Свещта на всяко бюро е поставена, за да победи мрака

Свещта на всяко бюро е сложена, с цел да победи мрака и да разреши на човек да продължи своята работа. Свещта на бюрото на Леонардо да Винчи обаче е малко по-различна. На неговата маса може да се открие голям брой хартия и мастилница, както и дребна топка, само че за какво е належащо всичко това? Когато мракът падне, всеки човек ще възпламени свещите. Леонардо обаче употребява дребен заслон, свещ и топка. Когато пали свещта, вижда, че незабавно онази част от топката, която се намира директно пред свещта, е осветена. Движейки я напред или във всяка друга посока, свещта постоянно оставя една част от топката, която ще бъде в мрачевина. Сякаш светлината не се движи по метода, по който желаеме.

Художникът осъзнава, че светлината не се движи тъкмо по този начин, както бихме желали, не е един пряк лъч, а вързоп лъчи, които избират своя самостоятелна посока. Можем да чакаме, че създателят е имал някакви знания върху оптиката и доста добре познавал държанието на светлината. Можел доста елементарно да разбере кои лъчи ще осветят даден обект и ще върнат изображение на фена, само че също по този начин разбирал кои лъчи ще пропуснат обекта, ще изберат една напълно друга посока и ще го пропуснат.

Във въпросната вечер, той ще повтаря своя опит още веднъж и още веднъж, ще мести обекта си, както и светлината близо и надалеч. Добавя втора свещ на масата и стартира да гледа резултатите от нейното наличие. Когато слънцето изгрява, Леонардо излиза на двора си и стартира да мисли върху един от доста сложните въпроси: какво е държанието на слънчевите лъчи, откакто те самите срещат един обект, сходен на топката. Оптиката е просвета, която крие доста отговори и през идващите години ще потвърди на света, че човешкото око е изключително напълно и вълнуващо. Леонардо обаче се вълнува от напълно друг въпрос: по кое време светлината основава сенки. Неговото умозаключение от наблюденията е:

„ Всяка сянка, направена от непрозрачно тяло, по малко от източника на светлина, хвърля производни сенки, оцветени от цвета на първичната им сянка. Непрозрачното тяло ще направи две производни сенки с идентична мрачевина. Обектът, допрян от по-голяма маса светещи лъчи, става по-ярък, по този начин и по-тъмно, когато е допрян от по-голяма маса сенчести лъчи. “

Защо обаче е належащо това? Защо да Винчи толкоз доста се вълнувал от светлината? Дали строи ново откритие? Не, Леонардо се пробва да усъвършенства своето изобразяване. Още като дребен, той е заведен при един от най-хубавите майстори на изобразителното изкуство. Получава малко въглен и химикалка от перо, с която да стартира да рисува някои съществени скици. Във времето всяка последваща се трансформира в по-реален и по-реален обект.

Повечето съумяват да уловят страстта, придвижването и да се приближат до съвършенството. Междувременно неговите сътрудници са по-често изпращани да мият четките или да работят върху картини, които да се продават за масата. Леонардо скоро е поканен до своя преподавател Андрея дел Верокио. Двамата стартират да рисуват най-вече за църквата и други настойници на студиото. Въпреки големият гений, момчето, което без подозрение може да се оправи с всяка задача, би трябвало занапред да се научи да рисува.

По същото време стартира тихата гражданска война към изкуството в Ренесанса, мнозина търсят нови разновидности да трансфорат своето творчество в малко по-реално и вълнуващо, като студиото на Верокио е необикновен почитател на концепцията, затова всички детайли за триумф са налични и работят в интерес на младия Леонардо. В този миг църквата обаче не изиграва особена роля, потребността от изкуство принуждава множеството художници да работят на високи обороти, да стоят доста надалеч от съвършенството и генерално да се стремят да намерят вярната посока за триумф. Никой не желае действителността на платното, по-скъпите клиенти желаят да бъдат красиви, а не действителни на платното.

Талантът на всеки художник е ориентиран към изкривяването на истината. И тук идва ролята на по-смелите създатели, с чиято помощ да се разпознава новата форма на изкуство и гений, новата форма на истина, която да бъде видяна и оценена. Леонардо, както и доста други негови почитатели, стартират да прибавят доза натурализъм в картините, само че го вършат дискретно, тъй че мозъкът да го възприема, освен това без особената потребност да го осмисля и следи. Да се нарисува картина, през която погледа да мине и да не основава спорове, да не разсънва свободната мисъл на опозиция, това изисква доста съществени и качествени форми на предизвикателство.

И тъкмо с тази задача се захваща бъдещият създател, който ще остане вечно в историята като един от гениите на изкуството. Пътят обаче не е изключително елементарен, малко след раждането на Мона Лиза, както и Витрувианския човек и внезапно се случва нещо. Една трансформация го трансформира напълно и някъде при започване на 40-те години, Леонардо въобще не се пробва да следва старите закони, освен това, подготвен е освен да не се преценява с тях, само че и да ги пренебрегне напълно. Дали създателят към този момент е имал името, с цел да не се интересува от мнението на близките или към този момент е повлиян от нещо напълно друго – личните си изобретения.

Както знаем, парашутът и хеликоптерът са напълно негово творчество, да Винчи изпреварва времето си, когато ги показва, само че някъде там във всички мемоари можем да открием и наличието на философията, а тя е способна да освобождава. Леонардо не е единствено създател, той е и академик, а с верния метод на науката, стигаме до прекосяването на някои граници, които са се натрупали и наложили в изкуството. След като в края на 30-те години е поел в нова посока, можем да разгледаме редица мемоари и рисунки, които показват една напълно друга история и ни срещат с другата, малко по-тъмна и по-реална фигура на Ренесанса.

