Кирил Милов: Мечтая за олимпийски медал
Световният вицешампион по битка Кирил Милов гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+ . На приключилия в края на октомври шампионат на планетата по класическа битка в Унгария той стана сензация. На 21 години влезе в огромната игра и доближи до финала в категория до 97 кг. След неговия взрив доста забавни истории към присъединяване му в шампионата в „ Ласло Пап сцена “ се появиха в медийното пространство. Например, че основната цел на присъединяване му е било да усети ситуацията на огромен шампионат при мъжете и то в по-горна за него категория.
- Здравей, Кирил! Вярно ли е, че единствено четири месеца преди международното са ти извадили гвоздей от крайници след дълго лекуване на тежка травма?
- Да, правилно е. Точно четири месеца преди международното взех решение да си направя втора интервенция, тъй като преди три години ми сложиха пирони в крайници. Бях в болница – извадиха ми ги, малко оживление, по-леко на лагерите и по този начин.
- Реално изобщо не си бил плануван за това международно като титуляр, по този начин ли е?
- Да, аз по принцип съм на по-долна възраст. Боря се до 23 години. Подготвях се за международното до 23 година, само че заради травмата на Байряков, треньорите ми гласоподаваха доверие и пуснаха мен.
- А не си ли доста лек за тази категория – 97 кг? Доколкото знам си 90-92 кг…
- Да, малко по-лек съм – 92 кг, само че мисля, че това не е най-големият фактор. Според мен техниката е по-важна от масата. Надявам се с повече тренировки да реализираме килограмите.
- Все отново по какъв начин съумя да се подготвиш за край за 100 дни?
- Не знам. И аз не го чаках. Сигурно поради положителната работа на треньорския щаб и прекомерно огромното предпочитание за този орден нещата се получиха.
- Може би психически се усещаше по-добре, тъй като към теб нямаше огромни упования. Как въздейства това нещо?
- В първия миг като разбрах, че ще имам шанса да вземам участие на Световно състезание за мъже, доста се зарадвах. Получих огромен късмет да отида в огромната битка, където да видя огромните звезди и да премеря сили с тях, с цел да видя на какво равнище съм. Но и леко се тормозих, тъй като са олимпийски и международни първенци, пък аз съм по-малък и по-лек. Но нямах толкоз огромни упования и нещата се получиха.
- Кога ти беше най-трудно в Будапеща? Знаеше ли против какви борци ще се бориш? Беше ли ги разузнал?
- Повечето борци ги виждам. Следях ги, знаех кой какво прави. Най-тежко ми беше на полуфинала със сърбина. Ако го надвиех, отивах на край, а при загуба – отивах сред трето и пето място. Толкова доста желаех да победя, че терзанието беше доста огромно, както и тежестта, тъй като множеството мои съотборници изгубиха. Всички чакаха от мен да вземем орден.
- Едно от твоите хвърляния на шампионата е в топ 3 по зрелищност. Планираш ли авансово да налагаш атрактивен жанр или просто в хода на битките това се получава?
- По принцип стилът ми е подобен – по-техничен. Разбира се, преди срещата вършим тактичност против всеки противник, тъй като всеки се бори по друг метод. Но като си го правил две хиляди пъти в залата, не го мислиш на надпреварата, а напряко го правиш. Понякога се получават нещата, за което се веселя.
- Въпросът е да тръгне, тъй като множеството, даже опитни състезатели, не рискуват.
- Да, множеството опитни състезатели не рискуват, а играят на несъмнено. Но аз не съм тъкмо по този начин.
- Гледал ли си на видео финала против руснака Евлоев? На три пъти беше близо да го хвърлиш за четири точки…
- Да, гледах си финала и си разбрах грешките. Надявам се следващата година да ги почистим и да съм доста по-мобилизиран, с цел да се качим на почетната стълбичка.
- Кои бяха грешките в тази среща?
- Поведох с 1:0 и имаше една обстановка, в която той потегля да ме избута и аз падам долу. Дават му две точки на него и оттова малко се дестабилизирах душевен.
- Не уцели момента.
- Да, не трябваше да потеглям. Ако бях застанал, нямаше да има точки. Водех и той трябваше да търси битка. Но като стана 2:1, той се активизира, а аз леко се разконцентрирах и това много ми повлия на цялата среща.
- Не беше ли прекомерно тежък за теб? Гледайки физиката на Евлоев, той е най-малко 104-105 кг…
- Може би и това изигра леко неприятна смешка, само че се надявам за следващата година да почистим и тези неща.
