Светите свещеномъченици Акепсима, Йосиф и Айтал станали жертва на гонението

Светите свещеномъченици Акепсима, Йосиф и Айтал станали жертва на гонението при цар Сапор (IV век)Речник, който издал декрет да бъдат търсени и наказвани със гибел християнските свещенослужители, в случай че откажат да пренесат жертва на персийските божества.
Св. Акепсима бил свещеник, св. Йосиф - презвитер, а св. Айтал - дякон.
Пръв потърпевш св. Акепсима. Бил на 80-годишна възраст, когато го заловили и изправили на съд. Той отказал да се отхвърли от вярата си. Предали го на изтезания. Акепсима понасял с самообладание ужасните мъчения. Мъчителят се надсмивал над него, като казвал: " Къде е твоят Бог? Защо не ти оказва помощ и не те избави от ръцете ми? "
- Моят Бог е тук и на всички места – дал отговор мъченикът – и Той е мощен да ме изтръгне от ръката ти. Но аз не искам да ме избави от мъченията, а да ми дарува неотстъпчивост, да ги изтърпя до дъно.
След като изтърпял всякакви премеждия, Акепсима бил затворен в тюрма, където на другия ден довели и други двама свещенослужители – престарелия Йосиф и младия дякон Айтал. И двамата били ревностни разпространители на Христовата религия.
Като се уверил в непреклонността на мъчениците, съдията ги хвърлил в тюрма, където в продължение на три години били подлагани на доста мъчения. На християните било неразрешено да ги посещават, да им носят храна и да демонстрират грижи за тях. Когато след три години още веднъж ги изправили пред съда и те отказали да изпълнят царската заповед, св. Акепсима бил наказан на посичане с меч, а свещеникът и дяконът били отведени в различен град и затворени в тюрма.
Една християнка против пари получила позволение да влиза в тъмницата и да им превързва раните. С каквото могла тя била на тяхна услуга. Като гледала техните изтерзани тела, тя плачела, а светите мъченици я успокоявали с думите: " Твоите грижи за нас, сестро, са приятни на Бога, и ние ти благодарим, само че недей да ни оплакваш. Да страдаш за Бога е самодоволство. "
Съдията след дългите мъчения издал заповед мъчениците да бъдат убити с камъни. На мястото, където бил погубен дякон Айтал, израснало дърво, което имало лечебни плодове. Мнозина от вярващите виждали на същото място небесна светлина и ангели да възпяват Бога, Който популяризира своите светци.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).