Странното изменение в Закона за енергетиката от 8 май 2018

Странното изменение в Закона за енергетиката от 8 май 2018 във връзка контрола на КЕВР върху договорката „ " ЕЗ-Инерком “ към този момент основава институционални проблеми – изключително за поставения натясно енергиен регулатор. Трябва ли политиците да чакат да сътвори и финансови тежести за страната, с цел да го анулират?

По силата на текста в новата т.23а в чл.21 ал.1 от Закона за енергетиката (ДВ 43 от 8 май 2018) КЕВР се снабди с правото – и респ. и задължението – " да позволява дейности по предписание с дялове и акции, представляващи повече от 20 на 100 от капитала на търговски сдружения които реализират лицензионна активност по транспорт и систематизиране на електрическа, топлинна сила или газ, с оглед гарантиране сигурността на доставките, отбраната на националната сигурност и публичния ред “.

В обобщение - ситуацията с този текст наподобява рисково поради смущаващата му правомерност и невъзможността за неговото използване.

Бегъл непряк взор върху обстоятелствата

Дни след приемането му към този момент беше декларирано, включително и от подкрепили го депутати, че текстът в този му тип е изцяло неупотребим – и това беше индиректното самопризнание, че той е признат най-много по политически аргументи.

Междувременно, на 16 май в КЕВР бяха импортирани 200 хиляди подписа с искане договорката ЧЕЗ-Инерком да бъде спряна на съображение точно новото ѝ пълномощие – а това беше деяние, нестимулирано от правна позиция и изразяващо откровени трендове за политически напън върху институцията. Отделен е въпросът до каква степен наредбата изобщо е съотносима към съответната договорка.

Допълнително стана известно, че предходната седмица депутати още веднъж са обсъждали опцията да натоварят министъра на енергетиката със задачата да обезпечи изработването на критерии и периоди за осъществяване на цитирания текст. Да не забравяме, че с цел да бъде направено това от министъра, от КЕВР или от която и да е друга институция, е належащо упълномощаване от закона, което обаче в този момент липсва.

Малка стъпка за политиците, огромни крачки към проблемите

Независимо по какъв начин и за какво е признат, текстът в този му тип не трябва да се подценява от позиция на заплахите, които крие, и признаците, които показва. Всъщност, приемането му на напред и последващите дейности в тази връзка единствено акцентират няколко условия с кардинално значение.

На първо място е видно, че за някои хора думата " пазар “ към момента е много нереална. Забравя се, че и в енергетиката тази дума може да се отнася освен да вземем за пример до търговията с ток, а и до смяна на собствеността на капитала. В публичното схващане – а очевидно и на политическо равнище - следва отчетливо да се схване мисълта, че въпросът кой тъкмо е притежателят на дадени активи може да има все по-променлив отговор – тържищата, на които се търгуват акции на сдружения, са за това. А и действително, в случай че се съблюдава законът, този въпрос би следвало да се възприема като все по-маловажен. В този подтекст би трябвало да стане ясно и нещо друго - тези политици, които оправдават дейностите си с изказвания за нещо или някой, който се крие зад договорката, би трябвало най-сетне да посочат обстоятелства. Логично може да се напомнят и поставяните към този момент въпроси за какво сходен вид реакции липсваха при продажбата на активите на Е.ОН, както и на остатъчния пакет акции на ЕРП.

На второ място си коства да се уточни още веднъж, че неналичието на елементи за метода, по който да се упражнява правото за сходен надзор от страна на КЕВР слага институцията в ъгъла – а оттова дейностите са освен административно сложни, само че могат да се окажат и рискови поради неналичието на опция за правомерност и успеваемост. Така КЕВР получава отговорности, за които не е екипирана, само че неизпълнението или незаконното осъществяване на които може да докара и до съществени имуществени искания против страната.

Допълнително, като бонус КЕВР се снабди със задания и по преценката на тематики като отбраната на националната ни сигурност, че и на публичния ред. И това стана при съществуване на съответни действия точно от оправомощените за такива преценки институции във връзка договорката ЧЕЗ – Инерком, които бяха показани пред Народното събрание - освен това се обясни, че тези институции са си свършили работата, която не би трябвало да бъде неглижирана с лека ръка с голословно съмнение.

На трето място – в случай че нещата не бъдат изменени радикално - на този декор се обрисува рецесия на институционалната подготвеност, при която страната (чрез КЕВР) може да се окаже отговорна на база на арбитражни или правосъдни решения заради обстановка, която самата тя си е основала (чрез парламента).

И в този момент накъде?

Парламентът следва бързо да реши дали не е по-добре въпросният текст да бъде анулиран като мъртвороден, че и нездравословен, тъй като слага всички в губеща позиция. Явно е належащо първо на държавно равнище да стане ясно какви тъкмо са задачите и да се уточнят законосъобразни механизми, с които тези цели могат да бъдат реализирани, както и последствията от това. Безспорно въпросът за сходен вид противоречива интервенция на страната в частно-правни връзки е толкоз значим, че в случай че има потребност от регулация, това би трябвало да стане на равнище „ закон “, а не посредством подзаконови или административни актове. При това – в случай че нов текст изобщо се внася - е надалеч по-разумно това да стане посредством Министерския съвет, с цел да се подсигурява правомерност и да се минимизират чисто политическите заигравания.
И при внасянето на промени в Закона за енергетиката да се регистрира, че го четат освен енергийни вложители.