Всичко, което искате, е от другата страна на страха
Страховете са нещо, което участва в живота на всеки жив човек. Изборът обаче е дали да ги използваме като мощ, която ни движи напред, която ни държи будни, или да се отдадем на тях, да станем тяхна жертва, да ги оставим да ни сковават и да изживеем живота си като призрачен сън, постоянно преследвани от сенки.
Няма да задълбаваме в половите разлики като цяло, само че би трябвало да отбележим, че мъжът е най-вече мислещо създание, а дамата – чувстващо. Дори в случай че се задълбочим в същността на страховете на двата пола, ще установим, че единият боязън се базира на логиката, а другият – на страстите и възприятията.
За да изясня какво имам поради, ще дам следния образец. Учени и клинични психолози от Колумбия в края на 1980 година открили, че и за мъжете, и за дамите най-големият боязън е страхът от гибелта. Но проучването потвърдило тезата си в две съществени посоки. При индивидите от мъжки пол този боязън засягал личната им персона, т.е. страхът от личната им физическа гибел, до момента в който при дамата главен бил страхът да не загуби собствен непосредствен – родител, дете, другар. Ако изведем тези два типа боязън на аналитично равнище, ще установим, че в основата на страха на мъжа е инстинктът за самозапазване, до момента в който този на дамата се базира на нейната сензитивност и това, да стане уязвима и слаба, изправяйки се пред физическата загуба на някого, който обича.
Но страхът самичък по себе си е страст, която провокира смяна в мозъка и води до забележими промени в държанието на индивида – той се сковава, държи се несъответстващо, бяга или се скрива. И защото в същността си уплахата работи на подсъзнателно равнище, се приема, че дамите са по страхливи от мъжете.
Психолозите обаче настояват, че самичък по себе си страхът е нужен, с цел да може човек да се защищити от действителна заплаха, физическа или прочувствена. Но до момента в който мозъкът на мъжа записва избрани фактори от обкръжаващата го действителност като рискове, то дамата регистрира, или по скоро интуитивно усеща, други. Също по този начин доста постоянно страхът се отключва в обстановки, които нямат рационално пояснение (като боязън от свистене на вятър, например). Травми и неприятни прекарвания също могат да провокират реакция у нас. Но въпреки всичко да опознаем своите „ демони " е належащо, с цел да определим кои от страховете ни са заблуда и кои са действителни.
Няма да приказваме за уплахите от разнообразни предмети, животни или феномени, а ще разгледаме няколко от главните страхове, които ни пречат в това, да израстваме като персони и ще ги разгледаме през призмата и на двата пола. Такива са страхът от незнайното, страхът от обвързване, страхът от неуспех и страхът от отменяне. Нека обаче не забравяме, че в учредената на всички тези страхове се е загнездил страхът от гибелта, било то физическа или прочувствена.
Страхът от незнайното в своята същина е боязън от утрешния ден, от бъдещето, от отвъдното, какво следва след гибелта на физическото ни тяло. Страхът от незнайното може да е причина човек да не следва своите фантазии и упоритости. Ако обаче се преодолее тази вътрешна опозиция и страхът се употребява с градивна цел, човек може да разшири границите на своето знание и да реализира гениални открития. Представете си какъв брой малко щяхме да знаем за света и космоса, в случай че всички откриватели и откриватели се бяха подали на страха си от незнайното!
Пречупен през призмата на мъжкия мозък, този боязън в своята дълбочина е логически. Страх ме е от това, което не познавам, и затова би трябвало да го опозная, да събера данни и обстоятелства за него, с цел да не изпитвам тази страст. И защото в природата на мъжа е да изследва света към себе си, той доста по-лесно от дамата преодолява този боязън.
От друга страна, дамата е привлечена от незнайното, както пеперудата от лампата. Тя няма потребност от обстоятелства и данни за това, което я плаши. Нейният мозък на подсъзнателно равнище записва страха, само че тя доста мъчно може да си изясни каква заплаха се крие зад тази страст. В съответния случай със страха от незнайното заплахата е илюзорна, а не действителна, както е при страха от гибелта да вземем за пример.
Марк Твен е споделил: „ Да имаш кураж не значи да не се страхуваш – това отбелязва да те е боязън и все пак да имаш воля да продължиш. "
