмо тогава срещнах Алексей Ботвинов - превъзходен пианист от Украйна. Той ме заведе в Одеса, а Одеса е като Мека за цигуларите - поради Столярски, Давид Ойстрах и доста други музиканти. Посвирихме с Алексей, аз се влюбих в Одеса, а когато се замислихме какво бихме могли да запишем дружно, и двамата казахме съвсем по едно и също време - Шнитке!

Изведнъж за мен това беше като спусък - споделих си: Сега е моментът! Събрахме хубав албум, в който има музика от 1963 до 1990 година Различните лица на Шнитке - прелестен кино композитор, с интерес към барока, в същото време актуален авангардист. Той открива доста светове, владее всички стилове. Например, неговото - това е една от най-мистериозните пиеси с призрачна хубост. Красива е и Сонатата за цигулка от 60-те години, в която има и джаз, и латино ритми, и много от Шостакович, от Шьонберг. Шнитке има в действителност хиляди лица и този албум има за цел да ги покаже пред публиката - с респект към този популярен и неповторим глас в международната модерна музика. ”

Това описа цигуларят Даниел Хоуп., записан дружно с пианиста Алексей Ботвинов, е отдаден на Ирина Шнитке - брачната половинка на композитора, и включва и, както и пиесите " Полка " (по “Шинел ” на Гогол), " Танго " от музиката към кино лентата “Агония ” на Елем Климов, " Мадригал в памет на Олег Каган " за соло цигулка, " Поздравително рондо " и " Тиха нощ " (по тематика от коледната ария на Грубер) - другите лица на композитора в напълно къси музикални форми.

Албумът се слуша на един мирис и чарът му се усилва от обстоятелството, че не е търсено съвършенството във всеки звук, както постоянно се прави в студийните записи - значими тук са по-скоро гениите и на създателя, и на изпълнителите, като разказвачи.