Анализ: Класификация на протестиращите и на непротестиращите
Струва ми се, че в последно време думата „ протестиращ “ се използва прекомерно фриволно и като че ли се приказва като за един тип, а в действителност типовете са няколко, написа в собствен разбор Цветан Томчев, представен от.
И толкоз разнообразни между тях, че е прекомерно евентуално някой протестиращ да се окаже разказан неопределено и да се обиди. За да не допуснем това, дано разгледаме следната спонтанна подредба.
Видове протестиращи
1. Справедливо протестиращи
В тази категория попадат всички хора с остро възприятие за неотстъпчивост към недъзите на обществото, хора с продължителен блян за правдивост, идеалисти. Те знаят, че светът е неприятен, само че не желаят да се примирят с това, тъй като съвестта им е взискателна. На тях едва ли ще им хареса някое ръководство.
Те са безкомпромисният образован и честен глас на обществото. Ако ги няма, на положителното ще му бъде мъчно да побеждава. Справедливо протестиращите виждат, че през годините на ръководство на ГЕРБ се направиха, а и не престават да се правят, доста безобразия. Имаше случаи на потресаваща непросветеност, непотизъм и клиентелизъм. Видяхме и възмутителни мостри на корупция.
Някои от тези прояви са толкоз грозни, че човек с право може да си рече: „ да се махат, пък да идва каквото ще! “. От този тип протестиращи се състоят вълните за яхане.
2. Традиционно протестиращи
Те са склонни да стачкуват против всяка власт. Те стачкуваха и против Тодор Живков (макар и с известно закъснение), и против Андрей Луканов, и против Жан Виденов, и против Бойко Борисов (първия път), и против Пламен Орешарски.
Плодът на последния митинг беше завръщането на Борисов, против който в този момент се стачкува още веднъж с убеждението, че той е единствената спънка пред окончателното благополучие.
Традиционно протестиращите са тези, които са недоволни, дори не недоволни, а надълбоко афектирани от всяко състояние, в това число и интернационалното. Те в случай че не харесват дома си, ще пожелаят да го разрушат и изпепелят, преди да са намерили ново място за живеене.
3. Изнудвачи
Хитри и предприемчиви люде, които долавят страха на гузната власт и се възползват от нейната подготвеност за отстъпки в името на политическо безметежие. Лошото е, че митингите на изнудвачите водят до несправедливи облаги за едни, което кара други да се усещат ощетени.
Така да вземем за пример, в случай че миячите на коси във фризьорските салони обсадят постройката на Министерски съвет и Премиерът им даде пари за каквото там желаят, единствено да му се махнат от главата и да не ги отразяват опозиционните медии, то все по този начин - да вземем за пример разносвачите на рекламни листовки по пощенските кутии, ще решат, че и те могат да извият ръцете на властта.
Учителите ще кажат: „ белким служителите на реда са по-важни от нас? “; лекарите ще кажат: „ чунким учителите са по-важни от нас? “ и по този начин нататък. Всеки ще се почувства поканен да показа себе си като най-онеправдан, а професионалното си занятие - като най-важно.
4. Екстремни протестиращи
Това са лумпени и хулигани по рождение, които копнеят да правят безобразия все едно по какъв мотив.
Те се бият между тях и вандалстват след футболните мачове, само че тогава полицията се разправя с тях, без медиите да се вълнуват изключително от правата им. Ако заслужено протестиращите (първият вид) са ангелското лице на митингите, екстремистите, които разрушават магазини, влачат скулптури и трошат коли, са неговото демонско лице. И не трябва първите да бъдат заклеймявани поради вторите, нито пък вторите да бъдат възвеличавани поради първите.
Нека към тази категория прибавим и бесноватите - другояче естествени и постоянно дори интелигентни хора, които в рискови обстановки губят облик и сходство.
5. Платени уредници
Всеки, който е бил на митинг, е чувал: „ Хайде да вървим насам, хайде да вървим натам, хайде да хвърляме яйца, хайде в този момент да хвърляме домати, на следващия ден събирателен пункт еди-къде-си в еди-колко-си часа “.
Понякога тези организации са спонтанни, само че от време на време - и то в задоволително доста случаи, не са. Ако някой човек с благоприятни условия прояви интерес към властта, той може да си разреши да финансира деятели, които да поведат „ масите “ и да придадат на метежа всеобщ образ най-малко за пред медиите.
