Светът на литературата има своите герои и злодеи, но преди

Светът на литературата има своите герои и злодеи, само че преди един човек да стартира да написа, той би трябвало да натрупа своя житейски опит, да има око за дребните елементи, да опознае човешката същина и на финала да сглоби нещо, което към момента не е съществувало. Историята на Августин Мандино II е изключително цветна, само че насочена повече към нюансите на сивото. Смята се, че е роден на 12 декември 1923 година в Масачузетс. Неговите родители избират името на неговия прародител – гражданин на Италия. Мандино не е запазил толкоз доста истории от учебно заведение, само че в един миг се е занимавал с учебния вестник и е работил като редактор. Мечтата му почнала да се оформя с внимание към журналистическата сфера.

Разглеждайки брошурите, Августин вижда, че такава компетентност е налична в университета в Мисури и през 1940 година съумява да влезе. Същата година неговата майка умира от сърдечен удар. Университета остава на назад във времето и младежът се озовава в хартиената фабрика, където да изкарва прехраната си, по-късно се записва в във военната авиация и се издига до сан на офицер и пълководец на бомбардировач. Изпълнява към 30 задачи над Германия на борда на B-24 Liberator по време на Втората Световна война и негов сътрудник на борда е бъдещата кино звезда Джеймс Стюарт.

Приключвайки своите военни отговорности, Мандино се завръща назад в Съединени американски щати и стартира да си търси работа, озовава се в застрахователна компания, само че насъбраното напрежение стартира да се отразява, не се усеща благополучен и даже не открива смисъл във всичко, което прави. Някои от далечните му мемоари са, че в миналото майка му е казвала по какъв начин ще стане публицист, само че не просто публицист, а популярен публицист. Още като дребен, неговата майка заменя книжките за деца с книжки за възрастни, не му дава да има детство и мечти, а да опознава света и да се приготвя за него.

Мандино не се противял на концепцията, за разлика от неговите връстници, които желали сами да открият своя път и да водят война за него, не е и този човек, концепцията му харесвала и тъкмо затова се фокусирал върху нея. Веднъж след края на войната, животът се трансформирал вечно. За страдание, този спомен идва доста по-късно, тъй като един от доста ясните мемоари е по какъв начин след завършването на учебно заведение, майка му пада на място, до момента в който му прави обяд. В новото спокойно време, водачът осъзнава, че няма доста място за бомбардировачи, притежаващи единствено приблизително обучение. Дори и години по-късно, той отхвърля да споделя какво е чувството да живее на обществени помощи, да получава отвод след отвод, да се тормози за утрешния ден.

С идването на първата работа, Мандино осъзнава, че това не е неговото място, само че би трябвало да остане, тъй като отговорностите не престават да идват една след друга. Ветеранът съумява да се ожени, има една щерка и разноските се покачват доста. Въпреки многочислените изключителни часове, търговията на застраховки просто не върви. Дълговете се натрупат един след различен и фамилията продължава да затъва. Августин признава, че прави това, което всички обезпокоени и уплашени хора постоянно вършат – крият проблемите си и ги погребват, като че ли не съществуват. Всеки идващ работен ден приключва в близкия бар, където нервите би трябвало да се провиснал с алкохол. В течение на времето, напитки стартират да се покачват и от безопасен табиет, се трансформират в сериозен проблем.

Преди да се осети, проблемите стигат до степен, в която фамилията му взема решение да го напусне и след следващият тежък запой, застрахователят се озовава в празен дом. Свободата може да му се коства изцяло естествена, само че през идващите две години, застрахователят няма да си спомни безусловно нищо. Пътува през страната в остарялата кола, захваща се с най-различни къси длъжности и прави всичко, с цел да изкара пари за идната бутилка на ниска цена вино. Броят безпаметни нощи на улицата, примрял в някоя дребна уличка, не се броят на пръсти. В този хубав живот, той е дребното тъпо създание, което носи целия пъкъл в себе си. Какво е написал Стивън Кинг в „ Сиянието “?

„ Само работа и никаква игра вършат Джак печален. “

Мандино също е печален, той е измъчен, усеща се като жестока пачавра, която в никакъв случай не е постигнала нищо и по този начин до един противен и черен ден от ноември, когато индивидът не може да издържи повече. Намира се в Кливлънд и взема решение, че просто би трябвало да се самоубие. За какво да продължава напред? И до през днешния ден имаме доста хора, които не харесват фамилиите си, само че дано не забравяме, че тъкмо те са хубавичко основа, на която се стъпва. Разполага с нещо, даже по-малко от нищото. Докато се разхожда по улицата и търси следващата бутилка с алкохол, индивидът минава около заложна къща, където на витрината са изложени револвери. На един от тях има табела – 29 $.

