Пловдивчанка впечатли световен атлет с иновативна идея за светещи обувки
Светещите обувки - шлагер на пазара за детски артикули, който се появи за първи път преди повече от десетилетие. Подобни модели не престават да впечатляват хлапета и младежите, само че с времето направата им се оказа не изключително рационална. Техните лампички са изтощават бързо и това ги прави нецелесъобразни поради стремящата се към екологичност промишленост.
Прочетете още
Има ли метод сходни обувки да светят, без да са в тежест за околната среда? На този въпрос дава отговор пловдивчанката Анна Велкова, спечелила със собствен план благосклонностите на Оливър Бернхард - шефът на международна компания за спортни облекла, чиято направа е виновна към природата.
Ани е студент със компетентност „ Възобновяеми енергийни източници “ в Германия и дружно с още двама студенти – Алин Зомер и Ян Вайнгард от Спортния университет, съумели да стигнат до новаторска концепция. Нея са показали на конкурс в Швейцария.
Повече за концепцията им, както и страсти и уроците, които съпътстват целия развой, споделя самата тя пред TrafficNews :
– Здравей, Ани! Сподели ни по какъв начин се стигна до това да визиите концепцията си на този конкурс в Швейцария?
– Здравейте! Всичко стартира от дълго време. Още предишното лято с група сътрудници участвахме създадохме план, обвързван с пестенето на запаси. Тогава спечелихме първия кръг с концепцията ни за приложение, което основава връзки за обмяна на разнообразни артикули. Вместо да си купуваш нещо, което ще използваш два пъти, това приложение те свързва с хора, които имат такова и са подготвени да го споделят. Всъщност по този начин и се стигна до присъединяване ни на втори кръг. Конкурсът се организира в Швейцария. Проектът, с който участвахме, беше на друга тематика - „ Движение “. Фирмата, която беше основател на състезанието, небезизвестната On Running, която създава обувки за спортисти и спортно облекло. Тъй като нямаме опит в сходна сфера, с моите сътрудници от Спортния университет доста се чудихме дали изобщо да участваме – тематиката е доста характерна. Все отново взехме решение да участваме, бяхме стигнали до тук.
– Как успяхте да достигнете до вашата концепция изключително при неналичието на опит?
– Имахме ментори от тази компания, които бяха до нас от самото начало. Те ни оказаха огромна поддръжка. Бяха дадени насоки и трябваше да се придържаме към някоя от трите благоприятни условия за тематика – придвижване при деца, тичане или нововъведения в областта на бягането. Ние се спряхме на първата допустима.
Докато мислехме какво тъкмо да вършим, с моите сътрудници се притеснихме тези светещите обувки, които бяха огромен шлагер едно време. Спомняте ли си? Като деца доста се впечатлявахме по какъв начин светят, изключително вечерно време. С тези обувки има обаче един проблем, който тогава не сме разбирали – или се изтощават доста елементарно батериите, или се чупят и не светят към този момент. Като цяло трайността им не е дълга и обувките се изхвърлят или стоят в шкафа. Затова взехме решение да работим по опцията да удължим живота им и то по метод, който не е нездравословен за околната среда.
– Трудно ли беше да отриете опция на лампичките с акумулатори?
– О, доста. Помогна ни и наш учител по материалознание. Заедно с ментора от компанията пък ни започнахме да търсим материали, с които можем да замерим тези лампички. Идеята ни беше те да имитират светлина, като по едно и също време с това да се икономисва запас. Търсихме и материали, които да подлежат на преработване. Честно казано, тази задача не беше по никакъв начин лесна. Да намерим хем сензорни материали, които да се чувствителни на извършен напън, хем да създават светлина. А и също така да могат относително елементарно да се произведат в краен артикул.
– Накрая на какво се спряхме?
– След изследване, което лиши месеци, открихме механохромните полимери. Не е толкоз стряскащо, колкото звучи (смее се). Те извършват две функционалности, които регистрират, когато механична мощ бива упражнявана върху тях. Тогава се случва химична реакция, която имитира светлина в избран диапазон. Най-просто казано, когато стъпим - виждаме по какъв начин обувката свети. В взаимозависимост от типа на полимера тя може свети в зелено, в алено, в синьо. Плюс тук е, че механохромните полимери се синтезират в лаборатория и по-късно могат просто да бъдат отстранени от обувката и да бъдат рециклирани. Т.е. срещнахме новаторски вид, които да бъде относително екологично чист.
– С какво се сблъскахте, когато трябваше да визиите концепцията си пред аудиторията?
– Бяхме общо 11 тима, имаше и доста присъстващи. Журито беше застанало някъде в дъното на залата, слушат и гледат. Чувствах се като в риалити формат. Сцената беше голяма – два пъти колкото Драматичен театър-Пловдив. Екранът, на който се прожектираше плана, беше два пъти по-голям от завесата му. Макар че към този момент съм тренирана на подобен вид изяви, за мен беше огромно неспокойствие и терзание. Но мисля, че когато правиш нещо с готовност и представяш артикул, в който в действителност вярваш, нещата се получават по-леко. Макар че не спечелихме, аз доста се зарадвах на реакцията на Оливиер Бернхард.
