Св. вмчк Теодор Стратилат. Св. прор. Захария Сърповидец
Страдание на свети великомъченик Теодор Стратилат
Нечестивият цар Ликиний, който приел скиптъра от нечестивия цар Максимиан, подражавайки му по всичко, незабавно почнал да преследва тези, които се отличавали по благочестието си. Указът за свойта мерзка заповед разпратил по всички градове и страни. В тези дни били убити голям брой храбри Христови воини. Ликиний умъртвил Четиридесетте Севастийски мъченици, също по този начин и седемдесет славни воини и князе от неговия дворец, а по-късно в Македония умъртвил триста мъже.
Когато нечестивецът схванал, че съвсем всички християни гледат с пренебрежение на неговата заповед и отиват да умрат за светата религия, наредил да търсят по-известните и благородните, т.е. тези, които са в неговата армия или живеят по градовете, и заповядал да принуждават единствено тях към идолопоклонство (без да се занимават с множеството от населението); той се надявал със боязън да убеди тези, които са му подвластни, да останат правилни на идолопоклонството.
По времето, когато на всички места почнали старателно да търсят най-известните измежду християните, Ликиний, който тогава се намирал в Никомидия, научил, че в Хераклея, близо край Черно море, живее един свят мъж, на име Теодор - Стратилат, че той е християнин и мнозина обръща към Христа.
Свети Теодор се родил в Евхаити, близо до град Хераклея; той бил смел и неустрашим човек, прекомерно хубав на външност; също така се отличавал с мъдрост и огромно сладкодумство, за което го наричали „ вриоритор ", т.е. - най-изкусен вития. С царска заповед бил подложен за стратилат - т.е. воевода. Град Хераклея бил под неговото ръководство, като премия за храбростта му, която станала известна на всички, откакто умъртвил змея в Евхаити.
Недалеч от град Евхаити, в северна посока, се намирало пустинно поле, в което имало огромна бездна: там живеел голям дракон. Когато излизал от леговището си, земята под него се разтърсвала; а като излезел, поглъщал всичко, което му попадне - и хора, и зверове.
Когато храбрият Христов боец научил това, бил още във войската. Без да споделя на никого за желанието си, той излязъл самичък против страшния звяр. Взел единствено елементарното си оръжие, само че на гърдите си носел драгоценен кръст. Той си споделил:
- Ще отида и с Христовата мощ ще освободя моето родно място от този заплашителен дракон.
След като дошъл на полето, слязъл от коня и легнал да си почине. В онази страна живеела една благочестива жена, на име Евсевия, към този момент престаряла на възраст; няколко години по-рано тя била изпросила честното тяло на свети Теодор Тирон, потърпевш през царуването на Максимиан и Максимин, погребала го с аромати в дома си, в Евхаити и всяка година чествала паметта му. Тази жена, виждайки заспалия в полето Христов боец, също Теодор, само че именуван Стратилат, деликатно пристъпила към него, хванала го за ръката и го разбудила с думите:
- Ставай, братко, и по-скоро бягай от това място - белким не знаеш, че тук мнозина са намерили жестока смърт; по тази причина, ставай бързо и си върви по пътя.
А светият Христов страдалец Теодор станал и споделил:
- За какъв боязън и смут ми приказваш, майко?
Божията рабиня Евсевия му отвърнала:
- Чедо, на това място се е поселил голям дракон и по тази причина никой не може да идва тука: всеки ден, като излезе от леговището си - каквото и да му попадне - човек ли или звяр, той го убива и го изяжда.
Мъжественият Христов боец отвърнал:
- Застани по-далече и ще видиш силата на моя Христос.
Тогава Христовият страдалец се доближил към пропастта и гръмогласно извикал към змея:
- На тебе споделям и ти повелявам - с името на нашия Господ Иисус Христос, Който непринудено се разпъна поради човешкия жанр - да излезеш от леговището си и да дойдеш.
Змеят, като чул гласа на светеца, се размърдал и земята там се разтресла. Свети Теодор се оградил с честния кръстен знак и скочил на коня, а той, като почнал да тъпче излезлия дракон, стъпил върху него с четирите си копита.
Тогава Христовият боец Теодор блъснал звяра с меча си, умъртвил го и споделил:
- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, задето ме чу в този час и ми подари победа над змея!
След това се върнал в полка си, щастлив, прославяйки Бога.
Тогава голям брой народ, и изключително бойци, повярвали в Христа; всички се кръстили и станали едно Христово стадо, прославяйки Отца и Сина и Светия Дух.