Тук идва време за стъпване в по този начин наречената естествена философия. И най-важното, колкото и да се счита за популярен, това е художникът, който в дейния си интервал остава сред 12 и 15 картини за цялото си творчество. Очевидно художникът е обръщал внимание на това занимание минимум от всички останали, затова с какво е запълвал времето си? Точно тук идва другата страна – писането. Леонардо разсъждава и мисли върху редица житейски въпроси и огромна част от тях са записани. През целият си живот, създателят не се разделя с бележника си. Носи го на всички места и стартира да скицира и разказва нещата, които вижда.

В него има място за всичко, от ятото птици, което като че ли стои в безтегловност, до течащата вода на каналите. За да се издигне човек до такава по-сериозна висота, той наложително би трябвало да направи едно нещо – да следи и да се опита да запомни. Можем единствено да подозираме какъв брой неверни скици са се родили в бележника, преди да стартира огромното творчество, само че в случай че имаме вяра, че първите 100 000 са безспорни неточности на изкуството, можем да подозираме какъв брой тъкмо хартия е употребявал да Винчи в това отношение.

Имаме отговор най-малко за оптичните проблеми и хвърлянето на сянката. По този въпрос се счита, че към 4100 страници със скици и бележки, механически чертежи и още доста други, остават за идващите генерации. Според някои учени, това са единствено оживелите мемоари, някои са демократични в това отношение и считат, че към 16 000 чертежа са били направени единствено по тази тематика, а това го отличава доста. Нито един различен художник от този интервал не съумява да остави такова богато завещание на изкуството. Може ли човек да стане художник или да се усъвършенства с писане и водене на планове? Може, само че единствено в случай че носи името Леонардо да Винчи. Някъде през 1490 година създателят взема решение да напише книга, в която да съобщи, че изобразителното изкуство е философия и надали с това изявление е съумял да подразни някого.

Тази философия, както той самият вижда, не е доказана от останалите създатели, мнозина даже не са го осъзнавали. За тази книга, създателят употребява всички насъбрани бележки от дейния си метафизичен интервал. Имайки поради количеството, създателят стартира да реорганизира, да пренаписва и да подрежда всички свои тетрадки, място за оптиката и сенките има, освен това е едно от главните в това отношение.

Единственият проблем е, че наследството към момента има потребност от редакция. Нека не забравяме, че Леонардо и до през днешния ден може да се счита за един от най-интелигентните хора на планетата, само че е пропуснал обстоятелството, че няма да се срещнат толкоз готови хора, които да гребат непосредствено от извора и да усвояват неговите познания. Геният му работи на проблясъци, през днешния ден може да напише нещо на страница и няколко месеца на различен лист хартия да продължи написаното по тематиката. Когато идва време за нареждане на мисълта, за редакция и основаването на краен резултат, редица откриватели просто се отхвърлят.

Мислите на да Винчи са разхвърляни, те са единствено фрагменти от един талант и за вярното им разкодиране, можем да видим, че към момента не се е намерил човек, който да изтърпи това изтезание. Другият главен проблем е, че има прекалено много белези и детайли, на които да се обърне внимание. Дали художникът е обработил хартията, по която да стартира да скицира, дали е сложил своя воден знак, дали въобще новото изобретение е достоверно. Това са въпроси, които изумяват редица учени, точно те би трябвало да проведат едно от най-сложните следствия, в случай че желаят да открият вярната посока.

От всичко прегледано, а както към този момент разбрахме, материалите в действителност са доста. Учените стигат до едно главно умозаключение, вторият интервал на създателя го отдалечава напълно от изобразителното изкуство и го насочва непосредствено към света на науката и философията. Друг е въпросът дали и ранното творчество е повлияно от същите влечения. Освен това, огромна част от непокътнатите архиви са напълно прекопирани и завършени по усмотрението на Леонардо. Тук идва и идващият въпрос: в случай че ранното творчество е повлияло толкоз съществено, за какво Леонардо не е последвал образеца на Галилей? На първо място не би трябвало да забравяме, че да Винчи е извънбрачно дете и няма право да получи висше обучение, такива са законите в предишното. Има шанс, че даже съумява да се научи и да счита.

Ако обаче науката е била толкоз мощна, най-вероятно татко му щял да го остави в ръцете на църквата, с цел да надгради тези знания, а не в ръцете на изкуството. Решението е задоволително положително, просто би трябвало да разберем, че в студиото науката се употребява за подобряването на творчеството и за разширението на спектъра. Ренесансът е прочут с това, че и двете придвижвания са във напредък. Повечето в този интервал могат да рисуват и да пресъздават това, което знаят, само че точно науката разрешава да схванат какво знаят.

Това е ера, в която всеки следи с доста жар научните открития и придвижвания, от най-обикновеният майстор до художника. Именно ранното му идване в ателието разрешава да стане очевидец на основаването на златното кълбо, което по-късно ще бъде сложено на купола на Брунелиски върху катедралата Санта Мария дел Фиоре във Флоренция. Дори и науката да е изиграла значима роля във образуването му, даже и да го е пропуснала като неприятна мащеха, художникът отново намира път до нея и бързо съумява да сътвори това, което през днешния ден назоваваме шедьовър. Именно тук ще получи отговор на най-големия и значим въпрос: по какъв начин да се научи да рисува?