В дъното сме по покупателна способност за гориво в ЕС
Страната ни заема предпоследното място в ранглиста за количество бензин, което могат да си купят жителите на Европейски Съюз с една междинна работна заплата, сочи разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Сравнени са цените на най-масово употребяваната марка А-95, предоставяни от Европейска комисия към края на май 2022 година с последните налични данни за междинния наличен приход на разположение от домакинство. С тези данни институтът дефинира покупателната дарба на приходите на семействата, изразена посредством количеството гориво, което те могат да си разрешат.
Сметките демонстрират, че човек от домакинство в България може да си купи 313 л. бензин А-95. Според рейтинга след нас са единствено румънците, които изкарват за 248 л. Анализът на ИПИ демонстрира още, че със заплатата преди година българинът е можел да напазарува със 162 л. бензин повече отколото е покупателната му дарба сега или 475 л., което прави разлика от 34%.
На този декор на върха на класацията в този момент са Люксембург с 1993 л. на калпак, Австрия с 1360 л. и Ирландия с 1318 л. В горната част на подредбата са страни, които съчетават релативно високи приходи и ниски цени на горивата спрямо останалите европейски страни. Прави усещане и че прилежаща Гърция е релативно покрай България по покупателна дарба, изразена в гориво, разследване най-много на доста високата междинна цена на бензина.
Май-голям спад на покупателна дарба са претърпели страни с релативно високи приходи – Люксембург (-841 л./месец), Австрия (-618 л./месец), Дания (-460 л./месец). Унгария пък е с минимален спад, от едвам 5 л. на месец.
Между обособените страни в Европейски Съюз има и обилни разлики в ценовите нива макар използването на обща акцизна политика и минимални ставки.
Към началото на седмицата най-ниските цени са били в Унгария (1,25 евро/л.) и Малта (1,34 евро/л.), само че и двете страни имат специфични режими, които контролират цените на горивата за крайните консуматори. В страните с най-високи цени те са съвсем двойни – 2,37 евро/л. във Финландия и 2,32 евро/л. в Дания.
Според данните се вижда, че загубата на покупателна дарба по отношение на горивата е повсеместна – няма нито една странна от Европейски Съюз, в която тя да се е повишила в границите на годината.
Същевременно растежът на цените на горивата играе и значима роля в покачването на общия показател на потребителските цени през последните няколко месеца и заплашва поддържане на високи нива на инфлация през цялата 2022 година, припомнят от ИПИ.
Представеното съпоставяне в разбора е илюстративно, показват още от института. От там допълват, че междинните приходи не отразяват нито разликите в доходната конструкция на обособените европейски страни, нито склонността за разноски (и тяхното свиване) за гориво на другите доходни групи в тях. Въпреки това те показват ясно огромните разлики в покупателната дарба в другите елементи на Европейски Съюз.
Сметките демонстрират, че човек от домакинство в България може да си купи 313 л. бензин А-95. Според рейтинга след нас са единствено румънците, които изкарват за 248 л. Анализът на ИПИ демонстрира още, че със заплатата преди година българинът е можел да напазарува със 162 л. бензин повече отколото е покупателната му дарба сега или 475 л., което прави разлика от 34%.
На този декор на върха на класацията в този момент са Люксембург с 1993 л. на калпак, Австрия с 1360 л. и Ирландия с 1318 л. В горната част на подредбата са страни, които съчетават релативно високи приходи и ниски цени на горивата спрямо останалите европейски страни. Прави усещане и че прилежаща Гърция е релативно покрай България по покупателна дарба, изразена в гориво, разследване най-много на доста високата междинна цена на бензина.
Май-голям спад на покупателна дарба са претърпели страни с релативно високи приходи – Люксембург (-841 л./месец), Австрия (-618 л./месец), Дания (-460 л./месец). Унгария пък е с минимален спад, от едвам 5 л. на месец.
Между обособените страни в Европейски Съюз има и обилни разлики в ценовите нива макар използването на обща акцизна политика и минимални ставки.
Към началото на седмицата най-ниските цени са били в Унгария (1,25 евро/л.) и Малта (1,34 евро/л.), само че и двете страни имат специфични режими, които контролират цените на горивата за крайните консуматори. В страните с най-високи цени те са съвсем двойни – 2,37 евро/л. във Финландия и 2,32 евро/л. в Дания.
Според данните се вижда, че загубата на покупателна дарба по отношение на горивата е повсеместна – няма нито една странна от Европейски Съюз, в която тя да се е повишила в границите на годината.
Същевременно растежът на цените на горивата играе и значима роля в покачването на общия показател на потребителските цени през последните няколко месеца и заплашва поддържане на високи нива на инфлация през цялата 2022 година, припомнят от ИПИ.
Представеното съпоставяне в разбора е илюстративно, показват още от института. От там допълват, че междинните приходи не отразяват нито разликите в доходната конструкция на обособените европейски страни, нито склонността за разноски (и тяхното свиване) за гориво на другите доходни групи в тях. Въпреки това те показват ясно огромните разлики в покупателната дарба в другите елементи на Европейски Съюз.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