Почитаме Св. Мина
Свети страдалец Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската религия и служил във войската, ситуирана в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували дружно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали декрет да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа на всички места били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.
Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това злополучие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се отдръпнал в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, в сравнение с с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки денонощно на Единия Истински Бог. Така минало много дълго време.
Веднъж в основния град на Котуанската област се провеждал празник, на който пристигнали доста езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за разнообразни игри, зрелища, конски надбягвания и надпревари по битка, които всички поданици на града можели да следят от особено устроени места. Като предузнал от Светия Дух за този празник, блаженият Мина се разгорял от ревнивост по Бога, оставил планината и пустинята и пристигнал в града. Той излязъл посред мястото за зрелища, с цел да го видят всички, и възкликнал високо:
- Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.
При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали, дивейки се на неговата храброст. А князът на града на име Пир заповядал да заловен светеца и го запитал:
- Кой си ти?
Свети Мина пред целия народ споделил високо:
- Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята.
Князът още веднъж попитал светеца:
- Чужденец ли си или си локален? Откъде имаш смелостта посред игрите да извикаш това?
Преди светият да успее да отговори, някои от воините към княза познали Мина и възкликнали:
- Това е воинът Мина, който беше зависещ на Фирмилиан.
- Наистина ли си бил боец, както споделят за тебе?- попитал князът.
Светецът дал отговор:
Св. Мина, съветска икона, days.ru- Да, в действителност бях боец и служех в този град, само че като видях нечестието на хората, прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих воинската работа и напуснах града, с цел да не бъда участник в беззаконието и гибелта на тези хора. До през днешния ден се скитах в пустинята, като избягвах да поддържам връзка с нечестивите и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили греховен празник, пламнах от ревнивост по моя Бог и пристигнах да изоблича вашата слепота и да ви пропагандирам Единия Истински Бог, Който е основал със словото Си небето и земята и владее Вселената.
Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тюрма и да го пазят до сутринта, а самичък през целия ден взел участие в празненството и зрелищата. На другия ден князът седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всевъзможен метод се опитвал той да го склони към идолопоклонство- обещавал му блага и го заплашвал с мъчения. Но когато не съумял да го подтикне към нечестие с думите си, почнал да го принуждава и с дело, като заповядал на четирима воини да съблекат и хвърлят светеца на земята и без прошка да го бият с волски жили, а кръвта от раните му текла като река. Един от присъстващите на име Пигасий споделил на свети Мина:
- Човече, пожали себе си и извърши княжеската заповед, преди тялото ти да бъде изцяло унищожено. Съветвам те да се поклониш на боговете най-малко краткотрайно, с цел да се избавиш от мъченията, а след това отново служи на своя Бог, Който няма да се разгневи поради отстъплението ти, в случай че единствено един път принесеш жертва на идолите и за малко се обърнеш към тях по насила, с цел да се избавиш от тежките страдания.
Но светият с яд дал отговор:
- Иди си от мен, беззаконнико, аз към този момент принесох жертва на хвала и ще я принеса още веднъж единствено на моя Бог, Който ми оказва помощ и ме укрепява в търпението, тъй че тези мъчения ми наподобяват леки и радостни.
Изумен от това самообладание на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още по-големи страдания. Светецът бил повесен на едно дърво и рязали тялото му с стоманени куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:
- Чувстваш ли някаква болежка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги увеличим? Но въпреки и да страдал мощно, светият страдалец твърдо дал отговор на княза:
- Няма да ме победиш с тези кратковременни страдания, тъй като ми оказват помощ невидимите за теб воини на Небесния Цар. Князът заповядал на прислужниците си още по-силно да мъчат светеца и му споделил:- Не изповядвай тук различен цар с изключение на римските императори.
Мъченикът дал отговор:
- Ако познавахте същинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото пропагандирам, тъй като Той е същинският Цар на небето и земята и няма различен с изключение на Него. А вие Го хулите, без да Го познавате и Го сравнявате с вашите основани от прахуляк тленни царе, на които Той е дал царско достолепие и власт, тъй като е Господар на всичко сътворено.
