София мяза на Михайловград през 1983 г. Терзиев, купи една елха с твои пари
Странно животно е българинът. Готов е да даде тройно повече пари с цел да досипва масло в изпърдяната си трошка, в сравнение с за някой урок по математика на малоумния си наследник, който в осми клас не знае таблицата за умножение. Бави си вноската по бързия заем, но се е запасил с бомбички и факли за четирицифрена сума за Нова година, 1 май, 9 септември, рождения ден на братовчеда и деня на света Варвара. Калъфката на телефона му коства половин месечна заплата, обаче си купува национална кайма по 2,80 лв. пакетчето да прави сандвичи на децата и псува какъв брой е скъпо.
Да, непотребната показност и харчене на неоправдани средства по празници и тържествени мотиви е висша форма на примитивизъм и непредвидливост, само че пък не трябва да залитаме и в другата прекаленост. Ето, декември към този момент го преполовихме, а София е мрачна, минорна, скучна и постна като увод от Любомир Левчев на събраните съчинения на Тодор Живков. Знам, че няколко лампички няма да преподредят паветата на Йорданка Фандъкова и да отворят „ Шишман “, но имам една концепция.
Докато Ванчето, Георги Георг., Борис Бонев и останалите се пощипват по дупетата в Столичния общински съвет и показват функционална импотентност като на 86-годишен католически кардинал, кметът Васил Терзиев може самичък да се намеси. Без да подписва документи, да търси подизпълнители, да афишира състезания и да чака районните кметове да си съберат таксата боклук. Може да бръкне в личния си джоб и да купи една читава елха за центъра на София.
Вместо да открива пластмасовите говна, които трупащите стотици милиони свръхпечалба банки и хазартни оператори „ подаряват “ на града, Васко може да им натрие носа с едно придвижване на ръката. И да им покаже какво мислят софиянци за рекламната им, бутафорна благотворителност, поръчана с понижение от Китай. Ще му коства колкото месечните заплати на трима мениджъри на приблизително равнище във компанията.
Да, значимо е да се погрижим за паркоместата в центъра, за замърсяването от вехтите дизеляци, за покъртителното равнище на педагогическия, административния и здравния личен състав. Но няма нищо неприятно да стартираме с няколко коледни лампички. Хей по този начин, да покажем, че е 2023-а, а не 1983-а и сме в европейска София, а не в епицентъра на болшевишкото въстание Михайловград. Понякога един дребен жест, един персонален образец прави повече работа от хиляда тактики, от милион политически маневри, от най-добре изпипания график и най-акуратния план на средства.
Наречете го театралничене, снобизъм, надменност. Но в този момент столицата има кмет, който може да си разреши да заобиколи всички формалности и с персоналния си образец да покаже по какъв начин да създадем родния си град по-светъл, по-усмихнат, по-приветлив. Не е нужно след това да обикаля телевизионните студия с фактурата за елхата и да се бие в гърдите с нея, както прави Делян Добрев с мазните си листчета със сметки за цените на петрола.
Ако Терзиев направи първата крачка, може би и притежателят на кварталната месарница ще се сети да тури някое стръкче сред свинските крачета, а автомонтьорът вместо с ругатня до девето коляно ще ни изпраща с „ Весели празници “. И по този начин, след още някоя Коледа, няма към този момент и да се сещаме за кака Данче и паветата й.
Да, непотребната показност и харчене на неоправдани средства по празници и тържествени мотиви е висша форма на примитивизъм и непредвидливост, само че пък не трябва да залитаме и в другата прекаленост. Ето, декември към този момент го преполовихме, а София е мрачна, минорна, скучна и постна като увод от Любомир Левчев на събраните съчинения на Тодор Живков. Знам, че няколко лампички няма да преподредят паветата на Йорданка Фандъкова и да отворят „ Шишман “, но имам една концепция.
Докато Ванчето, Георги Георг., Борис Бонев и останалите се пощипват по дупетата в Столичния общински съвет и показват функционална импотентност като на 86-годишен католически кардинал, кметът Васил Терзиев може самичък да се намеси. Без да подписва документи, да търси подизпълнители, да афишира състезания и да чака районните кметове да си съберат таксата боклук. Може да бръкне в личния си джоб и да купи една читава елха за центъра на София.
Вместо да открива пластмасовите говна, които трупащите стотици милиони свръхпечалба банки и хазартни оператори „ подаряват “ на града, Васко може да им натрие носа с едно придвижване на ръката. И да им покаже какво мислят софиянци за рекламната им, бутафорна благотворителност, поръчана с понижение от Китай. Ще му коства колкото месечните заплати на трима мениджъри на приблизително равнище във компанията.
Да, значимо е да се погрижим за паркоместата в центъра, за замърсяването от вехтите дизеляци, за покъртителното равнище на педагогическия, административния и здравния личен състав. Но няма нищо неприятно да стартираме с няколко коледни лампички. Хей по този начин, да покажем, че е 2023-а, а не 1983-а и сме в европейска София, а не в епицентъра на болшевишкото въстание Михайловград. Понякога един дребен жест, един персонален образец прави повече работа от хиляда тактики, от милион политически маневри, от най-добре изпипания график и най-акуратния план на средства.
Наречете го театралничене, снобизъм, надменност. Но в този момент столицата има кмет, който може да си разреши да заобиколи всички формалности и с персоналния си образец да покаже по какъв начин да създадем родния си град по-светъл, по-усмихнат, по-приветлив. Не е нужно след това да обикаля телевизионните студия с фактурата за елхата и да се бие в гърдите с нея, както прави Делян Добрев с мазните си листчета със сметки за цените на петрола.
Ако Терзиев направи първата крачка, може би и притежателят на кварталната месарница ще се сети да тури някое стръкче сред свинските крачета, а автомонтьорът вместо с ругатня до девето коляно ще ни изпраща с „ Весели празници “. И по този начин, след още някоя Коледа, няма към този момент и да се сещаме за кака Данче и паветата й.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