Сватбите във всяка страна си приличат по много неща, но

Сватбите във всяка страна си наподобяват по доста неща, само че традициите в другите култури, етнически групи, религии, страни и обществени прослойки си имат и някои свои особености.

Повечето сватбени церемонии включват размяната на брачни обети, златни халки, приемането на дарове и общественото признание на брака от лице, имащо законовото право да го разгласи за формален, а церемонията е последвана от тържество с близки, родственици и другари.

Има обаче и обособени обичаи, които за по-голямата част от света са повече от странни. За всички, които обмислят да се оженят по малко по-различен метод, изданието „ Live Science “ събра по-интересните от тези нетипични традиции. Ето 10 от най-странните сватбени обичаи по света.

1. В актуален Китай младоженките не избират една, а цели три сватбени рокли.
Първата е класическото ципао – дълга до земята рокля с къси ръкави, висока яка и доста копчета. Тя е с бродерии и за сватбата нормално е в алено, така съгласно китайската просвета този цвят носи шанс и благополучие. След това булката би трябвало да се преоблече в бяла пухкава рокля – мигане към известните и там западни трендове, а най-сетне да се пъхне в рокля по собствен избор и усет за сватбеното празненство.

2. Преди индийското момиче да се омъжи, тя дружно със своите приятелки и родственици дами боядисва ръцете и нозете си със комплицирани рисунки, така наречен мехенди.
Тези краткотрайни украси се вършат от къна и траят няколко седмици. Фигурите обаче са толкоз изящни и живописни, че се реализират с часове усърдна работа. Да не приказваме за времето, належащо за изсъхването на къната по кожата.

3. В редица култури, от келтите до ромите, сватбената гала включва някакъв тип прескачане на метла.
Днес този бит се среща най-много в афро-американските сватби. Традицията идва от времето на робството, когато бракът сред плебеи не е бил признаван законно. Тогава те „ узаконявали “, или най-малко показвали образно, техния съюз, прескачайки метла дружно.

4. При евреите чупенето на чаша с крайник от младоженеца в края на церемонията е традиция с не напълно ясни корени.
Някои настояват, че то символизира разрушаването на храма в Ерусалим през 70 година, до момента в който съгласно други е увещание, че насладата и щастието постоянно би трябвало да бъдат умерени и смирени. Викове „ Мазел тов “ (Честито) огласят залата след пръскането на стъклото.

5. В Малайзия на младоженците им е неразрешено да се къпят и да вървят до тоалетна 3 дни след сватбата
Ето това е нечовечен бит. Членовете на общността Тидонг в Малайзия не разрешават на двойката младоженци да употребява банята и тоалетната три дни и три нощи. Ако го създадат, значи ще имат неприятен шанс. А той може да се прояви под формата на разлъка, гибел на децата и даже неплодородие. Не им се дава даже да ядат и получават напълно малко вода.

6. В Перу неомъжените гостенки вземат участие в сладка традиция, близка по концепция до хвърления от булката букет.
Късметчета, закачени за лентички от панделка, се скриват сред пластовете на сватбената торта. Преди тя да бъде разрязана, всяка мома взема крайчеца на някоя лента и дърпа. В края на някоя от тях има подправена сватбена халка, която обаче подсигурява, че късметлийката сигурно ще е идната задомена.

7. В обичайните зулу сватби участват ярки и живи цветове и надигравания сред фамилиите на младоженците.
Като доста булки по света, и тези може да стартират сватбата с бяла рокля, само че след църковната гала нормално се преобличат в обичайната носия. По традиция фамилията на младоженеца би трябвало да заколи крава, с цел да посрещне младата снаха. Тя пък би трябвало да постави пари в стомаха на животното – знак, че към този момент е част от фамилията.

8. В Южна Корея младоженецът би трябвало да изтърпи крепък пердах, преди да се отдръпна с булката си.
След бракосъчетанието приятелите на младоженеца му събуват чорапите, връзват му глезените с въже и стартират да постановат стъпалата му. Прави се, с цел да създадат младоженеца по-силен преди първата брачна нощ.

9. Руските младоженци, сходно на българските, би трябвало да „ проработят “ правото си да се оженят.
Преди сватбата те отиват в дома на бъдещите сватове и желаят ръката на булката, но… по традиция им отхвърлят. Поне до момента в който кандидат-съпрузите не „ платят “ за нея с дарове, пари, бижута. Това може да стане и с „ унизителни “ и глупави тествания. Веднъж впечатлили ги обаче младоженците са свободни да видят и вземат булката.

10. Мъжете в Пакистан пък би трябвало да заплащат, в случай че желаят да си запазят обувките.
След сватбата двойката се връща в дома за гала, наречена „ проявление на лицето “. Близки и родственици държат зелен шал над младоженците, както и огледало, до момента в който булката отмахва воала, който носи през цялата женитба. Докато младите се съзерцават влюбено, роднините отмъкват обувките ма мъжа и чакат пари, с цел да му ги върнат.