Свети Теодор, живеейки в Хераклея, проповядвал Христа, същинският Бог, и мнозина от езичниците се обръщали към Христа. Всеки ден се събирали жители за кръщаване, и съвсем цялата Хераклея приела светата религия.
Научавайки за това, нечестивият цар Ликиний доста се огорчил и изпратил от Никомидия, където обитавал, свои сановници и бодигардове, да заловят Теодор Стратилат и да го доведат при него с почести.
Когато пристигнали в Хераклея, свети Теодор уважително ги приел; нагостил ги и на всекиго дал подарък, като на царски прислужници.
Минали три дни, само че макар убежденията на царските хора свети Теодор оставал в града си. Като задържал при себе си няколко от царските пратеници, той отпратил останалите при царя с писмо, в което казвал, че не може да остави своя град по време, в което измежду народа има подобен огромен ужас.
Такова обръщение написал свети Теодор на цар Ликиний, като го подканвал да пристигна в Хераклея. Светецът желал да пострада в своя град, с цел да го освети с пролятата за Христа кръв и със своя мъченически неустрашим героизъм да утвърди и останалите в светата религия.
Цар Ликиний получил писмото на Стратилата и се зарадвал, като го прочел. Без ни минимум да се бави, взел със себе си към осем хиляди бойци, най-знатните никомидийски жители, и радостно се упътил с князете и сановниците си към Хераклея; взел и идолите на най-почитаните от народа богове - златни и сребърни.
Когато на високия подиум измежду площада бил подготвен царският трон, цар Ликиний пристигнал дружно с цялата си свита и с Теодор Стратилат, седнал на престола и почнал да хвали града, жителите и свети Стратилат с думите:
- Наистина това място е почтено да се назова трон Божий - то би трябвало да бъде почитано като второ небе от хората; този град е и огромен, и жителите му са доста, като всички те са благочестиви и привързани към своите богове. Нали ти почиташ нашите богове и цялата ти обич е ориентирана към тях; през деня и нощем не се занимаваш с нищо друго, с изключение на да се грижиш по какъв начин да благоугодиш на античните елински богове. Затова покажи и в този момент любовта си към тях и им принеси жертва с реверанс, та целият народ да види усърдието ти към боговете и да разбере, че ти си същински другар на великите богове и си сгоден на царя.
- Дълго да живееш, царю! Нека да бъде твоята воля, дай ми единствено през днешния ден за у дома изображенията на великите елински богове, които донесе със себе си - и златните, и сребърните, - та аз през идната нощ и през по-следващата на първо време да ги почета вкъщи си, с жертва и кадене с аромати; след това, в случай че заповядаш, ще им принеса жертва очевидно, пред целия народ.
Като чул това, царят доста се зарадвал. Веднага наредил да донесат златните и сребърните идоли. Свети Теодор ги взел със себе си, отишъл си у дома и през нощта ги начупил, раздробил ги на дребни части и ги раздал на бедните.
След два дни царят изпратил да повикат светеца, с нареждането той да извърши обещанието си и този ден пред целия народ да принесе жертва на боговете. Теодор, като заречен да извърши всичко, бързо се отправил към царя. Царят, като отишъл дружно с него на площада измежду града, седнал там на престола си и споделил на свети Теодор:
- Премъдри Теодоре, прелестни воеводо, уважаван и от царете преди нас! Ето че пристигна денят на жертвата и тържеството. Принеси пред целия народ жертва на боговете, та всички поданици, като видят твоето страхопочитание, да станат още по-старателни и усърдни в своите жертвоприношения.
В това време, до момента в който царят говорел по този начин, един стотник, който стоял там, на име Максентий, му споделил:
- Кълна се във великите богове, царю, ти си излъган от този безчестник Теодор. Защото през вчерашния ден видях златната глава на богиня Артемида в ръцете на един дрипльо, който вървеше щастлив. Аз го запитах: Къде я откри? А той ми отговори, че му я е дал Теодор Стратилат.
Тогава цар Ликиний се разгневил и заповядал да прострян кръстообразно светеца разсъблечен и мощно да го бият с пресни волски жили.
Воините почнали безпощадно да бият светия страдалец, като се редували, и го биели ту по трима, ту по четирима бойци, до момента в който свети Теодор получил шестстотин удара по гърба.
И още веднъж наредил безпощадно да бият по гърба светия страдалец с оловни пръчки, а след това да изстържат тялото му с стоманени нокти и да го обгорят със запалени свещи, а раните му да дълбаят с чирепи.
