Хиперскоростната капсула Virgin Hyperloop бе тествана за първи път с пътници
Супер високоскоростната капсулна система Virgin Hyperloop мина сполучливо първите си пътнически проби. Тя бе изстреляна по 500-метрова тестова тунелна система в Лас Вегас и потвърди, че технологията е безвредна (поне съгласно доброволците) и много комфортна. Особено на фона на обстоятелството, че Virgin Hyperloop форсира със 172 км/ч за 6,25 секунди.
Virgin Hyperloop употребява извънредно мощни магнити, с цел да левитира над релсите. Самата капсула се движи стремително (с до 1223 км/ч) през вакуумно запечатан тунел, като понижава времето за пътешестване и усилва енергийната успеваемост, отстранявайки въздушното противодействие. Едно от най-големите трудности пред технологията са силите G, което основава чувството, че сте залепнали за седалката. Но тестовият пробег не надвишава 4,8 G сили – този на „ Формула Роса “, най-бързото влакче в увеселителен парк в света във Ferrari World в Абу Даби.
Тестваните пасажери - Гийгъл и Сара Лучиан от компанията - оприличават прекарването на ускорението в спортна кола.
„ Имах същинското наслаждение да видя по какъв начин историята се основава пред очите ми – да стана очевидец на реализирането на първия нов метод на всеобщ превоз от над 100 години “, сподели Султан бин Сулайем, ръководител на борда на шефовете на Virgin Hyperloop. - Ние сме на крачка по-близо до навлизането в нова епоха на свръхбързо, стабилно придвижване на хора и артикули. “
Концепцията, която прекарва години в разработка, се основава на предлагането на създателя на Tesla Илън Мъск. Първоначално системата е трябвало да се простира от Лос Анджелис до Сан Франциско, като по този метод понижава пътуването с трен от 12 на 1 час. Подобни високоскоростни капусили биха могли да транспортират и хора, и артикули сред градовете за негативно време.
Някои критици определят Virgin Hyperloop обаче като научна фантастика и стопански нерентабилна концепция. Създаването на вакуумни тунели, по които могат да се движат левитиращи капсули на дълги дистанции, е извънредно скъпо. Освен това и най-малкият проблем в тунела би могъл да има пагубни последици.
И въпреки всичко омпанията се стреми към узаконяване на сигурността до 2025 година и комерсиална употреба до 2030 година
Източник: IFLScience
