Светлана Боянова На 1 юни комисарят по земеделие и развитие

Светлана Боянова

На 1 юни комисарят по земеделие и развиване на селските региони Фил Хоган показа предлагането на Европейската комисия за промяна на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година Темата, която в най-голяма степен " разбуни духовете " е тази за налагането на таван на годишните дотации за едно стопанство.

Въпреки дадената аргументация от страна на Европейска комисия, в направеното предложение прозират много недостатъци и липса на задълбочена предварителна оценка, което би могло да докара до редица проблеми.

Потенциалът за решаването им сега е в ръцете на специалистите и най-много на държавите-членки, които имат нелеката задача да защитят освен своите ползи, само че и тези на Европейски Съюз като цяло.

За разлика от законодателния пакет, който за интервала 2014-2020 година обхващаше четири законодателни оферти, в последното предложение на Европейска комисия са включени единствено три регламента. Това са:

- правилник по отношение на стратегическите проекти по линия на ОСП;

- правилник по отношение на единната обща организация на пазарите (ООП);

- водоравен правилник по отношение на финансирането, ръководството и мониторинга на ОСП

Принцип на субсидиарност

Причината за по-малкия брой законодателни оферти не е единствено в необятно прокламираното опростяване на Общата селскостопанска политика, а е главно заради въвеждането на така наречен " принцип на субсидиарност ".

Този принцип е дефиниран в чл.5 от Договора за Европейския съюз и според него Европейски Съюз не подхваща дейности, в случай че те не са по-ефективни от дейностите, предприемани на национално, районно или локално ниво.

Казано с елементарни думи, във връзка с ОСП този принцип значи, че националните администрации сами ще избират ограниченията, с които ще подкрепят своите аграрни производители, както и метода на тяхното използване.

В тази връзка е извънредно чудноват фактът, че в предлагането за Регламент по отношение на стратегическите проекти по линия на ОСП един от доста дребното общовалидни за всички държави-членки детайли е налагането на таван на директните заплащания в избрани граници.

Липса на оценка

Системата за понижение на размера на директните заплащания, които едно стопанство може да получи за дадена календарна година, беше въведена с Реформата на ОСП от 2014 година и се приложи за първи път през 2015 година, като с нея се намаляваше само базовото заплащане (СЕПП).

Въпреки че по своята същина е наложителна за използване, системата е задоволително гъвкава, с цел да може да отговори на спецификите на обособените държави-членки.

Намалението се ползва към този момент три години – интервал в който е доста мъчно да се оцени неговата успеваемост. Данните за интервала 2015-2017 година не са задоволителни, с цел да се реши какъв ще е резултатът от използването на тази система в дълготраен проект.

Ето за какво предлагането на Европейска комисия за прогресивно понижение на размера на всички директни заплащания, които несъмнено стопанство може да получи за дадена календарна година в диапазона от 60 000 до 100 000 евро и цялостното им ограничение над 100 000 евро, наподобява незадоволително обосновано.

Причината е, че досега липсва доказателство за това, че ограничението на директните заплащания в избрани граници води или може да докара до позитивен резултат за земеделието е Европейски Съюз като цяло.

Важно е да се означи, че препоръчаното от Европейска комисия понижение ще се ползва за всички директни заплащания, в това число и за обвързаното с производството подкрепяне, а не както е досега единствено за заплащанията по схемата за единно заплащане на повърхност.

Мотивът: по-справедливо систематизиране на средствата

Съгласно разпоредбите в Европейски Съюз, всяко едно законодателно предложение, което Европейската комисия прави, би трябвало да бъде съпроводено от така наречен " оценка на въздействието " – документ, който проучва и демонстрира по какъв метод ще се отрази на Европейския съюз всеки един от детайлите на предлагането.

В част трета от този документ, който съпровожда предлагането за Регламент по отношение на стратегическите проекти по линия на ОСП, като аргументация за налагането на системата за понижение на размера на директните заплащания е посочено, че посредством тази система за понижение може да се реализира по-справедливо систематизиране на директните заплащания, което е и една от характерните цели на ОСП, посредством която да се реализиран трите общи цели на ОСП, посочени в член 5 от плана на Регламента:

1. Да насърчи развиването на образован, резистентен и диверсифициран бранш на селското стопанство и да подсигурява продоволствената сигурност;

2. Да поддържа грижите за околната среда и дейностите в региона на климата и да способства за реализиране на задачите на Съюза, свързани с околната среда и климата;

3. Да укрепва социално-икономическата конструкция на селските региони.

Според предварителната експертна оценка на Институт за агростратегии и нововъведения обаче, препоръчаната нова система за понижаване на директните заплащания няма да докара до реализиране на тези цели.

Устойчивост или наказване

По отношение на задачата да се насърчи в по-голяма степен " развиването на образован, резистентен и диверсифициран бранш " - стопанствата, които са наранени от сегашната система на понижение на директните заплащания на равнище Европейски Съюз са тези, които имат приблизително към 50 чиновници.

