(Student in his Study, 1628, by Jan Davidsz de Heem)

(Student in his Study, 1628, by Jan Davidsz de Heem)

Целта на образованието

Един от многочислените фактори, довели човечеството до днешната точка на развиване, е израстването и усъвършенстването на методите в системата на образованието. Отначало те са били в ръцете на проведените религии, само че в този момент съвсем изцяло са излезли из под контрола на тези организации, тъй че направлението на образованието е получило извънредно материален и теоретичен темперамент. В предишното, както на Изток, по този начин и на Запад, обучение се е давало единствено на най-изявените членове на обществото. Днес образованието има всеобщ темперамент. Стремейки се да разберем какво чака хората в бъдеще и по какъв начин да подобрим (от наша гледна точка) образованието, би трябвало да се имат в поради два обстоятелството, тъй като посредством синтез на тези два метода – самостоятелно и всеобщо обучение, религиозно и научно – може да бъде открит изхода от създалата се обстановка.

Както и всичко друго в временен интервал, нашите просветителни системи са в положение на нестабилност и се трансформират. Навсякъде се усеща, че е било направено не малко, с цел да се увеличи равнището на развиване на човешкия разум и в това време се следи надълбоко отчаяние от резултатите. Питаме, обезпечават ли нашите просветителни системи оптимално вероятното. Ценим големия напредък, реализиран за последните две епохи и в това време си задаваме въпроса, фактически ли, в края на краища, получаваме от живот толкоз, колкото биха могли да получават от живота хора, получили съответно обучение. Ние се употребяваме от напредъка в знанията, от насъбраната информация, от контрола над естествените сили и в това време организираме академични диспути по въпроса, имаме ли същинска просвета. Учим децата си да запомнят голям размер обстоятелства и усвояваме голямо количество най-разнообразни детайлности, само че без значение от това от време на време се питаме, учим ли ги да живеят по-разумно. Изразходваме милиони долари за строителство и съоръжение на университети и учебни заведения, само че без значение от това, най-далновидните от нашите просветители са надълбоко озадачени от въпроса, фактически ли нашата просветителна система удовлетворява потребностите на нашите редови жители. Тя несъмнено не се оправя със дилемите си и в случаите на извънредно дете или надарени мъже и дами. Нашия способ за подготовка на младежите, без подозрение, предстои на недопечен разбор. Само бъдещето може да даде отговор, ще успеем ли да намерим излаз от обстановката, посредством който, културното развиване на индивида може да следва редом цивилизованото образование на масите посредством обучение.

Във века на научните постижения и синтеза на мисълта във всички сфери на човешкото познание, един от нашите педагози доктор М. Джоунз написа:

„ Уви, нито едно от тези постижения не прави индивида по-добър. Не съществува знак за тъждество сред банковите сметки и сърдечната доброта. Знанието не е едно и също с мъдростта или благородството на духа… Никога по-рано не е имало такава голяма войска от педагози, заети с възпитанието на младежта в страната; в никакъв случай в международната история не са следени толкоз великодушни разноски за образованието – както  в главно, по този начин и във висше. Но без значение от това, общия резултат разочарова и задачата не е реализирана. Нашите образователни заведения изкарват несъмнено количество положителни учени, а на болшинството дават система от научни обстоятелства. Независимо от всичко  това, се следи почтена за жалост несполука в основната задача на образованието, която е или би трябвало да е, образуване на характера, културата на духа и разкриването на душата ”.

До 18-век и в Азия, и в Европа са обучавали и възпитавали единствено индивида. Интересна подготовка се е давала в по този начин наречените висши класове, а също по този начин на хора с изразена податливост към духовна просвета. В рамките на брахманската система на Изтока и в манастирите на Запада, профилирана просвета се е давала на тези, които са можели да се употребяват от нея, създавайки малцина човеци, чийто принос в човешкото мислене е непокътнат и до през днешния ден. Нашият актуален западен свят заменил тази система с всеобща. За първи път хората с хиляди почнали да се образоват да употребяват своя ум; те почнали да дефинират своята характерност и да формулират свои лични хрумвания. Свободата на човешката мисъл, освободена от контрола на теологиите (както религиозни, по този начин и научни) е бойния зов на днешното време и доста от човешките достижения са станали действителност с помощта на този факт. Масите стартират да мислят без значение. Обаче, това в забележителна степен всеобщо мислене, и в наше време стихийното публично мнение, образуват мисълта в същата степен, в която я е формирала по-рано теологията. Първооткривателят към момента изпитва същите компликации в изявяването на себе си в актуалния свят на мисълта и действието, както и в предишните времена.

