Студът е враг номер едно за акумулатораната батерия на вашия

Студът е зложелател номер едно за акумулатораната батерия на вашия автомобил. При температура нула градуса неговият потенциал спада с 20 %, а най-лошото е, че това се случва точно в миг, когато пусковият електродвигател се нуждае от в допълнение количество сила, с цел да " разбуди " скования от мраз мотор с вътрешно горене.

Към това отрицателно стичане на събитията се прибавя и фактът, че през зимата се пътува най-често на къси прави и в градски условия, при които алтернаторът не съумява да създава задоволително електрическа енергия за зареждане. В същото време обаче присъщите за този интервал от годината лакоми потребители като светлините, отопляемото задно стъкло и отоплението на седалките изразходват прекалено доста сила.

По тази причина енергийният баланс се нарушава в ущърб на акумулатора, който в най-лошия случай би трябвало да " подарява " спомагателен ток и се изтощава още повече. Влизането в този демонски циничен кръг значи, че всяко последващо пускане на мотора се трансформира в игра на шанс...

AutoBild предлага няколко практични съвета при реализирането на " избавителната " интервенция:

Най-бърза, ефикасна и лесна първа помощ на закъсал с акумулатора сътрудник може да се окаже чрез специфични стартови кабели при което е значимо спазването на няколко правила:
с цел да се предотвратят повреди по електрическата апаратура, би трябвало да се действа тъкмо съгласно упътването; потенциалът на отдаващия сила батерия ( маркиран върху капака на акумулатора в амперчаса -Ah) не би трябвало да е доста по-малък от този на закъсалия автомобил; двата акумулатора би трябвало да имат еднообразно напрежение (най-често 12 В при леките коли и 24 - при камионите); двата автомобила не би трябвало да се допират, защото съществува заплаха от пораждане на късо съединяване ; изтощените батерии могат да замръзнат. При доста ниски температури " падналата " батерия би трябвало да се ревизира и при потребност да се размрази; стартовите кабели би трябвало да се държат надалеч от перката на вентилатора и въртящите се шайби и ремъци на двигателите; не би трябвало да се не помни, че акумулаторите съдържат мощно корозивна сярна киселина; в процеса на зареждане може да се отдели трещящ газ. Поради това минусовата клема би трябвало да се причисли към " масата " (открита железна част от каросерията или двигателя) на закъсалия автомобил, а не към минусовия електрод на акумулатора; обособените опити за пускане не би трябвало да не престават повече от 15 сек. След всеки опит е добре да се направи пауза от 1 мин; в случай че макар оказаната по-мощ електромоторът " превърта " мъчно при пускане, повода за това постоянно е в прекомерно дребното сечение на стартовия кабел. В такива случаи от изгода би бил спомагателен кабел. Не прилагайте в никакъв случай остарелия " майсторски " трик с поредното свързване на два акумулатора (увеличавайки по този метод напрежението до 24 В) за да постигнете по-високи обороти на стартера, тъй като това може да докара до повреди.
Следвайте следната поредност:

1. " Закъсал " автомобил. Червеният кабел се свързва с позитивния електрод на акумулатора. Трябва да се внимава щипката на свободния край да не се допира в каросерията

2. " Автомобил-донор ". Следващата стъпка е свързването на другия завършек на аления кабел към позитивния електрод. Ток към момента не протича

3. " Автомобил-донор ". Черният кабел се причислява към негативния електрод на акумулатора. Погрижете се металната част на щипката да обезпечава добър контакт с електрода.

4. " Закъсал " автомобил. Контактната щипка на черния кабел се причислява " на маса " към каросерията или мотора на автомобила във допустимо най-отдалечената от акумулатора точка.