- Чувстваш ли се към този момент в елита на международната битка след постигнатото в Будапеща?
- Не знам. Още не мога да осъзная какво съм постигнал.
- Треньор в ъгъла ти беше Бисер Георгиев, някогашен бронзов медалист от Световно състезание. Старши е легендата Армен Назарян, който ви остави като печеливш тандем до края. Планирано ли беше?
- Така е. На множеството от тренировките ми в националния тим ми оказва помощ Бисер Георгиев. Знае почти какво върша и когато се боря, той може да ми каже нещо, което не виждам в точната обстановка, тъй като има взор в профил.
- На кой треньор най-вече си признателен за това, което реализира?
- Не е един. Много съм признателен на първия ми треньор Виктор Бонев. Като потеглих да се боря, бях дете в четвърти клас и избрах да играя, пред това да вървя в залата и да упражнявам. Но той 10 пъти идваше в нас. Говореше с родителите ми, че това момче има гений и не би трябвало да се пропилява този късмет. Благодарен съм също на първия ми треньор в Левски Емил Будинов, който ме взе в клуба и ми оказа помощ ужасно доста. Също съм доста благодарен на втория ми треньор в Левски Стефан Тошев, с който съм израснал при " сините ". Показа ми доста от техниките и се държеше с мен като със лично дете. Всъщност това се отнася за всички треньори. На Бисер Георгиев, на Армен Назарян, на федерацията, на нашия президент съм доста признателен. Не един човек е оказал помощ за този орден, а цялост от доста хора.
- Защо избра класическия жанр?
- В Дупница има класическа битка. Първият ми ментор е треньор по класическа битка. Отначало започнах с класическата, вървях на надпревари и по свободна, само че повече ми харесват хвърляния, по-атрактивно е. Оттам се възпламених тъкмо по класическия жанр.
- Твоята звезда изгря на младежката олимпиада в Нанджин през 2014 година, имаш и европейска купа за кадети, само че след това пристигнаха травмите. Разкажи за тях – по какъв начин ги преодоля?
- Не беше най-хубавото прекарване. След като станах европейски първенец и втори на Олимпиада, през 2015 година бях в доста добра спортна форма и осем дни преди Световното си счупих крайници на баскетбол. Влязох в болница за шест дни, последва шест месеца възобновяване. Куцах, не можах да вървя, нито да упражнявам. Разликата в краката беше голяма – четири сантиметра в подбедрицата. Преодоляването е мъчно повече душевен, в сравнение с физически. Физически се възстановяваш за към година, само че психическата контузия остана много време. Затова взех решение да си извадя пироните. Радвам се, че го сторих, тъй като в този момент съм доста по-добре душевен и мога да покажа целия си капацитет.
- Вярно ли е, че поради контузиите някои даже са те отписали от огромната битка? Как преодоля този интервал?
- Тогава ми оказа помощ предходният президент на Левски – Александър Томов. Толкова огромен човек! Дойде в болничното заведение, подаде ми ръка и сподели: " Ще се оправиш, моето момче! " След като излязох от болничното заведение, всеки ден ми звънеше да ме пита по какъв начин съм, дали всичко е наред. След това с треньорите не сме спрели да работим и нещата се получиха.
- Имаш ли идоли в битката? На кого най-вече си се възхищавал?
- На Александър Томов съм се възхищавал, тъй като и той в тежка категория е хвърлял толкоз доста. Също един египетски играч Карам Габер, който също е доста атрактивен. И той е висок два метра и е в тежка категория.
- Водеше противниците до алената зона и питаше накъде да ги хвърли.
- Да. На Олимпиада отива и хвърля един път, само че изобщо не го интересува – рискува и хвърля повторно. Това също доста ми харесва, тъй като и моят жанр е подобен.
- Повече благополучен ли си в този момент от сребърния орден или надвива съжалението за изгубения край за купата в Будапеща?
- И двете. Щастлив съм, че на 21 години съм взел орден от Световно състезание за мъже, само че е и доста гадно да загубиш на финала. Може би това ме стимулира да продължа напред и да упражнявам доста по-усилено, с цел да взема купата.
- Сега нали знаеш, че постоянно упованията към теб ще са огромни? Вече няма да си запаса, а и конкуренцията към този момент те познава.
- Ще работя повече, с цел да ги изненадам и другия път.
- Борбата е доста сложен спорт – имал ли си съмнения дали да продължиш по пътя, който си избрал?