Възможно е, със завъртането на великото колело на живота да се върнем още веднъж към античния способ за профилирана подготовка на обособените надарени човеци, което несъмнено няма да докара до отказването от всеобщото обучение. По този метод, в края на краищата, ще обединим античните източни способи със актуалните способи на Запада.

Преди да стартираме да преглеждаме на тези два метода, ще създадем опит да дадем определение какво е обучение, изяснявайки за себе си неговите задания и изяснявайки за самите себе си личните си показа по отношение на задачите на всичките ни старания. Това напълно не е елементарна задача. Образованието – в неговия минимум забавен аспект – може да бъде несъмнено като предаване на познания на учащите се, които нормално се опълчват на това, които получават някакъв размер от информация, която не ги интересува въобще. Звучи нотата на сухостта и безплодието; ние усещаме, че такова предаване на обстоятелства има отношение преди всичко с тренирането на паметта, а също по този начин с предаването на учениците на сгъстена информация за голямо количество несвързани сред себе си тематики. В същото време, дословния смисъл на британската дума „ education ” (образование) е извеждане, изява, което е извънредно поучително. Скритата в тази концепция мисъл се състои в това, че ние сме длъжни да изявим вродените инстинкти и качества на детето, с цел да го изведем от едно положение на съзнанието в друго, по-широко. Така да вземем за пример, извеждаме децата от елементарното осъзнаване, че живеят, в положение на самоосъзнаване, те стартират да осъзнават себе си и своите групови връзки; учим ги да развиват своите качества в региона на професионалната подготовка, с цел да могат да станат стопански самостоятелни членове на обществото, способни да се обезпечават сами. Използваме инстинкта им за самозапазване, с цел да ги изведем на пътя на знанието. Може да се каже, че започваме с потреблението на техния несъзнателен уред, с цел да ги изведем на пътя на интелекта. Изглежда, че това е правилно изказване, само че желая да ви запитвам, фактически ли, довеждайки ги до тази точка, ние сме направили потребно дело и ги научаваме на същинска мисловна активност в този проект, че по този начин да се развие тяхната вътрешен глас? Ние ги учим да употребяват своите инстинкти и разсъдък като част от апарата за самозапазване във външния свят на човешката активност, обаче потреблението на чистия разсъдък и затова, реализиране на надзор над мозъка от страна на интуицията в работата по самосъхранението и постигането на разширено схващане в субективните светове на действителността, остава привилегия на малко на брой първооткриватели.

Ако е правилно определението на интуицията, обещано от професор Х. Уилдон Кар, нашите просветителни способи напълно не са ориентирани към нейното развиване. Той дефинира интуицията като „ разбиране от мозъка на действителността такава, каквато е, а не във външна форма на чувства и осмисляне, не като идеология или предмет за размисъл, доколкото всичко това, за разлика от интуицията, съставлява интелектуално усещане ”.

Ние оценяваме науката за мозъка или смяната на правилото на мисленето (както го назовават индусите), като изцяло човешки, свързващ инстинктивните реакции с тези качества, които споделя с животните. Но може би, науката вътрешен глас - ясното синтетично привидение, ще заеме същото състояние по отношение на интелекта, както на собствен ред, интелекта заема по отношение на инстинкта?

Безусловно, процеса на образованието би трябвало да съдържа освен това, в сравнение с изработването на способността да борави с обстоятелства във външния живот и да се ориентира във външното си обграждане. Човечеството би трябвало да се вкара в по-дълбоко и по-широко битие и в по-всеобхватно осъзнаване. То би трябвало да бъде снабдено със способността да не се обърква във всевъзможни обстановки и да се оправя с тях, постигайки по този метод най-хубавите и най-висши резултати. Необходимо е да се откриват качествата на индивида в тяхната най-пълна и градивна изява. Не би трябвало да съществуват никакви общоприети, нормирани лимити на достижения, постигането, на които би довело до блаженство и самодостатъчност, затова, до статично положение. Хората би трябвало да се водят от низше към висше положение на съзнанието и да се уголемява непрестанно тяхната дарба за знание. Разширението и израстването е закон на живота - в това време, до момента в който човешките маси би трябвало, посредством системата на образованието, да покачват способността да носят най-голямо богатство за колкото се може повече хора, на индивида би трябвало да бъде предоставено неговото цялостно завещание, което би обезпечило и укрепило в най-хубавите измежду нас, специфична просвета, защото в техните достижения са вероятностите на Новия век. Най-слабо развитите и изостаналите също би трябвало да бъдат обезпечени със специфична подготовка, с цел да могат да реализират своето оптимално равнище, което би трябвало да се дефинира от педагозите. Но въпреки всичко, по-важното е, нито един от тези, които имат особени качества и дарования, да не са арестувани от рамките на всеобщото равнище на обучение.

