Свети Анастасий бил възпитан в голямо благочестие още от ранната

Свети Анастасий бил учтив в огромно благочестие още от ранната си младост, което е видно от следните думи, казани от самия него:

- Които са видели Христа в плът, са Го считали за пророк; ние, въпреки с телесните си очи да не сме Го виждали, все пак от най-млада възраст, още младенци и момчета, постоянно сме Го признавали за Бог, всевластен Владика, Създател на времената, и сме се научили да Го изповядваме като зарево на Отеческата Слава. А пък Неговото Свето Евангелие изслушваме с такава обич, като че ли виждаме пред себе си Самия Христос, Който се обръща към нас. А когато одобряваме непорочната перла на Неговото пречисто Тяло, имаме вяра, че одобряваме Самия Христос. А когато виждаме на иконата единствено Неговото изображение, покланяме се, припадаме и Го почитаме, като че ли виждаме Самия Него, Който се взира към нас от небесата.
От тези слова на преподобния Анастасий ясно се вижда, че той от самото си детство е бил теоретичен да познава Христа, същинския Бог, да има вяра в Него, да се бои от него с нелицемерен боязън, от цяло сърце да Го обича и да Го уважава с подобаващото му се поклонение.
Като достигнал пълноправие, свети Анастасий оставил света, и като взел съгласно Евангелската заповед кръста си, самоотвержено последвал след Христа. Като се отдалечил в манастир, тук Анастасий приел монашество. Но като желал да доближи колкото е допустимо по-висши подвизи в добродетелта и като се стремял да подражава на съвършените в добродетелите мъже, свети Анастасий се отправил към Йерусалим и се заселил на Синайската планина, където се подвизавал дружно с мнозина свети мъже, преуспяващи в подвизите на монашеското житие.
По това време свещеник на Синайската планина бил преподобният Йоан Лествичник. Заради смиреномъдрието си той получил от Бога дарът на духовното размишление и премъдрост. Той съставил доста душеполезни беседи, написал житията на някои свети отци и се удостоил да получи презвитерски ранг.
След свети Йоан Лествичник и неговия брат Георги свещеник на Синайската планина станал Анастасий. Там той се потрудил доста за изобличаването на еретиците, които се наричали акефали, написал доста срещу тях и като се състезавал с тях, ги изобличавал и посрамвал.
Ереста на акефалите се зародила в Александрия по време на ръководството на император Зенон нейни създатели били хора враждебни и съперници на Четвъртия космополитен събор на светите отци, извършен в Халкидон. По времето, когато тази разкол се зараждала в Александрия, лъжепатриарх бил еретикът Петър, с прозвището Могос. Към тази разкол на акефалите след това се включил и Севир, който получил прозвището " Безглавият ", поради принадлежността му към ереста на безглавите; това е същият оня Севир, който през ръководството на император Анастасий превзел престола на Александрийската патриаршия.
Свети Анастасий поразявал всички тези еретици, като се борел с тях освен на Синайската планина, само че обхождал Сирия, Арабия и Египет, като на всички места изкоренявал и прогонвал тази разкол и утвърждавал Христовата Църква. Така като послужил доста на Бога, преподобният отишъл при Господа в дълбока напреднала възраст. Неговата кончина била при царуването на император Ираклий.
Трябва да отбележим, че има двама отци Анастасий с едно и също название - " Синаит ". Първият, по-стар на години, и със ранг антиохийски патриарх, който почтен претърпял заточение от император Иустин, а вторият, в този момент споменаваният, който е живял малко по-късно от него и е бил свещеник на Синайската планина.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски