Звезда „танцуваща“ около супер масивна черна дупка потвърждава теорията на Айнщайн
Стрелец А *, свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката Млечен път, е заобиколена от звезди, с помощта на гигантското си гравитационно привличане. От десетилетия астрономите следят една съответна звезда в този район, а новите проучвания за следващ път потвърждават, че Алберт Айнщайн е бил извънредно прав за гравитацията.
В изследване, оповестено в четвъртък в списанието Astronomy & Astrophysics, откривателите разкриват за първи път, че звездата „ танцуваща “ към Стрелец А * се движи тъкмо както Айнщайн предсказва с общата си доктрина на относителността. Екипът от учени изследва звездата в продължение на 27 години, употребявайки доста огромния телескоп на Европейската южна обсерватория в чилийската пустиня Атакама, надявайки се да разкрие мистериите на голямата черна дупка в сърцето на нашата вселена.
Теорията за гравитацията на Исак Нютон предвижда, че звездата би изчезнала към черната дупка по елиптичен метод, само че откривателите откриват, че орбитата на S2 в действителност е завършена като розетка към черната дупка, която се намира на 26 000 светлинни години от Слънцето.
„ Общата релативност на Айнщайн предвижда, че лимитираните орбити на един обект към различен не са затворени, както в нютоновата гравитация, а се придвижват напред в равнината на придвижване. Този прочут резултат – за първи път забелязан в орбитата на планетата Меркурий към Слънцето – беше първи запис в интерес на общата релативност „, споделя съавторът Райнхард Гензел в известие за пресата.
Наблюденията, направени с доста огромния телескоп на ESO (VLT), разкриха за първи път, че звезда, обикаляща към ординатната супермасивна черна дупка в центъра на Млечния път, се движи тъкмо както е предсказано от теорията за обща релативност на Айнщайн. (Впечатлението на художника на илюстрацията за формата на орбитата на звездата е пресилено за по-лесна визуализация.)
„ Сто години по-късно открихме същия резултат при придвижването на звезда, обикаляща към орбита на компактния радиоизточник Стрелец А * в центъра на Млечния път “, продължава Гензел. „ Тези наблюдения ускоряват доказателствата, че Стрелец А * би трябвало да бъде свръхмасивна черна дупка с 4 милиона пъти по-голяма маса от тази на Слънцето. “
Най-близката звезда, S2 е на по-малко от 20 милиарда километра от Стрелец А * – разстояние, което е 120 пъти дистанцията сред Слънцето и Земята – което прави S2 една от най-близките звезди, следени в миналото в орбита на черната дупка. Необходимо беше откривателите да учат звездата десетилетия, защото тя прави единствено една орбита на всеки 16 години.
Непрекъснато изменящото се придвижване на S2 тъкмо съответствува с плануваното от теорията на Айнщайн. Ефектът, прочут като прецесия на Шварцшилд, в никакъв случай до момента не е измерван за звезда към свръхмасивна черна дупка, настояват учените.
Изследванията освен удостоверяват теорията на Айнщайн, само че също по този начин дава решаваща информация за региона към Стрелец A *.
„ Тъй като измерванията на S2 следват Общата релативност толкоз добре, можем да зададем строги ограничавания за това какъв брой незабележим материал, като разпределена тъмна материя или възможни по-малки черни дупки, участва към Стрелец А *. Това съставлява огромен интерес за разбирането на образуването и еволюция на свръхмасивни черни дупки “, декларират водещите учени Гай Перин и Карин Перро.
Използвайки новия телескоп на ESO, екипът от учени се надява да открие звезди в орбита още по-близо до свръхмасивната черна дупка.
„ Ако имаме шанс, може да заснемем звезди задоволително близо, че в действителност да усещат въртенето на черната дупка “, сподели съавторът Андреас Екарт от Кьолнския университет.
Ако намерят по-близки звезди, астрономите биха могли да измерят както въртенето, по този начин и масата, определяйки пространството и времето към Стрелец А *. „ Това към този момент би било напълно друго равнище на тестване на относителността „, споделя Екарт.