– С какво успяхте да впечатлите персона като Бернхард, който с изключение на спортист е и дълготраен бизнесмен?
– След като приключихме с презентацията на плана ни, той храна микрофона, замълча няколко секунди и сподели: „ Ама това в действителност е една доста революционна концепция! Много ми харесва “. Зададе няколко въпроса по отношение на бизнес проекта ни и изследванията, които сме създали. Такива анкети ние към този момент бяхме изготвили и на база тях разбрахме, че доста консуматори биха си взели подобен модел. Самият Бернхард показа, че концепцията му се е понравила и би се зарадвал, да я види сходен артикул осъществен. Каза, че би приказвал с компании и бизнесмени, с цел да реши техните настройки какви са. Но ще забележим какво ще излезе най-после.
– Каква беше концепцията на тима, който сграбчи първото място?
– О, концепцията на тима, който завоюва състезанието, също беше доста новаторска. Те бяха измислили обувки, които се разтягат по крайници. Детското краче пораства бързо и се постанова постоянно да се сменят обувки, което също е загуба на запас. При техния модел това не се постанова, тъй като обувката на процедура се уголемява.
– Казваш, че си била доста разчувствана, какви други усещания остави в теб този конкурс?
– Чуждестранните бизнеси все по-устойчиво се замислят върху казуса със замърсяването на околната среда. Експертното мислене е на напълно друго ниво – търсят се решения на проблеми. Идеите се преценяват с това дали в действителност има смисъл от тях, ще оказват помощ ли на нещо да стане по-добро? Впечатлена бях и от най-новата хрумвания на компанията на Берхнард. Те са създали обувки и облекла, чийто състав в модифициран въглероден диоксид. По някаква новаторска технология са съумели да извлекат и синтезират CО2, като по този метод подкрепят опазването на околната среда. Държаха обувката с бели медицински ръкавици и по този начин ни я демонстрираха. За страдание, ние не успяхме да се докоснем до нея и да научим по какъв начин тъкмо е направена. Пазят технологията в загадка, въпреки всичко има единствено 10 създадени бройки в целия свят. Иначе спортните дрехи от въглероден диоксид към този момент са вкарани в всеобщо произвеждане – ние получихме тениски. Много са леки, комфортни и проветливи.
Има още нещо, което остана за мен като персонален урок от обстановката. Едно, от най-ценните качества, които би трябвало да се постараем да придобие - да спрем да мислим дали ще успеем или ще се провалим. Важно е да се пробваме да осъществяваме хрумвания, които никой различен не е предложил. Да, може и да не стане, само че в случай че имаме верните хора до себе си – всичко по-възможно. С тази се осмисли цялото ми пътешестване до Швейцария!
Прочетете още
Има ли метод сходни обувки да светят, без да са в тежест за околната среда? На този въпрос дава отговор пловдивчанката Анна Велкова, спечелила със собствен план благосклонностите на Оливър Бернхард - шефът на международна компания за спортни облекла, чиято направа е виновна към природата.
Ани е студент със компетентност „ Възобновяеми енергийни източници “ в Германия и дружно с още двама студенти – Алин Зомер и Ян Вайнгард от Спортния университет, съумели да стигнат до новаторска концепция. Нея са показали на конкурс в Швейцария.
Повече за концепцията им, както и страсти и уроците, които съпътстват целия развой, споделя самата тя пред TrafficNews :
– Здравей, Ани! Сподели ни по какъв начин се стигна до това да визиите концепцията си на този конкурс в Швейцария?
– Здравейте! Всичко стартира от дълго време. Още предишното лято с група сътрудници участвахме създадохме план, обвързван с пестенето на запаси. Тогава спечелихме първия кръг с концепцията ни за приложение, което основава връзки за обмяна на разнообразни артикули. Вместо да си купуваш нещо, което ще използваш два пъти, това приложение те свързва с хора, които имат такова и са подготвени да го споделят. Всъщност по този начин и се стигна до присъединяване ни на втори кръг. Конкурсът се организира в Швейцария. Проектът, с който участвахме, беше на друга тематика - „ Движение “. Фирмата, която беше основател на състезанието, небезизвестната On Running, която създава обувки за спортисти и спортно облекло. Тъй като нямаме опит в сходна сфера, с моите сътрудници от Спортния университет доста се чудихме дали изобщо да участваме – тематиката е доста характерна. Все отново взехме решение да участваме, бяхме стигнали до тук.
– Как успяхте да достигнете до вашата концепция изключително при неналичието на опит?
– Имахме ментори от тази компания, които бяха до нас от самото начало. Те ни оказаха огромна поддръжка. Бяха дадени насоки и трябваше да се придържаме към някоя от трите благоприятни условия за тематика – придвижване при деца, тичане или нововъведения в областта на бягането. Ние се спряхме на първата допустима.
