Сватба без гости. Що за празник е това?
Сватбата на майка ми се организира без мое наличие. Тя е на 65 години и не разбирам за какво е целият този цирк. Една жена на нейната възраст, несъмнено, може да има сантиментална връзка. Но за какво да я узаконява?
Когато бях дете, нашето семейство беше в действителност сплотено. Въпреки че татко ми работеше надалеч и рядко се виждахме, майка ми и аз постоянно бяхме щастливи, когато той се прибираше вкъщи. Спомням си доста добре по какъв начин непрекъснато ходехме в парка, смеехме се, хапвахме сладолед.
Татко ми носеше доста забавни неща от чужбина и всички девойки в учебно заведение ми завиждаха. Разказвах им истории за пътуванията ми с мама до други градове. Носех красиви бижута и рокли, а момчетата тичаха след мен. Разбирам, че възприятието на носталгия може да бъде лъжливо, само че в действителност беше по този начин.
Заради безконечния стрес баща някак се почувства зле и получи пристъп. Но след месец реши да продължи да работи. Това решение го унищожи. След погребението майка ми не беше на себе си цяла година: мислеше единствено за работа и връзките ни с нея се утежниха съществено и за дълго време.
След като приключих образованието си, осъзнах че съм пропиляла тези години на вятъра. Разбира се, в града имаше свободни работни места, само че заплатата, която ми предложиха, беше доста по-ниска от нормалния ми темп на живот. Честно казано, даже заплатата на непосредствените ми началници предизвикваше моята усмивка. Реших да взема пари от майка си и да стартира личен бизнес.
Спях по 6 часа и пестях от всичко. Но колкото и да полагах старания, компанията постепенно, само че несъмнено стигна до дъното.
Сега пребивавам в двустайния апартамент, който родителите ми подариха, без брачен партньор. Имам петгодишен наследник и по никакъв начин не ни е елементарно. Мама живее в прекрасен апартамент и неотдавна се омъжи за собствен другар от детството. Мъж без спестявания и с деца от първия брак.
Не чаках подобен удар в гърба. В последна сметка разчитах да получа недвижими парцели в бъдеще от майка си.
Видях “младоженеца ” преди сватбата. Срещнахме се в едно кафене и там той ми сподели каква прелестна майка имам, какъв брой е хубаво, че го е позволила в живота си. Показа ми фотоалбуми.
Той има доста родственици. И всички естествено са гладни. Мисля, че мама скоро ще препише всичко на брачна половинка си, а той ще разпредели активите по негова преценка.
Вижте още: Синът ми е ленив. Снахата още повече
Майка ми елементарно можеше да си откри по-млад мъж. Защо не помни за внука си? Да, тя ми даде доста, само че кой знаеше, че бизнесът ми ще се разпадне.
Отчаяна съм и не знам какво да върша. Искам и синът ми да има положително и щастливо детство като мен. Но тя ме лиши от всичко това. Затова не отидох на сватбата на майка ми.