Именно тук става явен казуса с установяване същността на образованието и поражда въпроса за неговите същински цели и задания. Осъзнавайки това доктор Рендал написа: „ Бих предложил, че за определянето същността на образованието, би трябвало да се медитира на тази тематика. Нека всеки се попита, какво схваща той под „ обучение ”; в случай че обмисли надълбоко този въпрос, ще открие, че с цел да се отговори на него би трябвало да се изследва смисълът на живота в неговата дълбочина. Сериозния размисъл за смисъла на образованието ни слага, както в никакъв случай до в този момент, пред лицето на фундаменталните въпроси на живота… цел на образованието ли са знанията? Безусловно да, само че знанието защо? Неговата цел е постигането на господство? Също абсолютно да, само че господство поради какво? Може би неговата цел е обществената акомодация? Нашия век с подготвеност дава отговор „ да ”, само че каква би трябвало да бъде  тази акомодация и от какви идеали би трябвало да се дефинира? Образованието би трябвало да е ориентирано не просто към знанието и към всевъзможни качества, а към вярно употребяваните познания и качества, което се осъзнава вярно от напредналата педагогическа мисъл, само че не и от днешното публично мнение… По този метод, великата задача на новото обучение е образованието и развиването на индивида за обществени цели, т.е. за колкото се може по-широко служене на човека…

Както наподобява, както на Изток, по този начин и на Запад, има чувство, че в последна сметка, системата на образованието, която не извежда индивида от света на човешкото всекидневие в по-широк смисъл, не е способна да извърши своята задача и не подхожда на възходящите качества на човешката душа. Обучение, което премълчава за интелекта и пренебрегва качествата за интуитивно разбиране на истината, засвидетелствана от най-хубавите мозъци, не му доближава прекомерно доста. Ако то не разкрива мозъка на учащите се, и го оставя неподвижен, то ги лишава от оборудването, което дава опция да се допрян до тези невидими и тънки „ 4/5 от живота ”, които както споделя доктор Уигам, се намират напълно зад рамките на сферата от научни достижения на мозъка. Вратите би трябвало да остават отворени за тези, които са способни да влязат оттатък рамките на академично тренирания разум, касаещ живота на физическия проект.

Просветителите все по-отчетливо осъзнават тази нужда от издигане на равнището на водещите процеси в образованието и с това нуждата от прехвърлянето на тези, които се намират под въздействието на чисто аналитичния, сериозен разум в областта на чистия разсъдък и интуитивното усещане. Бертран Ръсел показва, че „ образованието би трябвало да бъде насочено не към пасивната информираност за мъртви обстоятелства, а да подтиква интензивност, ориентирана към свят, който би трябвало да построим с наши лични старания ”. Обаче, би трябвало да помним, че съзиданието допуска съществуването на интензивно работещ създател, настоящ осъзнато и ползващ креативно въображение. Може ли да се каже, че актуалната просветителна система дава такива плодове? Нима мозъка не е подложен на стандартизация и не се държи на низко равнище от нашата всеобща просветителна система посредством препълване на паметта с неприятно усвоени обстоятелства? Ако е прав Хьорбарт като твърди, че „ главната задача на образованието е етическото откриване на вселенските секрети ”, тогава, допустимо е, доктор Моран също е прав акцентирайки, че „ една от скритите аргументи, и може би най-главната е преобладаването на материализма и отсъствието на нравствен детайл в нашето официално обучение ”.

„ Цялото обучение на Изтока е ориентирано към Чувство-разбирането, което е единствения демонстриран прийом, водещ до повишение на равнището на вътрешното Същество… Същността не е информацията, а разбирането, което може да се реализира единствено със личен креативен труд… Чувство-разбирането постоянно значи осъзнаване на възприеманото по смисъл; аспекта Значение се обяснява единствено при придвижване от вътре на открито. Затова знанието (в смисъл информацията) и разбирането, в реалност се отнасят едно към друго, както природата и Духа. Информацията се движи извън навътре; разбирането е креативен развой извършващ се в противоположно направление. При тези условия не съществува директен път, водещ от едната цел към другата. Можеш да знаеш всичко и в това време да не разбираш нищо. Това е тъкмо този път, на който нашето обучение, насочено към натрупването на информация, е завело по-голямата част от човечеството ”.

Избрано от: „ Oт разсъдък към вътрешен глас “ (1932 г.), Алис А. Бейли
Картина: Student in his Study, 1628, by Jan Davidsz de Heem; chinaoilpaintinggallery