Светът ще бъде различен след коронавируса – това не е

Светът ще бъде друг след ковид – това не е алармизъм, нито хистерия. Не толкоз самата пандемия, колкото реакцията на човечеството по отношение на нея демонстрира, че извънредно глобализираният свят ще излезе от рецесията по-различен, в сравнение с влезе в нея. Какви промени чакат интернационалните връзки и какви трендове ще набират скорост в този момент, написа съветското издание „ Взгляд “ в материал, представен от организация " Фокус ". 
Основната оригиналност на ковид е, че светът следи разпространяването му в режим на лъчение онлайн. Когато атипичната пневмония бушуваше през 2003 година и свинският грип през 2009 година, човечеството към момента не беше толкоз обединено: разпространяването на интернет не беше на практика всеобщо и онлайн животът не се бе трансформирал в предписание за множеството поданици на света.
Сега както самата зараза, по този начин и реакцията към нея се следят от цялото човечество и водят до увеличение на суматохата измежду част от популацията, което от своя страна се отразява на държанието на всички останали и дейностите на управляващите. Карантинните и ограничаващите ограничения от своя страна ускоряват срутва на международната стопанска система, който към този момент беше почнал, само че към момента не бе придобил необратим темперамент. Страните са затворени една към друга и някои проклинат глобализацията, до момента в който други я считат за единствената панацея за епидемията. Във всеки случай, след известно време рецесията ще завърши. Представете си, че до лятото пандемията отшуми - и страните стартират да вършат заключения от уроците, които са научили в битката против нея.
Вече е ясно, че глобализацията, за рецесията на която от дълго време към този момент приказват освен нейните съперници, само че и част от последователите, не се оправя с действителните закани за човечеството, а единствено ги задълбочава. И въпросът е освен в скоростта на разпространяване на ковид по света от въздушни пасажери, а във обстоятелството, че няма общ планетарен проект за битка с него.
Но главното преимущество на глобализацията, съгласно мнението на нейните привърценици, е точно във обстоятелството, че тя ни разрешава да обединим силите на цялото човечество в битката със заканите и провокациите - апетит, заболявания, войни (нашествия на извънземни – можете да добавите по собствен вкус). Единно международно държавно управление, власт на мъдреците или на най-развитата част на човечеството, несъмнено - Западът - без значение, само че тази надстройка съгласно глобалистичната концепция би трябвало да поведе с твърда ръка човечеството през стихии и тествания към ярко цифрово мултикултурно постхуманистично бъдеще.
Нищо от това не се следи през последните месеци. Дори авангардът на глобализацията, нейният създател - Атлантическият запад, освен се раздели в себе си (САЩ се затвориха към Европа), само че и сложи под въпрос личната си интеграция: Европейският съюз изчезна, отстъпвайки място за дейностите на националните държавни управления. 
Ясно е, че от позиция на последователите на глобализацията, това не се е случило, тъй като е неприятна или слаба, а тъй като е дребна и към момента е несъвършена. Но за по-голямата част от хората, които живеят на Запад, в този момент ще има едно умозаключение: единствено национална страна може да направи нещо, с цел да отбрани жителите от неволя, а всички наднационални структури са нереалност и паразити.
В резултат на това последователите на националните страни ще се усилят, когато свърши пандемията. 
В същата Европа въпросът за задълбочаването на европейската интеграция ще бъде на практика отстранен от дневния ред. 
В останалия свят отношението към интеграцията ще бъде почти същото - за какво имаме потребност от тези наднационални органи, в случай че те не са в положение да създадат нещо по време на рецесия? 
В същото време може да се чака противоположна акция. Привържениците на глобализацията ще употребяват уроците на пандемията, с цел да убедят всички, че всички проблеми идват от обстоятелството, че сме имали „ дребен социализъм “, т.е. глобализъм и в противен случай, би трябвало да създадем цялото човечество в действителност единно.
Малцина биха се съгласили с това. Но растежът на известността на националистите в цяла Европа ще бъде много предсказуем. Като се има поради, че те печелят точки през последните няколко години на фона на бежанските рецесии, недоволството от европейската интеграция и ерозията на националните идентичности, актуалният приток на благосклонности може да форсира възхода им към властта. А там, където това към момента не е допустимо, като в Германия, да се задълбочи рецесията на ръководещите партии. 
