С тайнство откриха новия сезон в НАТФИЗ
Сценарий и либрето: Станислав Семерджиев
Участват: Николай Йорданов, Цветан Русев и други
Човекът, разкъсван сред дълга си към общността и персоналното благополучие, е основният воин в пластическия театър " Българска тайнственост ". Това е първото за сезона премиерно заглавие в афиша на НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ". Автор на сюжета и либретото е ректорът на академията Станислав Семерджиев, а постановката е дело на Маргарита Божилова. В функциите се раздават ученици на Александра Хонг, Пламен Марков и Александър Илиев - Вероника Манчева, Николай Йорданов, Цветан Русев, Валерия Колева и други
Създаден на фолклорна основа, спектакълът доразвива и обогатява известната легенда за вграждането на човек или неговата сянка за да се придаде издръжливост и здравина на градежа. За задачата са добавени нови персонажи, " продуциращи " нови спорове. Без слово, единствено с танц - съвременен, мистериален, фолклорен, както и посредством детайли на акробатика и пантомима, посредством мултимедия и спектакъл на сенките - се споделя вълнуващата история на Майстора. Завръзката е сцената, когато, към този момент в края на дните си, той стига до лечителен извор и по силата на някакво знамение се подмладява. Както обаче узнава в съня си, тази висша берекет се изсипва върху него, с цел да извърши фамозният занаятчия богоугодно дело. А точно - да построи на извора чешма, та да е наличен за болните, пристигнали да търсят излекуване. Пестеливото, само че функционално и естетично сценографско оформление, направено от Петя Караджова, вкарва фена в самобитната атмосфера на българския свят с неговите действителни и иреални жители. Неизменна част от него са бъклицата, люлката, на която се люлеят селските моми, ябълковото дърво, бистрата изворна вода. Важен щрих са и звуковите облици, доизграждащи тази идилична картина - петльовата ария и звънците на стадата. Свидетели сме на пердах с тояги (сценичен пердах: Камен Иванов), умения в който показват момците, оказали се в " окото на бурята ". Иде тирада за любовния триъгълник, който се основава сред Майстора, най-личната мома (Елица) и нейния почитател (Юнак Колю). Това е и причина за вътрешния спор у основния воин, разпъван сред желанието да води благополучен " земен " живот с обичаната жена и призванието му да служи на човечеството. Сред другите основни персонажи са Ангелът и Демонът, с чиято интервенция човек се пробва да изясни, оправдае или жигосах личните си дейности.
Замислен като еклектична конструкция сред площадния фарс, религиозната тайнственост и светското моралите, спектакълът е отдаден на творчеството изобщо, защото по думите на Станислав Семерджиев то участва във всяка една човешка активност.
Следващото зрелище се играе през днешния ден.
Участват: Николай Йорданов, Цветан Русев и други
Човекът, разкъсван сред дълга си към общността и персоналното благополучие, е основният воин в пластическия театър " Българска тайнственост ". Това е първото за сезона премиерно заглавие в афиша на НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ". Автор на сюжета и либретото е ректорът на академията Станислав Семерджиев, а постановката е дело на Маргарита Божилова. В функциите се раздават ученици на Александра Хонг, Пламен Марков и Александър Илиев - Вероника Манчева, Николай Йорданов, Цветан Русев, Валерия Колева и други
Създаден на фолклорна основа, спектакълът доразвива и обогатява известната легенда за вграждането на човек или неговата сянка за да се придаде издръжливост и здравина на градежа. За задачата са добавени нови персонажи, " продуциращи " нови спорове. Без слово, единствено с танц - съвременен, мистериален, фолклорен, както и посредством детайли на акробатика и пантомима, посредством мултимедия и спектакъл на сенките - се споделя вълнуващата история на Майстора. Завръзката е сцената, когато, към този момент в края на дните си, той стига до лечителен извор и по силата на някакво знамение се подмладява. Както обаче узнава в съня си, тази висша берекет се изсипва върху него, с цел да извърши фамозният занаятчия богоугодно дело. А точно - да построи на извора чешма, та да е наличен за болните, пристигнали да търсят излекуване. Пестеливото, само че функционално и естетично сценографско оформление, направено от Петя Караджова, вкарва фена в самобитната атмосфера на българския свят с неговите действителни и иреални жители. Неизменна част от него са бъклицата, люлката, на която се люлеят селските моми, ябълковото дърво, бистрата изворна вода. Важен щрих са и звуковите облици, доизграждащи тази идилична картина - петльовата ария и звънците на стадата. Свидетели сме на пердах с тояги (сценичен пердах: Камен Иванов), умения в който показват момците, оказали се в " окото на бурята ". Иде тирада за любовния триъгълник, който се основава сред Майстора, най-личната мома (Елица) и нейния почитател (Юнак Колю). Това е и причина за вътрешния спор у основния воин, разпъван сред желанието да води благополучен " земен " живот с обичаната жена и призванието му да служи на човечеството. Сред другите основни персонажи са Ангелът и Демонът, с чиято интервенция човек се пробва да изясни, оправдае или жигосах личните си дейности.
Замислен като еклектична конструкция сред площадния фарс, религиозната тайнственост и светското моралите, спектакълът е отдаден на творчеството изобщо, защото по думите на Станислав Семерджиев то участва във всяка една човешка активност.
Следващото зрелище се играе през днешния ден.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