Когато финансирането секне, професионалните протестиращи изчезват от небосклона на националното неодобрение и битката за правдивост. Първо се затварят кесиите, след това изчезват експертите, а най-после дилетантите, откакто са се озъртали известно време комплицирано, и те се разотиват по домовете.
6. Самовлюбени фанатици
Има тщеславни налудничави егоцентрици, които всякога, когато се размъти водата, желаят да ловят в нея едрите риби на своите мечтателни видения. В болните си мечти те се виждат президенти и министър-председатели, дипломати и магистрати, аплодисментите на тълпата при всяко изречено от тях злословие смятат за свое персонално въздействие, мислят се за естествени водачи и национални трибуни. Те дишат с известността, колкото и мимолетна да е тя. Угасне ли театралният прожектор, болното им его стопира да фотосинтезира и те стартират да се задушават.
7. Партийни водачи, които не могат да завоюват избори по либерален път
Най-сетне измежду протестиращите ще забележим и трето- и петоразредни водачи, избрали да бъдат професионални политици и оглавили свои бутикови обединения.
Те са най-смешни, тъй като вървят опърпани и брадясали по улиците, вършат се на „ хора от народа “, държат се като революционери-идеалисти, а в действителност са обезверени апаратчици, подготвени да влязат и в най-безпринципните сделки, стига да си обезпечат местенце на бюджетната софра.
Тези апаратчици знаят, че не могат да завоюват постоянни демократични избори и гледат да се промъкнат през задния вход посредством служебни държавни управления или други изключителни ограничения.
Те също са длъжници на протестиращите без политически упоритости (идеалисти, конформисти или екстремисти), тъй като ги лъжат и им дават обещание правдивост, подготвеност и безрезервност, на каквито не са способни. Обещават им дори и „ спекулация “, само че и нея рядко могат или желаят да им обезпечат.
А в този момент дано разгледаме и някои
Видове непротестиращи
1. Доволни
Тук са хората, които харесват статуквото. Винаги има такива, другояче омразното „ статукво “ нямаше да е толкоз мъчно поклатимо. Понякога са повече от недоволните, от време на време по-малко. Но като предписание са по-инертни. Тук спадат всички, които са „ на спекулация “, а едно пресметливо ръководство, колкото и тиранично да е то, поддържа техния брой относително огромен.
Тук са и тези, чието прехранване произтича директно от властта, без значение дали са служители, или частни бизнесмени. Тук са и тези, на които „ статуквото “ значително удовлетворява условията и упованията. Да, има такива и то доста - не всеки има вяра, че живее в апокалипсис. Тук най-накрая са и тези, които смирено се задоволяват с това, което имат, и желаят спокоен, предвидим и резистентен живот.
2. Страхливи
Това са хората, които по принцип не харесват ръководството, имат вяра, че „ статуквото “ може и би трябвало да се промени, само че се притесняват, че в случай че повдигнат глас, в случай че заемат ярка позиция и се опълчат, статуквото ще откри метод да се разправи с тях и да вгорчи живота им.
3. Безразлични
Аполитични хора, които са уверени, че каквото и да подхващат, то няма да промени хода на историята и каквото има да се случва ще се случи. Те си имат своите занимания, които намират за по-интересни, и са удовлетворени, когато могат да им се отдават необезпокоявани. Ако някой отиде да ги пропагандира за една или за друга идея, те ще свият плещи и ще кажат: „ Ами, добре, щом по този начин мислиш “.
4. Предпазливи
Консервативно настроени жители, които се притесняват, че в случай че нещо ще се трансформира, то по-вероятно е да се промени към по-лошо, в сравнение с към по-добро. Те имат вяра, че никой не протяга ръка към властта с положителни планове. Убедени са, че всеки елементарен жител, който заеме мястото на даден свален политик, скоро ще стане като него, който на собствен ред също в миналото е бил елементарен жител.
Тези жители, даже да ненавиждат властта, се опасяват, че идната ще бъде още по-ненавистна, това ги плаши и ги възпира от интензивно държание.
Това са съгласно мен главните типове протестиращи и непротестиращи. Както виждате, те са прекомерно разнородни и по тази причина би трябвало доста внимателно да използваме думите, с цел да не сеем непотребна ненавист и борба. А в този момент особено за всички, които се изнервят, щом пропусна да завърша някой текст по познатия метод: КАРТАГЕН ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗРУШЕН!