Светецът понасял мъжествено това и не казвал нищо друго с изключение на: „ Слава на Тебе, Боже мой! " След всички тези страдания царят наредил да хвърлят свети Теодор в тъмницата, да свържат краката му с вериги и пет дни да не му дават храна. След като минали петте дни, заповядал да подготвят кръст и да разпънат светеца на него.
И както в миналото нашият Господ Христос бил разпънат от Пилaт, по този начин и в този момент свети Теодор бил разпънат от Ликиний на кръст и приковали ръцете и нозете му.
Жестоките мъчители се постарали още повече да усилят страданията и тъгите на светеца. Забили в него един изострен и дълъг пирон и почнали да режат тялото му с бръсначи; младежите и момчетата напрягали лъкове и се целели в лицето му, и проболи зениците на очите му със стрелите си.
Наистина, цялото тяло на Теодор било раздрано.
Ликиний, мислейки, че мъченикът е починал, го оставил да виси на кръста. Но не щеш ли през първата нощна стража Ангел Господен снел светия страдалец от кръста и го направил цялостен и здрав, както си бил преди.
Безчестният Ликиний още преди разсъмване изпратил двама свои стотници, Антиох и Патрикий, като им заповядал:
- Идете и ми донесете тялото на умрелия Теодор: ще го сложа в оловна кутия и ще го хвърля в морските дълбини, с цел да не би някак да го вземат безумните християни.
Когато наближили мястото, където бил разпънат Теодор, те видели кръста, само че разпънатия на него страдалец го нямало. Антиох споделил на Патрикий:
В това време Патрикий се доближил до кръста и видял свети Теодор да седи на земята и да хвали Господа. Тогава Патрикий мощно извикал:
- Велик е Богът на християните и няма различен Бог с изключение на Него!
После двамата стотници пристъпили към светеца и споделили:
- Умоляваме те, Христов мъченико, приеми ни, тъй като от този момент и ние сме християни.
През този ден с изключение на тези двама стотници, повярвали в Христа и седемдесет воини дружно с тях.
Ликиний, като научил това, изпратил своя наместник Сикст, дружно с триста бойци, да убие всички повярвали в Христа.
Когато бойците отишли и видели какви чудеса прави свети Теодор с Христовата мощ, в същия час повярвали в нашия Господ Иисус Христос.
Тогава един от доближените на Ликиний, като видял какво става, отишъл при него и споделил:
- Целият град е оставил боговете и поради учението и магьосничествата на Теодор е повярвал в Христа.
Царят, надвишаващ с гняв, неотложно изпратил един боец да обезглави свети Теодор. Народът, като зърнал воина, още веднъж се надигнал с звук и бунт. Тръгнали против Ликиний и желали да убият прислужникът му. Тогава светецът почнал да увещава народа да изостави желанието си.
Той споделил:
- Братя и отци! Не надигайте бунт против Ликиний, той е прислужник на татко си - дявола; а на мен в този момент прилича да отида при моя Господ Иисус Христос.
След като споделил това, той почнал да се моли на Бога и след много подължителна молитва благословил народа. Сетне той се прекръстил и споделил на своя плебей Уар:
- Чедо мое Уар, погрижи се да опишеш деня на моята кончина, а тялото ми да погребеш в Евхаити, в имението на родителите ми; а когато и ти наближиш гибелта, завещай да те погребат от лявата ми страна.
После Христовият страдалец още веднъж се помолил и когато най-после произнесъл думата „ Амин! ", склонил под меча светата си почтена глава и бил посечен. Това станало на 8-ия ден от месец февруари, в събота, в третия час на деня.
След посичането народът оказал огромни почести на мъченика. Християните, взели свещи и кадила, положили тялото му на особено място, откъдето след това, на 8 юни, то било тържествено пренесено в Евхаити, а там станали безчет чудеса, за популярност на Христа Бога - на Когото, с Отца и със Светия Дух, чест и поклонение завинаги. Амин.
Житие на свети оракул Захария Сърповидец
Пророк Захария е единадесети от дребните пророци. Заедно с оракул Агей той подбуждал княза Заровавел да възвърне Йерусалимския храм. Той предсказал и тържественото влизане на Иисуса Христа в Йерусалим, Юдовото изменничество за тридесет сребърника и разбягването на апостолите по време на Христовите премеждия.
Пророк Захария се назовава сърповидец, тъй като имал привидение - слизащ от небето сърп, който покосява неправедните люде.
