Светът не е справедлив. Но това не е нещо ново;

Светът не е обективен. Но това не е нещо ново; новото е бързината и интензивността, с която националната гняв при тази неправда прелива в продължителни политически митинги. През последните няколко месеца митингите обгърнаха и богатите и бедните страни, мощните демокрации и мощните репресивни режими.
В основата на този яд е необятното разбиране, че политиците работят в полза на елитите, а не на хората. Протестите се организират постоянно в разрастващите се страни и по уважителна причина; популацията им страда съществено, когато държавните управления не дават съществени услуги, а неналичието на развити политически институции значи, че нетрадиционните участници - доста протестиращи измежду тях - са склонни да се опитат да раздвижат политиката.
През последните седмици в Египет се следят най-големите митинги след Арабската пролет, провокирани от обвиняванията за корупция против президента Абдел Фатах ел-Сиси и военните и в допълнение изострени от стопански промени, които доведоха до по-ниски дотации и по-високи налози за най-бедните. В Ливан „ данъкът WhatsApp “ върху онлайн връзките провокира митинги, които бързо бяха погълнати от по-широки стопански и политически опасения, в последна сметка принудиха ливанския министър председател Саад Харири да подаде оставка.
Президентът на Ирак Адел Абдул-Махди не се е справил доста по-добре от ливанския министър председател и страната му е обхваната от митинги на хора, изтощени от висока безработица и публични услуги без нужната жизнеспособност. В Еквадор решението на президента Ленин Морено да бракува дългогодишното субсидиране на горивото провокира продължаващи седмици митинги по редица обществени въпроси, които в последна сметка го накараха да анулира решението си. И това бе победа за протестиращите, само че загуба за фискалната дисциплинираност на страната.
В исторически проект митингите нормално са по-малко ефикасни в по-заможните страни - и тъй като политиката е по-укрепена и евентуално към този момент е следена от специфични ползи, и тъй като по-заможните групи имат лукса да чакат идващия избирателен цикъл, с цел да записват своето политическо неодобрение в урните. Все по-често обаче кабините за гласоподаване към този момент не са в положение да работят като клапани за изпускане на парата.
В Чили с повишението на цените на билетите за метрото с 3% от Себастиан Пинера започнаха митингите в една от най-богатите и постоянни страни в Латинска Америка и хората излязоха на митинг против ниските пенсии и високите разноски за съществени услуги като комунални услуги и медикаменти (някои даже възпламениха пожари в улиците) единствено с цел да бъдат ядосани в допълнение от решението за разполагане на военните в страна с история на военна тирания.
„ Жълтите жилетки “ във Франция доведоха Париж покрай застой преди година и въпреки масовостта на придвижването значително да потегли надолу, идната пенсионна промяна и резултатът от годишнината рискуват да му вдъхнат още веднъж живот.
В Испания неотдавнашното решение на Върховния съд на страната да произнесе дълги присъди затвор на водачите на Каталуния, които бяха отпред за провеждането на референдума за самостоятелност през 2017 година и сецесионистичния напън, провокираха всеобщи недоволства.
Междувременно на другия завършек на света митингите в Хонконг не престават, хвърляйки в безпорядък един от най-важните центрове на икономическата мощ в света. Но от всички митинги, тези в Хонконг, наподобява, съставляват най-малка опасност за държавното управление (макар и косвено) в Пекин, което има лукса просто да изчака умората на протестиращите.
Всичко това повдига сериозния въпрос - в днешните дни на необятно публикуваното неодобрение и политическото изтощение демокрацията към момента ли е най-хубавата форма ръководството да върви напред? Демокрацията процъфтява през последните десетилетия, когато от ден на ден хора започнаха да способстват за икономическата продуктивност на своята страна (един от най-важните странични артикули на глобализацията), което ги улеснява да получат по-голяма роля в политиката. Но в този момент глобализацията се отдръпва и технологиите започнаха да изместват труда и ще продължат да го вършат през годините, които идват.
Това е въпрос, който си коства да проследим, макар че е прекомерно рано да се каже, че най-хубавите дни на демокрацията остават назад; глобализацията беше прекомерно сполучлива, с цел да бъде отписана изцяло. Но когато комбинирате всички тези структурни проблеми с световната стопанска система, която се забавя, това прави още по-трудно за държавните управления да се оправят с законните опасения на техните нации за развиването в бъдеще.
Ако има нещо, което сплотява света през 2019 година, това е яд към държавните управления - това би трябвало да тревожи както властта, по този начин и хората, които се гневят против нея.
Коментарът в гръцкото издание Kathimerini е на Иън Бремър , създател на книгата „ Ние против тях: Провалът на глобализма “. Преводът е на организация БГНЕС.