Тогава князът споделил на светеца:
- Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички?
Мъченикът дал отговор:
- Иисус Христос, Синът Божий, постоянно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и цари, дава власт и владее. Мъчителят споделил на светеца:- Нима не знаеш, че римските императори доста се гневят срещу изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани? Свети Мина дал отговор:
- " Господ цари: да треперят народите! " Ако вашите царе се гневят на Христа и на християните, изповядващи Неговото име, какво ме визира? Аз не обръщам внимание на гнева им, тъй като съм раб на моя Христос и имам единствено едно желание- да бъда изповедник на Неговото всесвято име до самата си гибел и да се насладя на Неговата сладка обич, от която никой не може да ме отлъчи: " тъга ли, терзание ли, или гонение, апетит ли, или голотия, заплаха ли, или меч? "
Тогава мъчителят заповядал да разтрият мощно раните на светеца с власена забрадка. И до момента в който правели това, светият говорел:
- Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението. Освен тона м ъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал.
Князът попитал:
- Чувстваш ли, Мина, този огън?
Светецът отвърнал:
- " Нашият Бог е огън, който изтребя ". Онзи, поради Когото пострадвам, ми оказва помощ и по тази причина не усещам огъня, с който ме горите, и не се опасявам от мъченията ви, тъй като помня евангелските слова на мои Господ: " И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият ".
Тогава князът споделил на мъченика:
- Откъде имаш такова сладкодумство? Бил си боец, по какъв начин по този начин приказваш като човек, който е прочел доста книги? Светецът дал отговор:
- Нашият Господ Иисус Христос е споделил: " и ще ви поведат пред управници и царе поради Мене... не се грижете, по какъв начин или що да говорите; тъй като в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете " `.
Князът попитал светеца:
- Знаеше ли вашият Христос, че поради Него ще претърпите такива мъчения?
Мъченикът отвърнал:
- Тъй като Той е Бог Истинен, знае бъдещето. Знаел е и знае всичко, което става, и всичко, което ще стане, Му е известно, Той знае отсега нататък всички наши мисли.
Като не знаел какво да отговори на светеца, князът споделил:
- Остави, Мина, това празнодумство и избери едно от двете: или бъди един от нас и ние ще престанем да те изтезаваме, или бъди Христов, само че ние ще те умъртвим.
На това светецът високо възкликнал:
- Аз съм Христов и ще бъда Христов!
- Ако пожелаеш, ще те пусна за два или три дни, с цел да размислиш добре и да кажеш последната си дума- споделил князът.
Но светецът възразил:
- Не два или три дни, а към този момент доста години изповядвам Христовата религия, само че в никакъв случай не съм си и помислял да се отрека от моя Бог и по тази причина в този момент не прилича да премислям за това. Не се надявай, княже, да чуеш друго от мене. Ето последната ми дума: От моя Бог няма да се отрека, на вашите бесове не ще принеса жертва и няма да преклоня колена пред бездушните идоли.
Този корав отговор мощно разгневил княза и той заповядал да разсипят по земята куки, тризъбци и стоманени гвоздеи и да влачат по тях вързания страдалец. Но като че ли положен върху меки цветя, свети Мина още повече порицавал многобожието на езичниците и се смеел над безумието на прелъстените от бесовете. А князът заповядал да го бият с стоманени пръчки. И дълго измъчвали свети Мина по този начин.
По това време един от присъстващите воини на име Илиодор споделил на мъчителя:
- Княже, белким твоя светлост не знае, че християните са безумни и не се боят от мъченията, понасят ги, като че ли са бездушни камъни и дървета, а гибелта считат за сладко пиво. Не се труди повече, а заповядай по-скоро да убият този яростен християнин. И князът незабавно изрекъл присъдата си над мъченика:
- Злия боец Мина, който падна в християнско нечестие и не пожела да извърши царското предписание и да принесе жертва на боговете, заповядваме да бъде посечен с меч, а тялото му да бъде изгорено пред целия народ.