Пророкът умрял в последните години от царуването на персийския цар Дарий Хистасп, към 520 година преди Христа.
Нечестивият цар Ликиний, който приел скиптъра от нечестивия цар Максимиан, подражавайки му по всичко, незабавно почнал да преследва тези, които се отличавали по благочестието си. Указът за свойта мерзка заповед разпратил по всички градове и страни. В тези дни били убити голям брой храбри Христови воини. Ликиний умъртвил Четиридесетте Севастийски мъченици, също по този начин и седемдесет славни воини и князе от неговия дворец, а по-късно в Македония умъртвил триста мъже.
Когато нечестивецът схванал, че съвсем всички християни гледат с пренебрежение на неговата заповед и отиват да умрат за светата религия, наредил да търсят по-известните и благородните, т.е. тези, които са в неговата армия или живеят по градовете, и заповядал да принуждават единствено тях към идолопоклонство (без да се занимават с множеството от населението); той се надявал със боязън да убеди тези, които са му подвластни, да останат правилни на идолопоклонството.
По времето, когато на всички места почнали старателно да търсят най-известните измежду християните, Ликиний, който тогава се намирал в Никомидия, научил, че в Хераклея, близо край Черно море, живее един свят мъж, на име Теодор - Стратилат, че той е християнин и мнозина обръща към Христа.
Свети Теодор се родил в Евхаити, близо до град Хераклея; той бил смел и неустрашим човек, прекомерно хубав на външност; също така се отличавал с мъдрост и огромно сладкодумство, за което го наричали „ вриоритор ", т.е. - най-изкусен вития. С царска заповед бил подложен за стратилат - т.е. воевода. Град Хераклея бил под неговото ръководство, като премия за храбростта му, която станала известна на всички, откакто умъртвил змея в Евхаити.
Недалеч от град Евхаити, в северна посока, се намирало пустинно поле, в което имало огромна бездна: там живеел голям дракон. Когато излизал от леговището си, земята под него се разтърсвала; а като излезел, поглъщал всичко, което му попадне - и хора, и зверове.
Когато храбрият Христов боец научил това, бил още във войската. Без да споделя на никого за желанието си, той излязъл самичък против страшния звяр. Взел единствено елементарното си оръжие, само че на гърдите си носел драгоценен кръст. Той си споделил:
- Ще отида и с Христовата мощ ще освободя моето родно място от този заплашителен дракон.
След като дошъл на полето, слязъл от коня и легнал да си почине. В онази страна живеела една благочестива жена, на име Евсевия, към този момент престаряла на възраст; няколко години по-рано тя била изпросила честното тяло на свети Теодор Тирон, потърпевш през царуването на Максимиан и Максимин, погребала го с аромати в дома си, в Евхаити и всяка година чествала паметта му. Тази жена, виждайки заспалия в полето Христов боец, също Теодор, само че именуван Стратилат, деликатно пристъпила към него, хванала го за ръката и го разбудила с думите:
- Ставай, братко, и по-скоро бягай от това място - белким не знаеш, че тук мнозина са намерили жестока смърт; по тази причина, ставай бързо и си върви по пътя.
А светият Христов страдалец Теодор станал и споделил:
- За какъв боязън и смут ми приказваш, майко?
Божията рабиня Евсевия му отвърнала:
- Чедо, на това място се е поселил голям дракон и по тази причина никой не може да идва тука: всеки ден, като излезе от леговището си - каквото и да му попадне - човек ли или звяр, той го убива и го изяжда.
Мъжественият Христов боец отвърнал:
- Застани по-далече и ще видиш силата на моя Христос.
Тогава Христовият страдалец се доближил към пропастта и гръмогласно извикал към змея:
- На тебе споделям и ти повелявам - с името на нашия Господ Иисус Христос, Който непринудено се разпъна поради човешкия жанр - да излезеш от леговището си и да дойдеш.
Змеят, като чул гласа на светеца, се размърдал и земята там се разтресла. Свети Теодор се оградил с честния кръстен знак и скочил на коня, а той, като почнал да тъпче излезлия дракон, стъпил върху него с четирите си копита.
Тогава Христовият боец Теодор блъснал звяра с меча си, умъртвил го и споделил:
- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, задето ме чу в този час и ми подари победа над змея!
След това се върнал в полка си, щастлив, прославяйки Бога.
Тогава голям брой народ, и изключително бойци, повярвали в Христа; всички се кръстили и станали едно Христово стадо, прославяйки Отца и Сина и Светия Дух.