В оценката на въздействието категорично е посочено, че сегашната система на понижение на директните заплащания " санкционира " тъкмо тези ферми, които основават претовареност в селските региони. При това състояние открит остава въпросът не би трябвало ли салдото сред гарантирането на претовареност и пониженията на директните заплащания да зависи от спецификата на всяка една държава-членка?

По отношение на задачата да се " поддържат грижите за околната среда и дейностите в региона на климата " - понижението на директните заплащания освен, че няма да подкрепи този развой, а в противен случай – може да има доста отрицателен резултат върху постигането на задачата. Причината е, че на фермите, които действително могат да допринесат за възстановяване на околната среда, ще бъдат наложени спомагателни задължения, за които те няма да получават средства, което пък от своя страна може да ги сложи в неравностойно състояние.

Малък – огромен

Що се отнася до задачата да се " укрепва социално-икономическата конструкция на селските региони ", като се дават " задоволително надеждни аграрни приходи и резистентност в целия Съюз за възстановяване на продоволствената сигурност ", понижението на директните заплащания няма да подкрепи постигането и на тази цел.

Причината е, че гарантирането на прихода би трябвало да бъде обвързано с потребностите на съответния аграрни производител, а не с правилото на справедливостта. Предложението за правилник показва, че средствата получени вследствие на понижението на директните заплащания ще бъдат употребявани за в допълнение преразпределително подкрепяне на приходите на земеделските производители, като държавите-членки би трябвало да подсигуряват преразпределение на подпомагането от по-големите към по-малките аграрни стопанства.

В същото време обаче, държавата-членка е тази, която предвид на националните си специфики и цели, сама би трябвало да дефинира понятието " дребни аграрни стопани " и е от изключителна значимост какъв аршин ще бъде употребен за определянето на тази формулировка.

Например, в случай че за аршин служи размерът на употребяваната земеделска земя, то според от културата, която се отглежда може да се окаже, че две стопанства с идентичен размер земя имат напълно друг общоприет индустриален размер и едното се оказва в пъти по-голямо от другото.

Европейски Съюз ще икономисва 300 млн. евро годишно

Като втори проблем с препоръчаната система за понижение на директните заплащания може да се уточни размерът на заплащанията, върху които тя ще се приложи и резултатът, който ще реализира. Тук значими още веднъж са спецификите на обособените държави-членки.

В оценката на въздействието е посочено, че при сегашната система на понижение на директните заплащания единствено осем държави-членки ползват таван на заплащанията от 150 000 до 500 000 евро, а единствено в 14 държави-членки директните заплащания над 150 000 евро се понижават с сред 5 и 50%.

Общо средствата, които все още се заделят по тази система, са в размер на към 120 милиона евро годишно. При използване на новата система се чака заделените средства на равнище Европейски Съюз да бъдат в размер на повече от 300 милиона евро годишно, като 60% от тези средства ще се образуват от България и Румъния.

В същото време обаче, се показва, че при преразпределянето на тези средства от по-големите към по-малките аграрни стопанства, заплащането на хектар в България ще се усили с към 10%, а в Румъния с 6%. Съпоставено с заплащането на хектар сега (около 330 лева/ха СЕПП и зелено) ще имаме нарастване с 33 лв. на хектар или общо с 3.30 лв. на декар. Никъде няма данни и разбор по какъв начин това ще се отрази изцяло на продуктивността на бранш " Земеделие " в България и в частност по какъв начин това ще се отрази на конкурентоспособността на българския аграрни производител по отношение на тази на останалите фермери в Европейски Съюз.

Запазването на системата за понижение на директните заплащания във типа, в който е препоръчана сега, в България може да докара по-скоро до изкуствено делене на земеделските стопанства, в сравнение с до реализиране на задачите на ОСП.

Време за разбор и съгласувани решения

Най-вероятно могат да се посочат и други проблеми, които ще зародят на равнище Европейски Съюз в резултат на предлагането за въвеждане на таван и които ще обиден конкурентоспособността на другите аграрни производители в Европейски Съюз. Те занапред ще бъдат оценени в детайли, защото новопредложените регламенти са поместени в над 600 страници и на специалистите ще им бъде належащо време да се срещнат с тях в елементи.

Това, което към този момент се вижда обаче, е че допустимо решение на всички проблеми се крие в това да се даде опция на държавите-членки, с оглед своите национални специфики, сами да вземат решение дали и в какви граници да ползват системата за понижение на директните заплащания.

Така, спазвайки правилото на субсидиарността, те ще могат по най-хубавия за тях метод да отговорят на бъдещите провокации, пред които е изправено земеделието в Европа.

Що се отнася до България, в реда на нещата е администрацията в лицето на Министерство на земеделието, храните и горите, да направи разбор на това по какъв начин таванът на заплащанията ще се отрази на българското земеделие и да организира обществен спор с всички заинтригувани страни – фермери, неправителствени организации и така нататък

Докато това не се случи обаче, тя би следвало да пази в Съвета на министрите по земеделие и риболовство на Европейски Съюз тъкмо тази позиция – смяна на чл.15 от плана на Регламент за стратегическите проекти, с оглед предоставяне на независимост на държавите-членки сами да преценят дали и в какви граници да ползват понижението на директните заплащания.