- Имал съм съмнения, само че малко. След като си счупих крайници, доста желаех да се възстановя незабавно и бях доста мобилизиран. Но година и половина по-късно отново имах сложни моменти – кракът доста ме болеше, не можех да върша някои неща в тренировките. Но откакто извадих пироните, все едно се преродих.
- Наясно ли си, че в този момент ще е по-трудно? Десетки славни първенци, гостували в " Код Спорт " споделят, че след първия взрив и извоювания орден, идва по-трудното – да запазиш тази позиция.
- Мисля, че ще е доста по-трудно, тъй като съм взел орден и упованията са огромни. Ако изгубя, разочарованието ще бъде огромно. Трябва да упражнявам доста повече, с цел да оправдая упованията на всички.
- Имаш ли фантазии? Олимпиадата Токио 2020 измежду тях ли е?
- Да, имам фантазия – орден от Олимпиада при мъжете.
- Не мислиш ли, че кат. до 87 кг е по-подходяща за теб?
- Не, в никакъв случай не съм свалял килограми. Дори като бях на Олимпиадата, бях 5 кг под другите. Бях 80 кг, само че се борех на 85 кг. Като смъквам килограми, аз персонално не се усещам добре и по тази причина избирам да кача, вместо да ги смъква.
- Но в категорията, в която си сега, май ще би трябвало да качиш много.
- Колкото би трябвало, ще кача.
- Кога разбра, че това с килограмите не ти понася – като младеж ли още?
- Още като дете. На няколко надпревари свалях по 3-4 кг и ми беше доста мъчно. Реших, че по-добрият вид е да не смъквам килограми.
- Какво е менюто ти? Има ли неразрешени неща, които не ядеш, само че в това време ти се хапват?
- Не, не съблюдавам кой знае какви режими. Като сме на лагери се храня разделно и доста разнообразно, с цел да си набирам безусловно всичко. Като цяло нищо по-различно от всеки естествен човек.
- Има ли бъдеще българската битка?
- Има, несъмнено. Има доста гении в България.
- Какво пречи да се осъществят всички тези гении?
- Мисля, че мотивацията не е задоволителна. Преди имаха доста образци, само че сега множеството се отхвърлят на ранна възраст. Трябва да го искаш доста мощно и да не спираш да се трудиш – рано или късно ще се получат нещата. Няма невъзнаграден труд.
- Имаш ли занимание? Практикуваш ли други спортове? Баскетболът очевидно не ти понася…
- Всички рискови спортове. Като стартираме от колоездене, мотокрос, сноуборд… Но сега малко съм понижил рисковите прекарвания и съм се посветил повече на битката.
- Какво ти следва до края на годината?
- Само тренировки, няма надпревари.
- А 2019 година?
- Като почне 2019 година, ще забележим какво има.
- Роден си в Дупница – там ли живееш, когато не си по лагери? Пътуваш ли до София?
- Да, пребивавам в Дупница, само че упражнявам в националния тим. През седмицата съм в София, а събота и неделя се прибирам в родния град.
- Футбол гледаш ли? Имаш ли обичан европейски тим?
- Не виждам футбол.
- Предполагам имаш нежна половинка?
- Имам, да.
- Как си със обществените мрежи? Чест посетител ли си там?
- Горе-долу, да. Имам Facebook, само че не е прекомерно.
- След като завоюва медала кой ти се обади първи?
- Много хора. Звъннах незабавно на родителите ми. Всички са ме гледали, само че аз не знаех. Давали са го по малкия екран. Звъннах първо на майка ми, с цел да кажа, че съм финалист и тя се разплака. След това се обадих на приятелката ми, на другари и по този начин.
- А кой първи те поздрави в залата?
- Армен Назарян ме чакаше. Бяха толкоз щастливи с нашия теляк, че скачаха. Имаше агитка от към 30 индивида. Вдигнаха ме, хвърляха ме във въздуха. Беше доста хубава страст.
- Какъв човек си в живота?
- Нормален. Не върша нищо по-различно от всеки елементарен човек.
- Физиката, която притежаваш, респектира ли близките?
- Не чак толкоз.
- Случвало ли ти се е да имаш проблеми? Някой да ти налита?
- Не, не съм конфликтен човек. Избягвам споровете. Дори някой да ми каже нещо, му споделям да не се занимава, тъй като няма смисъл да се караме.
- Чувстваш ли се изменен след медала? А смяна в отношението към теб?