Свети Теодор, живеейки в Хераклея, проповядвал Христа, същинският Бог, и мнозина от езичниците се обръщали към Христа. Всеки ден се събирали жители за кръщаване, и съвсем цялата Хераклея приела светата религия.
Научавайки за това, нечестивият цар Ликиний доста се огорчил и изпратил от Никомидия, където обитавал, свои сановници и бодигардове, да заловят Теодор Стратилат и да го доведат при него с почести.
Когато пристигнали в Хераклея, свети Теодор уважително ги приел; нагостил ги и на всекиго дал подарък, като на царски прислужници.
Минали три дни, само че макар убежденията на царските хора свети Теодор оставал в града си. Като задържал при себе си няколко от царските пратеници, той отпратил останалите при царя с писмо, в което казвал, че не може да остави своя град по време, в което измежду народа има подобен огромен ужас.
Такова обръщение написал свети Теодор на цар Ликиний, като го подканвал да пристигна в Хераклея. Светецът желал да пострада в своя град, с цел да го освети с пролятата за Христа кръв и със своя мъченически неустрашим героизъм да утвърди и останалите в светата религия.
Цар Ликиний получил писмото на Стратилата и се зарадвал, като го прочел. Без ни минимум да се бави, взел със себе си към осем хиляди бойци, най-знатните никомидийски жители, и радостно се упътил с князете и сановниците си към Хераклея; взел и идолите на най-почитаните от народа богове - златни и сребърни.
Когато на високия подиум измежду площада бил подготвен царският трон, цар Ликиний пристигнал дружно с цялата си свита и с Теодор Стратилат, седнал на престола и почнал да хвали града, жителите и свети Стратилат с думите:
- Наистина това място е почтено да се назова трон Божий - то би трябвало да бъде почитано като второ небе от хората; този град е и огромен, и жителите му са доста, като всички те са благочестиви и привързани към своите богове. Нали ти почиташ нашите богове и цялата ти обич е ориентирана към тях; през деня и нощем не се занимаваш с нищо друго, с изключение на да се грижиш по какъв начин да благоугодиш на античните елински богове. Затова покажи и в този момент любовта си към тях и им принеси жертва с реверанс, та целият народ да види усърдието ти към боговете и да разбере, че ти си същински другар на великите богове и си сгоден на царя.
- Дълго да живееш, царю! Нека да бъде твоята воля, дай ми единствено през днешния ден за у дома изображенията на великите елински богове, които донесе със себе си - и златните, и сребърните, - та аз през идната нощ и през по-следващата на първо време да ги почета вкъщи си, с жертва и кадене с аромати; след това, в случай че заповядаш, ще им принеса жертва очевидно, пред целия народ.
Като чул това, царят доста се зарадвал. Веднага наредил да донесат златните и сребърните идоли. Свети Теодор ги взел със себе си, отишъл си у дома и през нощта ги начупил, раздробил ги на дребни части и ги раздал на бедните.
След два дни царят изпратил да повикат светеца, с нареждането той да извърши обещанието си и този ден пред целия народ да принесе жертва на боговете. Теодор, като заречен да извърши всичко, бързо се отправил към царя. Царят, като отишъл дружно с него на площада измежду града, седнал там на престола си и споделил на свети Теодор:
- Премъдри Теодоре, прелестни воеводо, уважаван и от царете преди нас! Ето че пристигна денят на жертвата и тържеството. Принеси пред целия народ жертва на боговете, та всички поданици, като видят твоето страхопочитание, да станат още по-старателни и усърдни в своите жертвоприношения.
В това време, до момента в който царят говорел по този начин, един стотник, който стоял там, на име Максентий, му споделил:
- Кълна се във великите богове, царю, ти си излъган от този безчестник Теодор. Защото през вчерашния ден видях златната глава на богиня Артемида в ръцете на един дрипльо, който вървеше щастлив. Аз го запитах: Къде я откри? А той ми отговори, че му я е дал Теодор Стратилат.
Тогава цар Ликиний се разгневил и заповядал да прострян кръстообразно светеца разсъблечен и мощно да го бият с пресни волски жили.
Воините почнали безпощадно да бият светия страдалец, като се редували, и го биели ту по трима, ту по четирима бойци, до момента в който свети Теодор получил шестстотин удара по гърба.
И още веднъж наредил безпощадно да бият по гърба светия страдалец с оловни пръчки, а след това да изстържат тялото му с стоманени нокти и да го обгорят със запалени свещи, а раните му да дълбаят с чирепи.
