В навечерието на Олимпийските игри в Токио книга за Япония се превръща в бестселър у нас
Страната на изгряващото слънце се оказа една от най-вълнуващите тематики в последно време за феновете на хубавите книги. Изданието с твърди корици, цветни илюстрации и богато наличие на Братислав Иванов „ История на японската просвета “(изд. Книгомания), което излезе неотдавна от щемпел, се трансформира в бестселър в унисон с японската вълна около подготовката за Олимпийските игри в Токио тази година. Интересът на българския четец към японската просвета не е краткотраен. Предходните книги на Братислав Иванов също се радват на необятна известност: „ История на Япония “, „ Йероглифите “, „ Японската гравюра укийо-е “, „ Япония. Векът на дзен “, „ Символите на Япония “, „ Митология на Япония “, „ Японско-български речник “ и други.
„ История на японската просвета “ хронологично се наблюдава развиването на Япония през вековете, като доста добре личи логиката на самите културни процеси и повлияването им от Монголия, Китай, Съединени американски щати, Западна Европа и други „ Тук е подчертано върху събитията и процесите, които са знакови за обособените културни интервали “, отбелязва в предговора си Братислав Иванов. Книгата обгръща времето от 14 500 година прочие н.е. до наши дни, като материалът е разпределен в 15 глави и допълнен с над 70 цветни илюстрации.
Включена е както обща информация за Япония като страна, климат, политическо устройство, население, райони и префектури, по този начин и познания за другите културни интервали. В „ История на японската просвета “ намират място другите японски вярвания, археологически находки, статуя, взаимоотношения с Китай, щемпел и книги/литература, церемониална музика, спектакъл, изобразително изкуство, монголски нашествия и въздействието им, императори и регенти, шогунат и доста други. Не на последно място от страниците на „ История на японската просвета “ ще научите любопитни обстоятелства за чая, икебаната, сухите градини, градове и крепости, полезности и поведенчески модели.
Японците на смешка описват, че „ историята на тяхната просвета може да бъде показана като хилядолетна битка с мухъла и плесените “, само че по-видимите бедствия са опустошителните цунами, тайфуни и трусове. Японският дух обаче е несломим; може би неговата мощ се крие в японския химн, чийто текст съставлява благопожелание за дългоденствие на императора. Императорът пък е знак на страната и единството на народа, от което следва „ че самият текст показва очакванията за разцвет на нацията и безконечен мир “.
Ще се изненадате и какъв брой японски думи използваме в речта си, само че не знаем точното им значение: да вземем за пример „ камикадзе “ по-скоро възприемаме с негативна конотация, а думата безусловно значи „ възвишен вятър “ и става синоним на „ божествена протекция “ и символизира храбростта и жертвоготовността на японската войска. Митът за божествения вятър, който пази островите, повлиява за легитимирането на властта, както и за образуването на националната митология. Фуджи пък е не просто име на планина, а в превод значи „ безсмъртна планина “ и идва от легенда за балсам за величие – вълшебната течност се запалила на върха на най-високата планина и в никакъв случай не угасва.
Особено забавна в Япония е будистката храмова архитектура, на която е отделено особено внимание. Любопитно е да знаем, че храмът Хорюджи е най-старата непокътната постройка в света, издигната напълно от дърво. Макар да изгаря през 670 година, е възобновен до края на същото столетие и непокътнат до през днешния ден. А Акашикайкьо пък е най-дългият провесен мост в света: издигнат е 1998 година и свързва островите Шикоку и Хоншу дружно с автомагистрала.
Когато приказваме за Япония, не можем да не споменем различен неин знак – дракона. Той е обвързван с Изток – посоката на слънчевия изгрев, на сътворяването и на пролетните дъждове. Негов антагонист е Белият тигър, владетел на Запада и на гибелта. Юг се съотнася с Червения феникс, а Север – с Черната костенурка.
Един от актуалните явления е разпространяването на японската поп просвета в международен мащаб, насочена най-вече към младото потомство посредством манга, аниме, видеоигри, поп и рок музика, мода. „ Едно от обясненията за това е, че многовековната японска културна традиция е развила умеене да сплотява елитарното с известното “, разяснява Братислав Иванов. „ Вероятно корените на това умеене могат да бъдат проследени до смутното време на ХV в., когато аристократите са принудени да изоставен дворците и тяхната просвета се среща с културата на градското население “, добавя той.
В „ Историята на японската просвета “ се отбелязва като оценка нещо доста значимо: персонажите в американските филми са ясно разграничени на позитивни и негативни герои, до момента в който полезностите на японските персонажи постоянно са амбивалентни. Причина за тази специфичност е въздействието на шинтоизма в ценностната система на японците, съгласно която няма безусловно положително и безусловно зло. От своя страна в сюжетите на мангата и анимето откриваме и претекстове от будизма, даоизма и конфуцианството. Така пораждат облици, които са на границата сред прелестното и гротесковото, сред ужасното и благото. Недуалното мислене може да се каже, че е особено за японската просвета като цяло. За японците водещо значение има контекстуалната оценка на дадена постъпка. Казано с други думи, смисълът и полезността на постъпките зависят от събитията, задачите и мотивацията. Особено значение се придава на това по какъв начин една или друга постъпка се възприема вътре в групата. В по-широк смисъл може да се каже, че там, където западният човек вижда алтернатива (или-или), японците заобикалят линейната съпротива и търсят решение в друга повърхност – нещо трето, което не е нито едното, нито другото.