Националистите и по този начин взимаха властта във все по-голям брой основни страни по света. Сега акциите на национално насочените политици ще нарастват на всички места.
Вторият извод от рецесията също лежи на повърхността: по този начин наречените властнически системи бяха по-ефективни от по този начин наречените демократични. Ясно е, че Китай беше източникът на ковид, само че точно неговата държавна и обществена конструкция (всъщност доста по-малко комунистическа, в сравнение с наподобява, и доста по-национална) направи допустимо бързото блокиране на разпространяването на вируса. Нещо повече, значимо е освен равнището на организация на тази или онази нация, само че и социално-икономическата конструкция на нейната страна. 
Държавен надзор, държавна благосъстоятелност, държавната организация на медицината – ето на какво ще извърнат внимание тези, които до момента се задоволяваха с приказки за невидимата ръка на пазара. Това ще докара до увеличение на известността на социалистите като последователи на обществения надзор и обществената благосъстоятелност. 
Отделна тематика е големият поток паническа и тайна „ информация “. Всички получиха прегледен урок за осведомителна война: по какъв начин можеш да обвиниш друга страна или секрети сили за разпространяването и даже основаването на „ биологическо оръжие “. Макар че естественият генезис на ковид не провокира подозрения, когато в света бъдат извършени изследвания на публичното мнение, ще стане ясно, че болшинството (или огромна част) от жителите във всички страни по света са уверени в изкуствения темперамент на вируса. 
Това демонстрира освен митологичната същина на човешкото схващане, само че също по този начин дава визия за положението на мозъците на актуалното човечество, добре квалифицирано (не единствено от известната просвета и медиите) за ужасните тествания пред него. Това дава големи благоприятни условия за ръководство и манипулиране на международното публично мнение - посредством закани, действителни или мислени, за някаква нова пандемия.
Вирусът ще повлияе и на международния баланс на силите, най-вече поради китайския си генезис. Опитите да се употребява пандемията за предизвикателство на китаефобия не могат да се нарекат изключително сполучливи. Да, първоначално страхът от китайците нарастваше в разнообразни страни, само че по-късно, откакто светът видя, че с помощта на невижданите ограничения, Китай съумя да „ затвори “ вируса в Ухан и сполучливо да лекува пациентите, тези страхове отшумяха. 
Но за сметка на това се усили уважението към силата и опциите на китайската страна, към организираността на китайското общество, изключително на фона на закъснялата реакция на европейските управляващи и проблемите в италианското опазване на здравето. Като цяло, Европа, демонстрирайки слабостта на европейското единение в границите на Европейски Съюз, ще загуби международния си престиж, а Китай ще усили въздействието си. В Съединени американски щати ще се засилят позициите на националистите-антиглобалисти на Тръмп, което ще обезпечи на настоящия президент още по-сигурно преизбиране през ноември.
Затварянето на границите, както и прекъсването на доста разнообразни промишлености в Китай, трансформирал се в „ международна фабрика “, ще убедят всички действителни международни сили в нуждата от преразглеждане на прага на сигурността и увеличението му. При най-малката опция те ще се опитат да трансферират производството на жизненоважни артикули в спешна обстановка (и това не се отнася единствено за лекарствата) в личната им страна. Това няма да убие международното разделяне на труда, само че ще направи желязната стъпка на глобализацията надалеч по-малко сигурна.
Преди актуалната рецесия глобализацията се сблъскваше основно с политически проблеми - недоволството на популацията или елитите, с противодействието на държавите-цивилизации (не подготвени да свирят под контрола на атлантическите диригенти в един единен свят), само че запазваше усещането за икономическата си безалтернативност. Е, какво желаете, капиталът отива там, където е преференциално - от Европа в Азия, от Азия в Африка.
Никой не се вълнува от това, къде шият дънките – в Етиопия или Бангладеш. Но в този момент всички се безпокоят къде се създават и създават медикаменти и здравно съоръжение. А това е просвета и високотехнологична промишленост – това, което и дефинира статута и силата на всяка същински велика страна. Наред с контрола над личните си граници, парична система и продоволствена сигурност (т.е. самодостатъчност).
Темата продължава и в нашия блог, отдаден на ковид.