Светецът понасял мъжествено това и не казвал нищо друго с изключение на: „ Слава на Тебе, Боже мой! " След всички тези страдания царят наредил да хвърлят свети Теодор в тъмницата, да свържат краката му с вериги и пет дни да не му дават храна. След като минали петте дни, заповядал да подготвят кръст и да разпънат светеца на него.
И както в миналото нашият Господ Христос бил разпънат от Пилaт, по този начин и в този момент свети Теодор бил разпънат от Ликиний на кръст и приковали ръцете и нозете му.
Жестоките мъчители се постарали още повече да усилят страданията и тъгите на светеца. Забили в него един изострен и дълъг пирон и почнали да режат тялото му с бръсначи; младежите и момчетата напрягали лъкове и се целели в лицето му, и проболи зениците на очите му със стрелите си.
Наистина, цялото тяло на Теодор било раздрано.
Ликиний, мислейки, че мъченикът е починал, го оставил да виси на кръста. Но не щеш ли през първата нощна стража Ангел Господен снел светия страдалец от кръста и го направил цялостен и здрав, както си бил преди.
Безчестният Ликиний още преди разсъмване изпратил двама свои стотници, Антиох и Патрикий, като им заповядал:
- Идете и ми донесете тялото на умрелия Теодор: ще го сложа в оловна кутия и ще го хвърля в морските дълбини, с цел да не би някак да го вземат безумните християни.
Когато наближили мястото, където бил разпънат Теодор, те видели кръста, само че разпънатия на него страдалец го нямало. Антиох споделил на Патрикий:
В това време Патрикий се доближил до кръста и видял свети Теодор да седи на земята и да хвали Господа. Тогава Патрикий мощно извикал:
- Велик е Богът на християните и няма различен Бог с изключение на Него!
После двамата стотници пристъпили към светеца и споделили:
- Умоляваме те, Христов мъченико, приеми ни, тъй като от този момент и ние сме християни.
През този ден с изключение на тези двама стотници, повярвали в Христа и седемдесет воини дружно с тях.
Ликиний, като научил това, изпратил своя наместник Сикст, дружно с триста бойци, да убие всички повярвали в Христа.
Когато бойците отишли и видели какви чудеса прави свети Теодор с Христовата мощ, в същия час повярвали в нашия Господ Иисус Христос.
Тогава един от доближените на Ликиний, като видял какво става, отишъл при него и споделил:
- Целият град е оставил боговете и поради учението и магьосничествата на Теодор е повярвал в Христа.
Царят, надвишаващ с гняв, неотложно изпратил един боец да обезглави свети Теодор. Народът, като зърнал воина, още веднъж се надигнал с звук и бунт. Тръгнали против Ликиний и желали да убият прислужникът му. Тогава светецът почнал да увещава народа да изостави желанието си.
Той споделил:
- Братя и отци! Не надигайте бунт против Ликиний, той е прислужник на татко си - дявола; а на мен в този момент прилича да отида при моя Господ Иисус Христос.
След като споделил това, той почнал да се моли на Бога и след много подължителна молитва благословил народа. Сетне той се прекръстил и споделил на своя плебей Уар:
- Чедо мое Уар, погрижи се да опишеш деня на моята кончина, а тялото ми да погребеш в Евхаити, в имението на родителите ми; а когато и ти наближиш гибелта, завещай да те погребат от лявата ми страна.
После Христовият страдалец още веднъж се помолил и когато най-после произнесъл думата „ Амин! ", склонил под меча светата си почтена глава и бил посечен. Това станало на 8-ия ден от месец февруари, в събота, в третия час на деня.
След посичането народът оказал огромни почести на мъченика. Християните, взели свещи и кадила, положили тялото му на особено място, откъдето след това, на 8 юни, то било тържествено пренесено в Евхаити, а там станали безчет чудеса, за популярност на Христа Бога - на Когото, с Отца и със Светия Дух, чест и поклонение завинаги. Амин.
Житие на свети оракул Захария Сърповидец
Пророк Захария е единадесети от дребните пророци. Заедно с оракул Агей той подбуждал княза Заровавел да възвърне Йерусалимския храм. Той предсказал и тържественото влизане на Иисуса Христа в Йерусалим, Юдовото изменничество за тридесет сребърника и разбягването на апостолите по време на Христовите премеждия.
Пророк Захария се назовава сърповидец, тъй като имал привидение - слизащ от небето сърп, който покосява неправедните люде.
Пророкът умрял в последните години от царуването на персийския цар Дарий Хистасп, към 520 година преди Христа.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