Св. Йоан-Владимир тичал с отрязана глава до църквата -
Свети княз Йоан-Владимир управлявал областите Зета и Далмация. По природа бил миролюбив, благоверен и благодетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска страна, бил взет в плен, само че Самуил го оженил за своята щерка Теодора-Косара и го върнал на неговия трон.
След трагичната гибел на цар Самуил на 6 октомври 1014 година от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български бойци, възцарил се наследник му Гавриил-Радомир, само че византийското лукавство подстрекало братовчеда му Иван-Владислав, който го умъртвил и заел престола. Боейки се от възмездие или от законните права на Йоан-Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си сякаш за мирни диалози.
Кроткият и чистосърдечен Йоан-Владимир приел поканата, само че Иван-Владислав още при самото идване в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. И тъй като мечът заради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той добродушно подал на килъра своя меч с думите: " Искаш да ме убиеш, брате, само че не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда погубен, както Исак и Авел! ". Злодеят го посякъл.
Тогава станало знамение. Светият страдалец се втурнал с посечената си глава в ръце и влезнал в близката черква, в която паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 година Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама приключила живота си в пост и молитва.
След две години килърът Иван-Владислав починал ненадейно и България паднала под византийско иго за 168 години.
Нетленните мощи на св. Княз Йоан-Владимир са прославени с приключване на целебно миро и с осъществяване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).
След трагичната гибел на цар Самуил на 6 октомври 1014 година от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български бойци, възцарил се наследник му Гавриил-Радомир, само че византийското лукавство подстрекало братовчеда му Иван-Владислав, който го умъртвил и заел престола. Боейки се от възмездие или от законните права на Йоан-Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си сякаш за мирни диалози.
Кроткият и чистосърдечен Йоан-Владимир приел поканата, само че Иван-Владислав още при самото идване в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. И тъй като мечът заради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той добродушно подал на килъра своя меч с думите: " Искаш да ме убиеш, брате, само че не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда погубен, както Исак и Авел! ". Злодеят го посякъл.
Тогава станало знамение. Светият страдалец се втурнал с посечената си глава в ръце и влезнал в близката черква, в която паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 година Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама приключила живота си в пост и молитва.
След две години килърът Иван-Владислав починал ненадейно и България паднала под византийско иго за 168 години.
Нетленните мощи на св. Княз Йоан-Владимир са прославени с приключване на целебно миро и с осъществяване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