- Отношението е малко по-различно, несъмнено, само че аз не се усещам по-различен. Същият съм си и няма да спирам да упражнявам и да пъдя задачите си.
- Къде държиш сега извоювания орден?
- Чаках 20 минути да ме попитате. (смее се) Нося го в мен. Надявам се идващият път да е от по-благороден метал.
- Здравей, Кирил! Вярно ли е, че единствено четири месеца преди международното са ти извадили гвоздей от крайници след дълго лекуване на тежка травма?
- Да, правилно е. Точно четири месеца преди международното взех решение да си направя втора интервенция, тъй като преди три години ми сложиха пирони в крайници. Бях в болница – извадиха ми ги, малко оживление, по-леко на лагерите и по този начин.
- Реално изобщо не си бил плануван за това международно като титуляр, по този начин ли е?
- Да, аз по принцип съм на по-долна възраст. Боря се до 23 години. Подготвях се за международното до 23 година, само че заради травмата на Байряков, треньорите ми гласоподаваха доверие и пуснаха мен.
- А не си ли доста лек за тази категория – 97 кг? Доколкото знам си 90-92 кг…
- Да, малко по-лек съм – 92 кг, само че мисля, че това не е най-големият фактор. Според мен техниката е по-важна от масата. Надявам се с повече тренировки да реализираме килограмите.
- Все отново по какъв начин съумя да се подготвиш за край за 100 дни?
- Не знам. И аз не го чаках. Сигурно поради положителната работа на треньорския щаб и прекомерно огромното предпочитание за този орден нещата се получиха.
- Може би психически се усещаше по-добре, тъй като към теб нямаше огромни упования. Как въздейства това нещо?
- В първия миг като разбрах, че ще имам шанса да вземам участие на Световно състезание за мъже, доста се зарадвах. Получих огромен късмет да отида в огромната битка, където да видя огромните звезди и да премеря сили с тях, с цел да видя на какво равнище съм. Но и леко се тормозих, тъй като са олимпийски и международни първенци, пък аз съм по-малък и по-лек. Но нямах толкоз огромни упования и нещата се получиха.
- Кога ти беше най-трудно в Будапеща? Знаеше ли против какви борци ще се бориш? Беше ли ги разузнал?
- Повечето борци ги виждам. Следях ги, знаех кой какво прави. Най-тежко ми беше на полуфинала със сърбина. Ако го надвиех, отивах на край, а при загуба – отивах сред трето и пето място. Толкова доста желаех да победя, че терзанието беше доста огромно, както и тежестта, тъй като множеството мои съотборници изгубиха. Всички чакаха от мен да вземем орден.
- Едно от твоите хвърляния на шампионата е в топ 3 по зрелищност. Планираш ли авансово да налагаш атрактивен жанр или просто в хода на битките това се получава?
- По принцип стилът ми е подобен – по-техничен. Разбира се, преди срещата вършим тактичност против всеки противник, тъй като всеки се бори по друг метод. Но като си го правил две хиляди пъти в залата, не го мислиш на надпреварата, а напряко го правиш. Понякога се получават нещата, за което се веселя.
- Въпросът е да тръгне, тъй като множеството, даже опитни състезатели, не рискуват.
- Да, множеството опитни състезатели не рискуват, а играят на несъмнено. Но аз не съм тъкмо по този начин.
- Гледал ли си на видео финала против руснака Евлоев? На три пъти беше близо да го хвърлиш за четири точки…
- Да, гледах си финала и си разбрах грешките. Надявам се следващата година да ги почистим и да съм доста по-мобилизиран, с цел да се качим на почетната стълбичка.
- Кои бяха грешките в тази среща?
- Поведох с 1:0 и имаше една обстановка, в която той потегля да ме избута и аз падам долу. Дават му две точки на него и оттова малко се дестабилизирах душевен.
- Не уцели момента.
- Да, не трябваше да потеглям. Ако бях застанал, нямаше да има точки. Водех и той трябваше да търси битка. Но като стана 2:1, той се активизира, а аз леко се разконцентрирах и това много ми повлия на цялата среща.
- Не беше ли прекомерно тежък за теб? Гледайки физиката на Евлоев, той е най-малко 104-105 кг…
- Може би и това изигра леко неприятна смешка, само че се надявам за следващата година да почистим и тези неща.
- Чувстваш ли се към този момент в елита на международната битка след постигнатото в Будапеща?
- Не знам. Още не мога да осъзная какво съм постигнал.