Воините отвели свети страдалец Мина отвън града, където отсекли главата му, запалили огромен огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите пристигнали на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети остатъци в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била издигната черква в името на светия страдалец и по молитвите към светеца в нея станали голям брой чудеса.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това злополучие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се отдръпнал в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, в сравнение с с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки денонощно на Единия Истински Бог. Така минало много дълго време.
Веднъж в основния град на Котуанската област се провеждал празник, на който пристигнали доста езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за разнообразни игри, зрелища, конски надбягвания и надпревари по битка, които всички поданици на града можели да следят от особено устроени места. Като предузнал от Светия Дух за този празник, блаженият Мина се разгорял от ревнивост по Бога, оставил планината и пустинята и пристигнал в града. Той излязъл посред мястото за зрелища, с цел да го видят всички, и възкликнал високо:
- Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.
При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали, дивейки се на неговата храброст. А князът на града на име Пир заповядал да заловен светеца и го запитал:
- Кой си ти?
Свети Мина пред целия народ споделил високо:
- Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята.
Князът още веднъж попитал светеца:
- Чужденец ли си или си локален? Откъде имаш смелостта посред игрите да извикаш това?
Преди светият да успее да отговори, някои от воините към княза познали Мина и възкликнали:
- Това е воинът Мина, който беше зависещ на Фирмилиан.
- Наистина ли си бил боец, както споделят за тебе?- попитал князът.
Светецът дал отговор:
Св. Мина, съветска икона, days.ru- Да, в действителност бях боец и служех в този град, само че като видях нечестието на хората, прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих воинската работа и напуснах града, с цел да не бъда участник в беззаконието и гибелта на тези хора. До през днешния ден се скитах в пустинята, като избягвах да поддържам връзка с нечестивите и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили греховен празник, пламнах от ревнивост по моя Бог и пристигнах да изоблича вашата слепота и да ви пропагандирам Единия Истински Бог, Който е основал със словото Си небето и земята и владее Вселената.
Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тюрма и да го пазят до сутринта, а самичък през целия ден взел участие в празненството и зрелищата. На другия ден князът седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всевъзможен метод се опитвал той да го склони към идолопоклонство- обещавал му блага и го заплашвал с мъчения. Но когато не съумял да го подтикне към нечестие с думите си, почнал да го принуждава и с дело, като заповядал на четирима воини да съблекат и хвърлят светеца на земята и без прошка да го бият с волски жили, а кръвта от раните му текла като река. Един от присъстващите на име Пигасий споделил на свети Мина:
- Човече, пожали себе си и извърши княжеската заповед, преди тялото ти да бъде изцяло унищожено. Съветвам те да се поклониш на боговете най-малко краткотрайно, с цел да се избавиш от мъченията, а след това отново служи на своя Бог, Който няма да се разгневи поради отстъплението ти, в случай че единствено един път принесеш жертва на идолите и за малко се обърнеш към тях по насила, с цел да се избавиш от тежките страдания.
Но светият с яд дал отговор:
- Иди си от мен, беззаконнико, аз към този момент принесох жертва на хвала и ще я принеса още веднъж единствено на моя Бог, Който ми оказва помощ и ме укрепява в търпението, тъй че тези мъчения ми наподобяват леки и радостни.
Изумен от това самообладание на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още по-големи страдания. Светецът бил повесен на едно дърво и рязали тялото му с стоманени куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:
- Чувстваш ли някаква болежка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги увеличим? Но въпреки и да страдал мощно, светият страдалец твърдо дал отговор на княза:
- Няма да ме победиш с тези кратковременни страдания, тъй като ми оказват помощ невидимите за теб воини на Небесния Цар. Князът заповядал на прислужниците си още по-силно да мъчат светеца и му споделил:- Не изповядвай тук различен цар с изключение на римските императори.
Мъченикът дал отговор:
- Ако познавахте същинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото пропагандирам, тъй като Той е същинският Цар на небето и земята и няма различен с изключение на Него. А вие Го хулите, без да Го познавате и Го сравнявате с вашите основани от прахуляк тленни царе, на които Той е дал царско достолепие и власт, тъй като е Господар на всичко сътворено.
Тогава князът споделил на светеца:
- Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички?
