Кралицата на пеперудите се засели в Пловдив
Стотици пеперуди живеят като същински принцеси в зала „ Тропик “ на Регионалния природонаучен музей. Повече от 250 са крилатите инсекти, които радват с наличието си любознателните гости. Разхождайки се измежду палми, скали, водопад и езерце, гостите, пристигнали да се насладят на атракцията, наблюдават от близко какво вършат симпатичните животинки, по какъв начин се хранят, по какъв начин летят и по какъв начин си съжителстват.
За комфорта, положителното въодушевление и задоволяването на любознанието на посетителите в музея се грижат двамата уредници - Цвети и Александър. С увлекателните си истории те притеглят от ден на ден хора, които да се радват на разнообразните тропически създания.
Лицето на залата е пеперудата Сова . Тя е най-голямата и най-социалната. Често се случва да кръжи към някой и да го изследва с интерес, избирайки си къде върху него да кацне. Името <210> идва от окраската, която носи на крилете си. Шарките наподобяват очи на сова и в разперено състояние силуетът на хубавицата придобива страховито изражение на ококорена птица. По този метод се пази от хищните врагове, които биха <210> навредили.
Интересно летящо украшение е пеперудата Сухо листо . При нея мимикрията е впечатляваща. Цялостният тип на насекомото прилича същинско листо. Задните крила са леко издължени и съставляват самобитни дръжки. Цялата визия се трансформира непрекъснато - става по-светла през есента и зимата и по-тъмна, съвсем като окаляно листо, през останалото време от годината.
Из изкуствената джунгла си лети свободно и Майката на перлите . Тази хубавица дружно с Малахитовата пеперуда съставляват коконите в залата. Те по-рядко, съвсем в никакъв случай не кацат на ръцете на посетителите, а единствено отдалеко се разхождат, пръскайки сексапил. Докато дефилират по клонките на палмите, се трансформират в обичана цел за фотографите. Едната с блестящи перлени криле, другата с яркозелени краски, рядко остават незабелязани от гостите на музея.
Други обитателки на „ Тропик “ са пеперудите от типа Синьо морфо , Синя луна и Пощальон . Всяка от тях носи името на това, което демонстрират крилцата <210> -кръгли петънца, напомнящи пълнолуние или пък цветовете на едновремешните пощенски униформи.
Един от най-интересните типове, пристигал в „ Тропик “, е пеперудата Роза . Тя е алена на цвят и е мощно отровна. „ Разбира се, че е безобидна за тези, които се допират до нея, и е рискова единствено в случай че някой реши да я хапне “ - прецизира Александър. Латинското название на насекомото е Pachliopta aristolochiae и идва от растението Аристолохия, което е токсично и е алено на цвят. Излюпвайки се, ларвата на Роза се храни с листата и приема цветния пигмент, който обагря тялото в алена багра.
Нощната пеперуда Атлас е още един от впечатляващите типове, обитаващи Природонаучния. Крилатата хубавица е най-голямата в света и е с обсег на крилете към 29 см. При нея мимикрията се разпознава по крайчетата на горните крилца, които наподобяват като змийска глава отстрани. Името на пъстрото насекомо идва от гръцката митология и титана Атлас, който държи небесния свод на раменете си.
Малки и огромни все по-често прииждат на групи, с цел да се закачат със симпатичните крилати създания. Феновете на пеперудите са многочислени. Най-запалените от време на време се отбиват до зала " Тропик ", с цел да ревизират по какъв начин живеят хубавиците. Домът на пеперудите под купола на Природонаучния остава отворен за всички искащи да се допрян до магията на летящите бижута.
Летящите бижута
От древността до през днешния ден, радвайки ни с нежността си, пеперудите са неизменима част от света. В Европа типовете нощни и дневни пеперуди са хиляди, а България е на челните места в континента по многообразие на крилатите инсекти. Въпреки огромния брой разновидности мъчно биха се събрали заедно всички забавни екземпляри. Точно по тази причина зала " Тропик " е толкоз посещавана. Тя предлага на гостите цяла сбирка от прелестни летящи бижута.
