СТРАДАНИЯТА НА СТАРИЯ БРОЙЛЕРЕдин бройлер не знам как можа,мен истина,

СТРАДАНИЯТА НА СТАРИЯ БРОЙЛЕР

Един бройлер не знам по какъв начин можа,

мен истина, вам неистина,

да избегне на общото ято

ориста, която,

щом отраснат, ги кара

към тиган или скара.

Дали изпадна от люпилното решето,

или от хранителното корито,

само че заживя

просто честито.

Остаря измежду доволство,

остаря измежду благоденствие

и тогава закъса го баш

късметлията наш.

Вече не му се кълве,

повече му се реве.

Къркори ли си, къркори,

мърмори ли си, мърмори,

вял, проскубан и посивял:

„ Другите ги изядоха млади,

а на мене не ми се удаде.

Господи, няма най-после

по-голяма тъга от тая

да си на вятъра живял…”

Марко ГАНЧЕВ, "Стършел "