Свекърът ще прехвърли апартамента на дъщеря си, а сина си ще остави без нищо
Свекърът е неправдив към сина си. Ще трансферира жилището на щерка си.
Със брачна половинка ми живеем дружно от четири години. Рядко имаме спорове, не се разграничаваме от другите. Ако има някакви несъгласия, беседваме, с цел да реализираме компромис. Изненадващо, даже в материално отношение нямаме недоразумения, всичко е някак умерено и спокойно. И двамата работим и имаме общ бюджет.
Първоначално той изкарваше повече. По-късно стартира да има финансови усложнения и се наложи да създадем спомагателни промени. Беше сложен интервал, само че преминахме през всичко дружно. Но към момента не сме съумели да си купим лично жилище. Това доста ни тормози.
Вече желаеме да имаме деца, само че здравият разсъдък ни споделя, че първо би трябвало да си купим личен дом. Аз се реалокирах в огромния град при брачна половинка ми. Родителите му имат два жилището, само че не се сетиха да дадат един на сина си.
Свекърът дава чартърен спомагателния апартамент, тъй като пенсията му е дребна. Затова не сме упорствали да го дадат на нас. По-късно, обаче, свекърът сподели, че ще трансферира този апартамент на щерка си.
Родителите на брачна половинка ми имат две деца и двамата са наследници. Не е заслужено да дадат жилище на едното си дете, а другото да живее в апартамент чартърен.
Видях, че брачният партньор ми се почувства афектиран, само че не сподели нищо, с цел да не се скара с родителите си. В началото аз също се пробвах да си затворя очите. Казах на свекъра, че не е почтено и че с изключение на щерка, има и наследник. Той ми сподели, че съм егоистка и мисля единствено за пари и себе си. Каза ми, че не мога да пристигам при тях повече, в случай че не се извиня за думите си.
Мъжът ми разбра за тази неприятна обстановка и ми сподели да не си пъхвам носа, където не би трябвало и даже ми се обиди. Той сподели, че самичък ще реализира всичко и в случай че фамилията му реши да не дели парцели с него, това е тяхно решение. Те си изкарват хляба сами и наподобява знаят какво да вършат с него.
Вижте още: Израснах без татко, мислейки, че той е умрял
Съпругът ми неведнъж ми е казвал, че би трябвало да се извиня на родителите му. Но защо? Защо постъпват незаслужено с детето си? Не им пука за сина им. Не знам какво да върша по-нататък, само че няма да се извиня. Защо сестрите имат такива привилегии? А ние би трябвало да плащаме ипотека до края на живота си.
Свекърът е неправдив към едното си дете.