В музея пеперудите идват в етап какавида. „ Някои от пашкулите са с железен отблясък и наподобяват истински скъпоценности “ - споделя Цвети. За страдание хубавиците живеят доста малко. От яйце до имаго - възрастно насекомо, животът им е няколко месеца. След гибелта им музеят резервира пеперудите, като ги препарира.
За комфорта, положителното въодушевление и задоволяването на любознанието на посетителите в музея се грижат двамата уредници - Цвети и Александър. С увлекателните си истории те притеглят от ден на ден хора, които да се радват на разнообразните тропически създания.
Лицето на залата е пеперудата Сова . Тя е най-голямата и най-социалната. Често се случва да кръжи към някой и да го изследва с интерес, избирайки си къде върху него да кацне. Името <210> идва от окраската, която носи на крилете си. Шарките наподобяват очи на сова и в разперено състояние силуетът на хубавицата придобива страховито изражение на ококорена птица. По този метод се пази от хищните врагове, които биха <210> навредили.
Интересно летящо украшение е пеперудата Сухо листо . При нея мимикрията е впечатляваща. Цялостният тип на насекомото прилича същинско листо. Задните крила са леко издължени и съставляват самобитни дръжки. Цялата визия се трансформира непрекъснато - става по-светла през есента и зимата и по-тъмна, съвсем като окаляно листо, през останалото време от годината.
Из изкуствената джунгла си лети свободно и Майката на перлите . Тази хубавица дружно с Малахитовата пеперуда съставляват коконите в залата. Те по-рядко, съвсем в никакъв случай не кацат на ръцете на посетителите, а единствено отдалеко се разхождат, пръскайки сексапил. Докато дефилират по клонките на палмите, се трансформират в обичана цел за фотографите. Едната с блестящи перлени криле, другата с яркозелени краски, рядко остават незабелязани от гостите на музея.
Други обитателки на „ Тропик “ са пеперудите от типа Синьо морфо , Синя луна и Пощальон . Всяка от тях носи името на това, което демонстрират крилцата <210> -кръгли петънца, напомнящи пълнолуние или пък цветовете на едновремешните пощенски униформи.
Един от най-интересните типове, пристигал в „ Тропик “, е пеперудата Роза . Тя е алена на цвят и е мощно отровна. „ Разбира се, че е безобидна за тези, които се допират до нея, и е рискова единствено в случай че някой реши да я хапне “ - прецизира Александър. Латинското название на насекомото е Pachliopta aristolochiae и идва от растението Аристолохия, което е токсично и е алено на цвят. Излюпвайки се, ларвата на Роза се храни с листата и приема цветния пигмент, който обагря тялото в алена багра.
Нощната пеперуда Атлас е още един от впечатляващите типове, обитаващи Природонаучния. Крилатата хубавица е най-голямата в света и е с обсег на крилете към 29 см. При нея мимикрията се разпознава по крайчетата на горните крилца, които наподобяват като змийска глава отстрани. Името на пъстрото насекомо идва от гръцката митология и титана Атлас, който държи небесния свод на раменете си.
Малки и огромни все по-често прииждат на групи, с цел да се закачат със симпатичните крилати създания. Феновете на пеперудите са многочислени. Най-запалените от време на време се отбиват до зала " Тропик ", с цел да ревизират по какъв начин живеят хубавиците. Домът на пеперудите под купола на Природонаучния остава отворен за всички искащи да се допрян до магията на летящите бижута.
Летящите бижута
От древността до през днешния ден, радвайки ни с нежността си, пеперудите са неизменима част от света. В Европа типовете нощни и дневни пеперуди са хиляди, а България е на челните места в континента по многообразие на крилатите инсекти. Въпреки огромния брой разновидности мъчно биха се събрали заедно всички забавни екземпляри. Точно по тази причина зала " Тропик " е толкоз посещавана. Тя предлага на гостите цяла сбирка от прелестни летящи бижута.
В музея пеперудите идват в етап какавида. „ Някои от пашкулите са с железен отблясък и наподобяват истински скъпоценности “ - споделя Цвети. За страдание хубавиците живеят доста малко. От яйце до имаго - възрастно насекомо, животът им е няколко месеца. След гибелта им музеят резервира пеперудите, като ги препарира.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