„ История на японската просвета “ хронологично се наблюдава развиването на Япония през вековете, като доста добре личи логиката на самите културни процеси и повлияването им от Монголия, Китай, Съединени американски щати, Западна Европа и други „ Тук е подчертано върху събитията и процесите, които са знакови за обособените културни интервали “, отбелязва в предговора си Братислав Иванов. Книгата обгръща времето от 14 500 година прочие н.е. до наши дни, като материалът е разпределен в 15 глави и допълнен с над 70 цветни илюстрации.
Включена е както обща информация за Япония като страна, климат, политическо устройство, население, райони и префектури, по този начин и познания за другите културни интервали. В „ История на японската просвета “ намират място другите японски вярвания, археологически находки, статуя, взаимоотношения с Китай, щемпел и книги/литература, церемониална музика, спектакъл, изобразително изкуство, монголски нашествия и въздействието им, императори и регенти, шогунат и доста други. Не на последно място от страниците на „ История на японската просвета “ ще научите любопитни обстоятелства за чая, икебаната, сухите градини, градове и крепости, полезности и поведенчески модели.
Японците на смешка описват, че „ историята на тяхната просвета може да бъде показана като хилядолетна битка с мухъла и плесените “, само че по-видимите бедствия са опустошителните цунами, тайфуни и трусове. Японският дух обаче е несломим; може би неговата мощ се крие в японския химн, чийто текст съставлява благопожелание за дългоденствие на императора. Императорът пък е знак на страната и единството на народа, от което следва „ че самият текст показва очакванията за разцвет на нацията и безконечен мир “.
Ще се изненадате и какъв брой японски думи използваме в речта си, само че не знаем точното им значение: да вземем за пример „ камикадзе “ по-скоро възприемаме с негативна конотация, а думата безусловно значи „ възвишен вятър “ и става синоним на „ божествена протекция “ и символизира храбростта и жертвоготовността на японската войска. Митът за божествения вятър, който пази островите, повлиява за легитимирането на властта, както и за образуването на националната митология. Фуджи пък е не просто име на планина, а в превод значи „ безсмъртна планина “ и идва от легенда за балсам за величие – вълшебната течност се запалила на върха на най-високата планина и в никакъв случай не угасва.
Особено забавна в Япония е будистката храмова архитектура, на която е отделено особено внимание. Любопитно е да знаем, че храмът Хорюджи е най-старата непокътната постройка в света, издигната напълно от дърво. Макар да изгаря през 670 година, е възобновен до края на същото столетие и непокътнат до през днешния ден. А Акашикайкьо пък е най-дългият провесен мост в света: издигнат е 1998 година и свързва островите Шикоку и Хоншу дружно с автомагистрала.
Когато приказваме за Япония, не можем да не споменем различен неин знак – дракона. Той е обвързван с Изток – посоката на слънчевия изгрев, на сътворяването и на пролетните дъждове. Негов антагонист е Белият тигър, владетел на Запада и на гибелта. Юг се съотнася с Червения феникс, а Север – с Черната костенурка.
Един от актуалните явления е разпространяването на японската поп просвета в международен мащаб, насочена най-вече към младото потомство посредством манга, аниме, видеоигри, поп и рок музика, мода. „ Едно от обясненията за това е, че многовековната японска културна традиция е развила умеене да сплотява елитарното с известното “, разяснява Братислав Иванов. „ Вероятно корените на това умеене могат да бъдат проследени до смутното време на ХV в., когато аристократите са принудени да изоставен дворците и тяхната просвета се среща с културата на градското население “, добавя той.
В „ Историята на японската просвета “ се отбелязва като оценка нещо доста значимо: персонажите в американските филми са ясно разграничени на позитивни и негативни герои, до момента в който полезностите на японските персонажи постоянно са амбивалентни. Причина за тази специфичност е въздействието на шинтоизма в ценностната система на японците, съгласно която няма безусловно положително и безусловно зло. От своя страна в сюжетите на мангата и анимето откриваме и претекстове от будизма, даоизма и конфуцианството. Така пораждат облици, които са на границата сред прелестното и гротесковото, сред ужасното и благото. Недуалното мислене може да се каже, че е особено за японската просвета като цяло. За японците водещо значение има контекстуалната оценка на дадена постъпка. Казано с други думи, смисълът и полезността на постъпките зависят от събитията, задачите и мотивацията. Особено значение се придава на това по какъв начин една или друга постъпка се възприема вътре в групата. В по-широк смисъл може да се каже, че там, където западният човек вижда алтернатива (или-или), японците заобикалят линейната съпротива и търсят решение в друга повърхност – нещо трето, което не е нито едното, нито другото.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