И толкоз разнообразни между тях, че е прекомерно евентуално някой протестиращ да се окаже разказан неопределено и да се обиди. За да не допуснем това, дано разгледаме следната спонтанна подредба.
Видове протестиращи
1. Справедливо протестиращи
В тази категория попадат всички хора с остро възприятие за неотстъпчивост към недъзите на обществото, хора с продължителен блян за правдивост, идеалисти. Те знаят, че светът е неприятен, само че не желаят да се примирят с това, тъй като съвестта им е взискателна. На тях едва ли ще им хареса някое ръководство.
Те са безкомпромисният образован и честен глас на обществото. Ако ги няма, на положителното ще му бъде мъчно да побеждава. Справедливо протестиращите виждат, че през годините на ръководство на ГЕРБ се направиха, а и не престават да се правят, доста безобразия. Имаше случаи на потресаваща непросветеност, непотизъм и клиентелизъм. Видяхме и възмутителни мостри на корупция.
Някои от тези прояви са толкоз грозни, че човек с право може да си рече: „ да се махат, пък да идва каквото ще! “. От този тип протестиращи се състоят вълните за яхане.
2. Традиционно протестиращи
Те са склонни да стачкуват против всяка власт. Те стачкуваха и против Тодор Живков (макар и с известно закъснение), и против Андрей Луканов, и против Жан Виденов, и против Бойко Борисов (първия път), и против Пламен Орешарски.
Плодът на последния митинг беше завръщането на Борисов, против който в този момент се стачкува още веднъж с убеждението, че той е единствената спънка пред окончателното благополучие.
Традиционно протестиращите са тези, които са недоволни, дори не недоволни, а надълбоко афектирани от всяко състояние, в това число и интернационалното. Те в случай че не харесват дома си, ще пожелаят да го разрушат и изпепелят, преди да са намерили ново място за живеене.
3. Изнудвачи
Хитри и предприемчиви люде, които долавят страха на гузната власт и се възползват от нейната подготвеност за отстъпки в името на политическо безметежие. Лошото е, че митингите на изнудвачите водят до несправедливи облаги за едни, което кара други да се усещат ощетени.
Така да вземем за пример, в случай че миячите на коси във фризьорските салони обсадят постройката на Министерски съвет и Премиерът им даде пари за каквото там желаят, единствено да му се махнат от главата и да не ги отразяват опозиционните медии, то все по този начин - да вземем за пример разносвачите на рекламни листовки по пощенските кутии, ще решат, че и те могат да извият ръцете на властта.
Учителите ще кажат: „ белким служителите на реда са по-важни от нас? “; лекарите ще кажат: „ чунким учителите са по-важни от нас? “ и по този начин нататък. Всеки ще се почувства поканен да показа себе си като най-онеправдан, а професионалното си занятие - като най-важно.
4. Екстремни протестиращи
Това са лумпени и хулигани по рождение, които копнеят да правят безобразия все едно по какъв мотив.
Те се бият между тях и вандалстват след футболните мачове, само че тогава полицията се разправя с тях, без медиите да се вълнуват изключително от правата им. Ако заслужено протестиращите (първият вид) са ангелското лице на митингите, екстремистите, които разрушават магазини, влачат скулптури и трошат коли, са неговото демонско лице. И не трябва първите да бъдат заклеймявани поради вторите, нито пък вторите да бъдат възвеличавани поради първите.
Нека към тази категория прибавим и бесноватите - другояче естествени и постоянно дори интелигентни хора, които в рискови обстановки губят облик и сходство.
5. Платени уредници
Всеки, който е бил на митинг, е чувал: „ Хайде да вървим насам, хайде да вървим натам, хайде да хвърляме яйца, хайде в този момент да хвърляме домати, на следващия ден събирателен пункт еди-къде-си в еди-колко-си часа “.
Понякога тези организации са спонтанни, само че от време на време - и то в задоволително доста случаи, не са. Ако някой човек с благоприятни условия прояви интерес към властта, той може да си разреши да финансира деятели, които да поведат „ масите “ и да придадат на метежа всеобщ образ най-малко за пред медиите.