- Треньор в ъгъла ти беше Бисер Георгиев, някогашен бронзов медалист от Световно състезание. Старши е легендата Армен Назарян, който ви остави като печеливш тандем до края. Планирано ли беше?
- Така е. На множеството от тренировките ми в националния тим ми оказва помощ Бисер Георгиев. Знае почти какво върша и когато се боря, той може да ми каже нещо, което не виждам в точната обстановка, тъй като има взор в профил.
- На кой треньор най-вече си признателен за това, което реализира?
- Не е един. Много съм признателен на първия ми треньор Виктор Бонев. Като потеглих да се боря, бях дете в четвърти клас и избрах да играя, пред това да вървя в залата и да упражнявам. Но той 10 пъти идваше в нас. Говореше с родителите ми, че това момче има гений и не би трябвало да се пропилява този късмет. Благодарен съм също на първия ми треньор в Левски Емил Будинов, който ме взе в клуба и ми оказа помощ ужасно доста. Също съм доста благодарен на втория ми треньор в Левски Стефан Тошев, с който съм израснал при " сините ". Показа ми доста от техниките и се държеше с мен като със лично дете. Всъщност това се отнася за всички треньори. На Бисер Георгиев, на Армен Назарян, на федерацията, на нашия президент съм доста признателен. Не един човек е оказал помощ за този орден, а цялост от доста хора.
- Защо избра класическия жанр?
- В Дупница има класическа битка. Първият ми ментор е треньор по класическа битка. Отначало започнах с класическата, вървях на надпревари и по свободна, само че повече ми харесват хвърляния, по-атрактивно е. Оттам се възпламених тъкмо по класическия жанр.
- Твоята звезда изгря на младежката олимпиада в Нанджин през 2014 година, имаш и европейска купа за кадети, само че след това пристигнаха травмите. Разкажи за тях – по какъв начин ги преодоля?
- Не беше най-хубавото прекарване. След като станах европейски първенец и втори на Олимпиада, през 2015 година бях в доста добра спортна форма и осем дни преди Световното си счупих крайници на баскетбол. Влязох в болница за шест дни, последва шест месеца възобновяване. Куцах, не можах да вървя, нито да упражнявам. Разликата в краката беше голяма – четири сантиметра в подбедрицата. Преодоляването е мъчно повече душевен, в сравнение с физически. Физически се възстановяваш за към година, само че психическата контузия остана много време. Затова взех решение да си извадя пироните. Радвам се, че го сторих, тъй като в този момент съм доста по-добре душевен и мога да покажа целия си капацитет.
- Вярно ли е, че поради контузиите някои даже са те отписали от огромната битка? Как преодоля този интервал?
- Тогава ми оказа помощ предходният президент на Левски – Александър Томов. Толкова огромен човек! Дойде в болничното заведение, подаде ми ръка и сподели: " Ще се оправиш, моето момче! " След като излязох от болничното заведение, всеки ден ми звънеше да ме пита по какъв начин съм, дали всичко е наред. След това с треньорите не сме спрели да работим и нещата се получиха.
- Имаш ли идоли в битката? На кого най-вече си се възхищавал?
- На Александър Томов съм се възхищавал, тъй като и той в тежка категория е хвърлял толкоз доста. Също един египетски играч Карам Габер, който също е доста атрактивен. И той е висок два метра и е в тежка категория.
- Водеше противниците до алената зона и питаше накъде да ги хвърли.
- Да. На Олимпиада отива и хвърля един път, само че изобщо не го интересува – рискува и хвърля повторно. Това също доста ми харесва, тъй като и моят жанр е подобен.
- Повече благополучен ли си в този момент от сребърния орден или надвива съжалението за изгубения край за купата в Будапеща?
- И двете. Щастлив съм, че на 21 години съм взел орден от Световно състезание за мъже, само че е и доста гадно да загубиш на финала. Може би това ме стимулира да продължа напред и да упражнявам доста по-усилено, с цел да взема купата.
- Сега нали знаеш, че постоянно упованията към теб ще са огромни? Вече няма да си запаса, а и конкуренцията към този момент те познава.
- Ще работя повече, с цел да ги изненадам и другия път.
- Борбата е доста сложен спорт – имал ли си съмнения дали да продължиш по пътя, който си избрал?
- Имал съм съмнения, само че малко. След като си счупих крайници, доста желаех да се възстановя незабавно и бях доста мобилизиран. Но година и половина по-късно отново имах сложни моменти – кракът доста ме болеше, не можех да върша някои неща в тренировките. Но откакто извадих пироните, все едно се преродих.