Докато мислехме какво тъкмо да вършим, с моите сътрудници се притеснихме тези светещите обувки, които бяха огромен шлагер едно време. Спомняте ли си? Като деца доста се впечатлявахме по какъв начин светят, изключително вечерно време. С тези обувки има обаче един проблем, който тогава не сме разбирали – или се изтощават доста елементарно батериите, или се чупят и не светят към този момент. Като цяло трайността им не е дълга и обувките се изхвърлят или стоят в шкафа. Затова взехме решение да работим по опцията да удължим живота им и то по метод, който не е нездравословен за околната среда.
– Трудно ли беше да отриете опция на лампичките с акумулатори?
– О, доста. Помогна ни и наш учител по материалознание. Заедно с ментора от компанията пък ни започнахме да търсим материали, с които можем да замерим тези лампички. Идеята ни беше те да имитират светлина, като по едно и също време с това да се икономисва запас. Търсихме и материали, които да подлежат на преработване. Честно казано, тази задача не беше по никакъв начин лесна. Да намерим хем сензорни материали, които да се чувствителни на извършен напън, хем да създават светлина. А и също така да могат относително елементарно да се произведат в краен артикул.
– Накрая на какво се спряхме?
– След изследване, което лиши месеци, открихме механохромните полимери. Не е толкоз стряскащо, колкото звучи (смее се). Те извършват две функционалности, които регистрират, когато механична мощ бива упражнявана върху тях. Тогава се случва химична реакция, която имитира светлина в избран диапазон. Най-просто казано, когато стъпим - виждаме по какъв начин обувката свети. В взаимозависимост от типа на полимера тя може свети в зелено, в алено, в синьо. Плюс тук е, че механохромните полимери се синтезират в лаборатория и по-късно могат просто да бъдат отстранени от обувката и да бъдат рециклирани. Т.е. срещнахме новаторски вид, които да бъде относително екологично чист.
– С какво се сблъскахте, когато трябваше да визиите концепцията си пред аудиторията?
– Бяхме общо 11 тима, имаше и доста присъстващи. Журито беше застанало някъде в дъното на залата, слушат и гледат. Чувствах се като в риалити формат. Сцената беше голяма – два пъти колкото Драматичен театър-Пловдив. Екранът, на който се прожектираше плана, беше два пъти по-голям от завесата му. Макар че към този момент съм тренирана на подобен вид изяви, за мен беше огромно неспокойствие и терзание. Но мисля, че когато правиш нещо с готовност и представяш артикул, в който в действителност вярваш, нещата се получават по-леко. Макар че не спечелихме, аз доста се зарадвах на реакцията на Оливиер Бернхард.
– С какво успяхте да впечатлите персона като Бернхард, който с изключение на спортист е и дълготраен бизнесмен?
– След като приключихме с презентацията на плана ни, той храна микрофона, замълча няколко секунди и сподели: „ Ама това в действителност е една доста революционна концепция! Много ми харесва “. Зададе няколко въпроса по отношение на бизнес проекта ни и изследванията, които сме създали. Такива анкети ние към този момент бяхме изготвили и на база тях разбрахме, че доста консуматори биха си взели подобен модел. Самият Бернхард показа, че концепцията му се е понравила и би се зарадвал, да я види сходен артикул осъществен. Каза, че би приказвал с компании и бизнесмени, с цел да реши техните настройки какви са. Но ще забележим какво ще излезе най-после.
– Каква беше концепцията на тима, който сграбчи първото място?
– О, концепцията на тима, който завоюва състезанието, също беше доста новаторска. Те бяха измислили обувки, които се разтягат по крайници. Детското краче пораства бързо и се постанова постоянно да се сменят обувки, което също е загуба на запас. При техния модел това не се постанова, тъй като обувката на процедура се уголемява.
– Казваш, че си била доста разчувствана, какви други усещания остави в теб този конкурс?
– Чуждестранните бизнеси все по-устойчиво се замислят върху казуса със замърсяването на околната среда. Експертното мислене е на напълно друго ниво – търсят се решения на проблеми. Идеите се преценяват с това дали в действителност има смисъл от тях, ще оказват помощ ли на нещо да стане по-добро? Впечатлена бях и от най-новата хрумвания на компанията на Берхнард. Те са създали обувки и облекла, чийто състав в модифициран въглероден диоксид. По някаква новаторска технология са съумели да извлекат и синтезират CО2, като по този метод подкрепят опазването на околната среда. Държаха обувката с бели медицински ръкавици и по този начин ни я демонстрираха. За страдание, ние не успяхме да се докоснем до нея и да научим по какъв начин тъкмо е направена. Пазят технологията в загадка, въпреки всичко има единствено 10 създадени бройки в целия свят. Иначе спортните дрехи от въглероден диоксид към този момент са вкарани в всеобщо произвеждане – ние получихме тениски. Много са леки, комфортни и проветливи.
Има още нещо, което остана за мен като персонален урок от обстановката. Едно, от най-ценните качества, които би трябвало да се постараем да придобие - да спрем да мислим дали ще успеем или ще се провалим. Важно е да се пробваме да осъществяваме хрумвания, които никой различен не е предложил. Да, може и да не стане, само че в случай че имаме верните хора до себе си – всичко по-възможно. С тази се осмисли цялото ми пътешестване до Швейцария!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