Вече е сигурен какво желае да направи, мисли си, че с 3 банкноти от 10 $ и няколко патрона ще се върне в дребната мизерна стая, в която е отседнал и ще се напие. Една от щастливите мисли е, че в никакъв случай няма да гледа гротеската в огледалото. А след това ще дръпне спусъка и ще завърши цялата тъга. Думите звучат самоуверено, само че това качество от дълго време го е напуснало и вместо да закупи револвера, застрахователят продължава напред. Влиза в градската библиотека, просто тъй като там е по-топло. Между рафтовете открива секцията за взаимопомощ и мотивация – едно факсимиле, което през днешния ден се трансформира в един злокобен маркетингов трик. Посетителят, който лъха на алкохол и не се е къпал от в последните две денонощия, взима няколко книги, сяда на едно от масите и стартира да чете, стартира да търси отговори на всички неточности, които е направил, стартира да търси вяра, както и освобождение от алкохолните проблеми.

Това посещаване няма да е последно и във всеки град, където отиде, Мандино ще посещава библиотеката, вместо кръчмата. Там ще чете колкото се може повече. По това време търси себе си и признава, че е прочел стотици книги, преди да стартира да назова това шествие – преследването на щастието. В една от всичките библиотеки попада на книгата „ Успех посредством положителна ментална настройка “. Философията на Клемент Стоун се оказва повече от добра и демонстрира, че човек в действителност би трябвало да осъзнае какво ще заложи и какви цели ще реализира. Самата книга е част от Комбинираната застрахователна компания на Америка и Август стартира да търси тъкмо нея, с цел да кандидатства за работа.

По същото време се появява и една жена, която вижда капацитета му и има вяра, че нещата ще се трансформират. Бет се оказва верният човек и незабавно откакто Август има работа, взема решение да предложи брак, който продължава до края на живота му. За към година е нараснал в продажбите, само че има и по-висока позиция за Северен Мейн. Вместо да обикаля като безумец из страната, застрахователят открива няколко млади фермери, научава ги на всичко, което знае и ги изпраща на пазара. След още една година чупи върховете по продажби. Една седмица взема решение да си вземе отпуска и взима една пишеща машина чартърен. Сред триумфите си, Август взема решение да извърши обещанието към майка си и стартира да написа.

Първо написа справочник за продажбите, а по-късно изяснява и спецификите за продажба на другите региони. Животът продължава да изисква повече, Мандино събира багажа – всичките му придобивки се събират на покрива на кола, качва се със своята брачна половинка и сина си и отпътува за Чикаго. Наръчниците се оказват много положителни и компанията ще изиска да се разгласяват в списания, които да усъвършенстват бизнеса. В рамките на 10 години, работи като създател на изданието, екипът му се покачва от 2-ма души на 62-ма души. А заплатените визити и тренировки на екипи, носи доходи от четвърт милион. С публикуването на един финален материал, получава писмо от журналист в Ню Йорк, който предлага да се напише книга и в случай че компанията бъде съгласна да даде информация, да се разгласява и популяризира на пазара. След 18 месеца съумява да пусне на пазара дребна книга с името „ Най-успешният търговец в света “.

Първите закупени издания са едвам 5000 – никой не го познава. Успехът е нерешителен, само че скоро е потърсен от Рич ДеВос, – съосновател на компанията AmWay. По някаква причина, притежателят решил, че тази книга може да помогне на сътрудниците и поръчал към 350 000 копия. Дори и в последните години от живота му, тя продължава да има към 100 000 продажби на година. Всяка година идват сред 80 и 120 писма от признателни читатели, които откриват себе си в изданието и признават, че животът им е станал доста по-добър, просто са намерили някой с рационалните пояснения.

Мандино благодари на всеки един самостоятелно, тъй като не не помни какъв е животът от другата страна. След тази книга, създателят издава още няколко, всички обвързани с подобряването и помощ в някои сложни моменти. Август Мандино II умира на 3 септември 1996 година и до последния си ден си спомня оня печален миг в Кливлънд, когато седи пред витрината на заложната къща, взирайки се в най-евтиния револвер.