- Наясно ли си, че в този момент ще е по-трудно? Десетки славни първенци, гостували в " Код Спорт " споделят, че след първия взрив и извоювания орден, идва по-трудното – да запазиш тази позиция.
- Мисля, че ще е доста по-трудно, тъй като съм взел орден и упованията са огромни. Ако изгубя, разочарованието ще бъде огромно. Трябва да упражнявам доста повече, с цел да оправдая упованията на всички.
- Имаш ли фантазии? Олимпиадата Токио 2020 измежду тях ли е?
- Да, имам фантазия – орден от Олимпиада при мъжете.
- Не мислиш ли, че кат. до 87 кг е по-подходяща за теб?
- Не, в никакъв случай не съм свалял килограми. Дори като бях на Олимпиадата, бях 5 кг под другите. Бях 80 кг, само че се борех на 85 кг. Като смъквам килограми, аз персонално не се усещам добре и по тази причина избирам да кача, вместо да ги смъква.
- Но в категорията, в която си сега, май ще би трябвало да качиш много.
- Колкото би трябвало, ще кача.
- Кога разбра, че това с килограмите не ти понася – като младеж ли още?
- Още като дете. На няколко надпревари свалях по 3-4 кг и ми беше доста мъчно. Реших, че по-добрият вид е да не смъквам килограми.
- Какво е менюто ти? Има ли неразрешени неща, които не ядеш, само че в това време ти се хапват?
- Не, не съблюдавам кой знае какви режими. Като сме на лагери се храня разделно и доста разнообразно, с цел да си набирам безусловно всичко. Като цяло нищо по-различно от всеки естествен човек.
- Има ли бъдеще българската битка?
- Има, несъмнено. Има доста гении в България.
- Какво пречи да се осъществят всички тези гении?
- Мисля, че мотивацията не е задоволителна. Преди имаха доста образци, само че сега множеството се отхвърлят на ранна възраст. Трябва да го искаш доста мощно и да не спираш да се трудиш – рано или късно ще се получат нещата. Няма невъзнаграден труд.
- Имаш ли занимание? Практикуваш ли други спортове? Баскетболът очевидно не ти понася…
- Всички рискови спортове. Като стартираме от колоездене, мотокрос, сноуборд… Но сега малко съм понижил рисковите прекарвания и съм се посветил повече на битката.
- Какво ти следва до края на годината?
- Само тренировки, няма надпревари.
- А 2019 година?
- Като почне 2019 година, ще забележим какво има.
- Роден си в Дупница – там ли живееш, когато не си по лагери? Пътуваш ли до София?
- Да, пребивавам в Дупница, само че упражнявам в националния тим. През седмицата съм в София, а събота и неделя се прибирам в родния град.
- Футбол гледаш ли? Имаш ли обичан европейски тим?
- Не виждам футбол.
- Предполагам имаш нежна половинка?
- Имам, да.
- Как си със обществените мрежи? Чест посетител ли си там?
- Горе-долу, да. Имам Facebook, само че не е прекомерно.
- След като завоюва медала кой ти се обади първи?
- Много хора. Звъннах незабавно на родителите ми. Всички са ме гледали, само че аз не знаех. Давали са го по малкия екран. Звъннах първо на майка ми, с цел да кажа, че съм финалист и тя се разплака. След това се обадих на приятелката ми, на другари и по този начин.
- А кой първи те поздрави в залата?
- Армен Назарян ме чакаше. Бяха толкоз щастливи с нашия теляк, че скачаха. Имаше агитка от към 30 индивида. Вдигнаха ме, хвърляха ме във въздуха. Беше доста хубава страст.
- Какъв човек си в живота?
- Нормален. Не върша нищо по-различно от всеки елементарен човек.
- Физиката, която притежаваш, респектира ли близките?
- Не чак толкоз.
- Случвало ли ти се е да имаш проблеми? Някой да ти налита?
- Не, не съм конфликтен човек. Избягвам споровете. Дори някой да ми каже нещо, му споделям да не се занимава, тъй като няма смисъл да се караме.
- Чувстваш ли се изменен след медала? А смяна в отношението към теб?
- Отношението е малко по-различно, несъмнено, само че аз не се усещам по-различен. Същият съм си и няма да спирам да упражнявам и да пъдя задачите си.
- Къде държиш сега извоювания орден?
- Чаках 20 минути да ме попитате. (смее се) Нося го в мен. Надявам се идващият път да е от по-благороден метал.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