Когато финансирането секне, професионалните протестиращи изчезват от небосклона на националното неодобрение и битката за правдивост. Първо се затварят кесиите, след това изчезват експертите, а най-после дилетантите, откакто са се озъртали известно време комплицирано, и те се разотиват по домовете.
6. Самовлюбени фанатици
Има тщеславни налудничави егоцентрици, които всякога, когато се размъти водата, желаят да ловят в нея едрите риби на своите мечтателни видения. В болните си мечти те се виждат президенти и министър-председатели, дипломати и магистрати, аплодисментите на тълпата при всяко изречено от тях злословие смятат за свое персонално въздействие, мислят се за естествени водачи и национални трибуни. Те дишат с известността, колкото и мимолетна да е тя. Угасне ли театралният прожектор, болното им его стопира да фотосинтезира и те стартират да се задушават.
7. Партийни водачи, които не могат да завоюват избори по либерален път
Най-сетне измежду протестиращите ще забележим и трето- и петоразредни водачи, избрали да бъдат професионални политици и оглавили свои бутикови обединения.
Те са най-смешни, тъй като вървят опърпани и брадясали по улиците, вършат се на „ хора от народа “, държат се като революционери-идеалисти, а в действителност са обезверени апаратчици, подготвени да влязат и в най-безпринципните сделки, стига да си обезпечат местенце на бюджетната софра.
Тези апаратчици знаят, че не могат да завоюват постоянни демократични избори и гледат да се промъкнат през задния вход посредством служебни държавни управления или други изключителни ограничения.
Те също са длъжници на протестиращите без политически упоритости (идеалисти, конформисти или екстремисти), тъй като ги лъжат и им дават обещание правдивост, подготвеност и безрезервност, на каквито не са способни. Обещават им дори и „ спекулация “, само че и нея рядко могат или желаят да им обезпечат.
А в този момент дано разгледаме и някои
Видове непротестиращи
1. Доволни
Тук са хората, които харесват статуквото. Винаги има такива, другояче омразното „ статукво “ нямаше да е толкоз мъчно поклатимо. Понякога са повече от недоволните, от време на време по-малко. Но като предписание са по-инертни. Тук спадат всички, които са „ на спекулация “, а едно пресметливо ръководство, колкото и тиранично да е то, поддържа техния брой относително огромен.
Тук са и тези, чието прехранване произтича директно от властта, без значение дали са служители, или частни бизнесмени. Тук са и тези, на които „ статуквото “ значително удовлетворява условията и упованията. Да, има такива и то доста - не всеки има вяра, че живее в апокалипсис. Тук най-накрая са и тези, които смирено се задоволяват с това, което имат, и желаят спокоен, предвидим и резистентен живот.
2. Страхливи
Това са хората, които по принцип не харесват ръководството, имат вяра, че „ статуквото “ може и би трябвало да се промени, само че се притесняват, че в случай че повдигнат глас, в случай че заемат ярка позиция и се опълчат, статуквото ще откри метод да се разправи с тях и да вгорчи живота им.
3. Безразлични
Аполитични хора, които са уверени, че каквото и да подхващат, то няма да промени хода на историята и каквото има да се случва ще се случи. Те си имат своите занимания, които намират за по-интересни, и са удовлетворени, когато могат да им се отдават необезпокоявани. Ако някой отиде да ги пропагандира за една или за друга идея, те ще свият плещи и ще кажат: „ Ами, добре, щом по този начин мислиш “.
4. Предпазливи
Консервативно настроени жители, които се притесняват, че в случай че нещо ще се трансформира, то по-вероятно е да се промени към по-лошо, в сравнение с към по-добро. Те имат вяра, че никой не протяга ръка към властта с положителни планове. Убедени са, че всеки елементарен жител, който заеме мястото на даден свален политик, скоро ще стане като него, който на собствен ред също в миналото е бил елементарен жител.
Тези жители, даже да ненавиждат властта, се опасяват, че идната ще бъде още по-ненавистна, това ги плаши и ги възпира от интензивно държание.
Това са съгласно мен главните типове протестиращи и непротестиращи. Както виждате, те са прекомерно разнородни и по тази причина би трябвало доста внимателно да използваме думите, с цел да не сеем непотребна ненавист и борба. А в този момент особено за всички, които се изнервят, щом пропусна да завърша някой текст по познатия метод: КАРТАГЕН ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗРУШЕН!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