Мъченикът дал отговор:
- Иисус Христос, Синът Божий, постоянно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и цари, дава власт и владее. Мъчителят споделил на светеца:- Нима не знаеш, че римските императори доста се гневят срещу изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани? Свети Мина дал отговор:
- " Господ цари: да треперят народите! " Ако вашите царе се гневят на Христа и на християните, изповядващи Неговото име, какво ме визира? Аз не обръщам внимание на гнева им, тъй като съм раб на моя Христос и имам единствено едно желание- да бъда изповедник на Неговото всесвято име до самата си гибел и да се насладя на Неговата сладка обич, от която никой не може да ме отлъчи: " тъга ли, терзание ли, или гонение, апетит ли, или голотия, заплаха ли, или меч? "
Тогава мъчителят заповядал да разтрият мощно раните на светеца с власена забрадка. И до момента в който правели това, светият говорел:
- Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението. Освен тона м ъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал.
Князът попитал:
- Чувстваш ли, Мина, този огън?
Светецът отвърнал:
- " Нашият Бог е огън, който изтребя ". Онзи, поради Когото пострадвам, ми оказва помощ и по тази причина не усещам огъня, с който ме горите, и не се опасявам от мъченията ви, тъй като помня евангелските слова на мои Господ: " И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият ".
Тогава князът споделил на мъченика:
- Откъде имаш такова сладкодумство? Бил си боец, по какъв начин по този начин приказваш като човек, който е прочел доста книги? Светецът дал отговор:
- Нашият Господ Иисус Христос е споделил: " и ще ви поведат пред управници и царе поради Мене... не се грижете, по какъв начин или що да говорите; тъй като в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете " `.
Князът попитал светеца:
- Знаеше ли вашият Христос, че поради Него ще претърпите такива мъчения?
Мъченикът отвърнал:
- Тъй като Той е Бог Истинен, знае бъдещето. Знаел е и знае всичко, което става, и всичко, което ще стане, Му е известно, Той знае отсега нататък всички наши мисли.
Като не знаел какво да отговори на светеца, князът споделил:
- Остави, Мина, това празнодумство и избери едно от двете: или бъди един от нас и ние ще престанем да те изтезаваме, или бъди Христов, само че ние ще те умъртвим.
На това светецът високо възкликнал:
- Аз съм Христов и ще бъда Христов!
- Ако пожелаеш, ще те пусна за два или три дни, с цел да размислиш добре и да кажеш последната си дума- споделил князът.
Но светецът възразил:
- Не два или три дни, а към този момент доста години изповядвам Христовата религия, само че в никакъв случай не съм си и помислял да се отрека от моя Бог и по тази причина в този момент не прилича да премислям за това. Не се надявай, княже, да чуеш друго от мене. Ето последната ми дума: От моя Бог няма да се отрека, на вашите бесове не ще принеса жертва и няма да преклоня колена пред бездушните идоли.
Този корав отговор мощно разгневил княза и той заповядал да разсипят по земята куки, тризъбци и стоманени гвоздеи и да влачат по тях вързания страдалец. Но като че ли положен върху меки цветя, свети Мина още повече порицавал многобожието на езичниците и се смеел над безумието на прелъстените от бесовете. А князът заповядал да го бият с стоманени пръчки. И дълго измъчвали свети Мина по този начин.
По това време един от присъстващите воини на име Илиодор споделил на мъчителя:
- Княже, белким твоя светлост не знае, че християните са безумни и не се боят от мъченията, понасят ги, като че ли са бездушни камъни и дървета, а гибелта считат за сладко пиво. Не се труди повече, а заповядай по-скоро да убият този яростен християнин. И князът незабавно изрекъл присъдата си над мъченика:
- Злия боец Мина, който падна в християнско нечестие и не пожела да извърши царското предписание и да принесе жертва на боговете, заповядваме да бъде посечен с меч, а тялото му да бъде изгорено пред целия народ.
Воините отвели свети страдалец Мина отвън града, където отсекли главата му, запалили огромен огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите пристигнали на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети остатъци в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била издигната черква в името на светия страдалец и по молитвите към светеца в нея станали голям брой чудеса.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