Страшно е? Неуютно? Така и трябва да бъде. Бъдещето се създава от теб, а не за теб ~ Братя СТРУГАЦКИ
Световете, сътворени от братя Стругацки са близки и фантастични, а в тях човещината се бори за повече пространство. Руските писатели-фантасти изследват необятната територия на Вселената, която е наш дом, наш затвор, наш другар и зложелател. С тъжна подигравка братя Стругацки сервират своята философия за живота, в който предмети надживяват своите притежатели, знанието не постоянно се удава на индивида, а любовта е погубена. Съвместната креативна работа на Аркадий и Борис ражда едни от емблематичните фантастични творби на някогашния СССР – " Трудно е да бъдеш господ ", " Понеделник стартира в събота ", " Хищните движимости на века ", " Обитаемият остров ", " Милиард години до свършека на света ", " Бръмбар в мравуняка " и " Пикник край пътя ", по претекстове от който е основан фамозният филм на Андрей Тарковски " Сталкер ".
Има нещо надълбоко непочтено в това, че предметите на хората живеят по-дълго от тях самите.
Честността е нещо като мозъка на красива жена: не е неприятно, само че не я обичаме поради това…
Може би самичък си измислих човешките качества, които би трябвало да ти харесват – но не на теб, каквато си, а на теб, каквато те измислих…
Щом сгрешим, нуждата ни хваща за гърлото и ние почваме да плачем и да се жалваме какъв брой жестока и ужасна е тя, а тя просто е такава, каквато е – глупавите и слепите сме ние.
...
„ Трудно е да бъдеш господ ", 1964 година:
Там, където тържествува сивотата, на власт постоянно идват черните.
Грамотен си? На прът да те побият! Стихове пишеш? На кола! Таблицата за умножение знаеш? На кола – твърде доста знаеш.
Зърното, като се изсипва от чувала, не пада на еднакъв слой, а образува конична пирамида. Всяко зрънце се закрепва за другото, пробвайки се да не се търкулне надолу. Така е и с човечеството. Ако желаят да са нещо изцяло, хората би трябвало да се захващат един за различен, неизбежно образувайки пирамида.
Говорим, все едно че ние измисляме нещата. В реалност всичко е от дълго време, от дълго време измислено. Някой от дълго време, от дълго време е измислил всичко, поставил го е в сандък, заключил го е и си е отишъл…
Не ни трябват умни. Нужни са ни правилни.
...
„ Грозните лебеди ", 1967 година:
Страшно е? Неуютно? Така и би трябвало да бъде. Бъдещето се основава от теб, а не за теб.
Животът е болест на материята, а мисленето – болест на живота.
Вълчицата споделя на своите вълчета: „ Хапете като мен “, и това е задоволително, и зайката учи своите зайчета: „ Скачайте като мен “, и това също е задоволително, само че човек учи детето си: „ Мисли като мен “, а това към този момент е престъпление…
Именно това, което е най-естествено, минимум прилича на индивида.
Бъдещето е деликатно обезвредено настояще.
...
" Приказка за Тройката ", 1968 година:
В наши дни по канцелариите са се настанили едни хора, дето спят с отворени очи...
Може би Homo sapiens има връзка с разсъдъка, не повече от кобрата очиларка с необятно публикуваното оптично устройство?
Народът няма потребност от нездрави сензации. На народа му трябват здрави сензации.
...
" Пикник край пътя ", 1972 година:
Точно по този начин е - парите са нужни на индивида, с цел да не мисли в никакъв случай за тях.
Аз съм животно, виждаш, че съм животно. Нямам думи, не са ме научили да приказвам, не умея да мисля. Но в случай че ти в действителност си подобен всесилен, всевластен, всеразбиращ... вземи, че се намеси! Надзърни в душата ми, зная - там има всичко, което ти би трябвало. Трябва да е там. Душата си в никакъв случай никому не съм продавал! Тя си е моя, човешка! Изтегли от мен това, което желая - та нали е невероятно да желая нещо неприятно! Проклето да е всичко, не мога да измисля нищо повече от тези негови думи: " Щастието е подарък за всички и дано никой не си потегля афектиран! "
...
„ Бръмбар в мравуняка ”, 1979-1980 година:
Най-различните катаклизми - световна пандемия, международна война или дори геологична злополука - изкарват на повърхността една и съща гнъсна пяна: злоба, свиреп нарцисизъм, свирепост, която наподобява оправдана, само че в действителност няма никакви учредения...
...
" Куца орис ", 1986 година:
В наше време няма време да обичаш: рейсовете са препълнени, в магазините има опашки, детската градина е на другия завършек на града, би трябвало да си доста млад и доста нехаен, с цел да си кадърен на обич. А през днешния ден обичат единствено възрастните двойки, съумели да се поддържат дружно четвърт век, да не потънат в жилищния въпрос, да не озвереят от милиардите всеразяждащи дребни неудобства, с обич да си поделят властта и отговорностите.
Помислете, пробвайте се да помислите какво можете да дадете на децата. Вгледайте се в себе си. Вие сте ги родили на този свят и ги осакатявате по собствен облик и сходство.
...
" Понеделник стартира в събота ", 1965 година:
Щастливите не се раждат, става се благополучен.
Сред тях никой не знаеше що е благополучие и какъв е смисълът на живота. И одобриха работната догадка, че щастието е в непрекъснатото знание на незнайното, смисълът на живота – също.
Изображения: shoo.by, risk.ru, shatilin.com
