Законови неуредици превръщат хиляди рибари в нарушители
Стотици поданици на дребните приморски общини изкарват прехраната си с лов на риба. За никого не е загадка, че техните лодкостоянки (т.е. колците и кейчетата, на които връзват лодките си) са противозаконни. Но, тъй като тези примитивни уреди не пречат на никого и оказват помощ на немалка част от популацията да обезпечи прехраната си, никой нищо не прави за решаването на казуса. От... подписването на Санстефанския кротичък контракт през 1878 година до наши дни. Нищо от това, че въпросното решение нито е комплицирано, нито е скъпо, нито ще образува някакви нерви на страната като " такава "...
Най-общо казано, в действителност става дума за примитивни уреди, които оказват помощ на риболовците да пристанат и да разтоварят улова или да изтеглят лодките за ремонт. Те не са разположени в и към по-големите обитаеми места, нямат статут на пристанища и кейове, а стопаните им не са юридически лица по смисъла на закона, т.е. не са компании, еднолични търговци или неправителствени организации.
В преобладаващата си част тези лодкостоянки са построени върху обществена държавна благосъстоятелност и е необичайно по какъв начин от век и половина и в Царството, и в Народната република, и в европейска България никой даже и пръста си не е мръднал за решаването на казуса. Ситуацията е повече от неуместна: управляващите прелестно знаят, че тези уреди са противозаконни, само че
непрестанно издават позволения за тяхното прилагане
и контролират достъпа до тях... съгласно зависи. Я от рушвета, я от персоналните благосклонности, я от политическите антипатии.
Наскоро мой прочут ми описа, че след дълги пазарлъци е съумял да се снабди с място на една лодкостоянка в малко обитаемо място. Човекът платил на предходния собственик правото да " паркира " своята лодка на неговото място, след което открил, че е станал " горделив притежател " на няколко греди, за които да връзва лодката си.
Другият огромен проблем е с тока и водата: няма по какъв начин тези постижения на цивилизацията да се употребяват законно, откакто обектите са противозаконни. Всъщност - няма по какъв начин инфраструктурата им въобще да стигне до тези парченца от благата ни родина. Това естествено извиква на живот два въпроса: първо - " Защо държавните и общинските управляващи не обезпечават условия за труд на риболовците, откакто по конституция са длъжни да го подсигуряват? " , и второ - " Кой и против какви рушвети събира от риболовците пари за ток и вода - там, където има такива екстри - и по какъв начин въобще са прокарани тези тръби и жици? "
Едно от сдруженията на риболовците от Синеморец - „ Свети Яни “, за следващ път търси подпомагане от страната за вкарването на лодкостоянките в естествена законова рамка.
В интерес на истината, до 2020 година думата " лодкостоянка " въобще не съществува в " отрасловия " Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България. Пробивът е изработен предходната година, когато този нормативен акт е ремонтиран уместно ( " Държавен вестник ", бр. 104 от 8 декември 2020 г.):
" Чл. 111а, (1) : Специализирани пристанищни обекти за обслужване на риболовните действия са пристаните за разтоварване на улови от прясна риба или други водни организми и лодкостоянките .
(3) Лодкостоянка е стационарно или плаващо оборудване или комплекс от такива уреди на брега и/или в акваторията на Черно море, река Дунав или в устията на вливащите се в тях реки, употребявани за мореплаване, което разрешава заставането на котва или приставането, престояването, изтеглянето на брега и обслужването, в това число разтоварване на уловите, зареждане с гориво, вода или хранителни артикули, осъществяване на дребни поправки, на дребни риболовни кораби с дължина до 12 метра за дребномащабен крайбрежен лов на риба. "
В случая " уместно " би трябвало да се схваща селективно. Тоест - на част от риболовците въпросът с лодкостоянките е решен,
останалите обаче са оставени на произвобла на ориста.
Както си му е редът, " БАНКЕРЪ " разполага с един наръч писма, сигнали и тъжби, в които хората доста ясно показват от кое място потегля казуса, по какъв начин може да бъде решен и кой е задължен да го реши. След дълги години на еднопосочно снишаване, познато и като безмълвен отвод, откъм регионалната администрация на Бургас най-сетне просветна лъч вяра. В отгово на писмо, изпратено от Морско-рибарско съдружие „ Св. Яни “ – с. Синеморец, губернаторът на Бургас – проф. Мария Нейкова, заявява, че има проявено схващане и са подхванати съответни дейности.
Рибарите от селото мощно се надяват, че министър председателят Кирил Петков също ще реагира съответно на техните писма, нищо че те са изпращани до предшествениците му Бойко Борисов и Стефан Янев.
Описан в резюме, казусът е следния. Както стана ясно доскоро, едвам преди година законодателят призна, че по черноморското крайбрежие, реките, езерата и язовирите съществуват лодкостоянки, т.е. съоражения за връзване, разтоварване и ремонт на лодки и гемии. И... толкова.
Без въобще да се сети, че лодкостоянките са тъкмо толкоз доста и все разнообразни, колкото са и постройките като " такива ", законодателят е пропуснал да ги подреди по категории, типове и така нататък Все едно в Закон за устройство на територията да се приказва единствено за постройки, а не за колиби, бараки, едноетажни къщи, 10-етажни блогове или 100-етажни небостъргачи.
Абсурдно е, само че е реалност. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата всички лодкостоянки са вкарани в един кюп и са подчинени на едни и същи процедури и правила с яхтените и корабните пристанища. С други думи -
с цел да сменят десетина риболовци релсите,
по които вадят лодките си на брега, те ще би трябвало да учредят съдружие, да съберат много съществено количество пари и да си извадят всички вероятни позволения, нужни за реконструкцията на едно същинско пристанище.
Ето за какво от рибарското съдружие оферират да бъдат дадени инструкции на регионалните шефове на Варна и Бургас да образуват работни групи, които да извършат огледи и да снимат съществуващите сега лодкостоянки и места за прибиране на лодките при неприятно време. Всички тези парцели да се нанесат в кадастралните карти, да се актуват като обществена държавна благосъстоятелност и предназначението им да се фиксира като лодкостоянки за трайно прилагане. Целта е, откакто бъдат вкарани в регулация, регионалните управи да ги отдават чартърен по реда и изискванията на чл.16, ал.2 от Закона за държавната благосъстоятелност.
А по този метод най-накрая, ще се даде опция на риболовците да се усещат законни ползватели на до момента „ противозаконните “ уреди и ще бъде решен един път за постоянно въпроса с метода по-който всеки един от тях ще може да поддържа и ремонтира наетото от него място.
Надяват се и новосформирания парламент да откри време и за техните проблеми и да промени цитираната доскоро наредба на чл.111а, ал.3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, като извади от него лодкостоянките или най-малко сътвори по-облекчен режим за тяхното легализиране и развиване.
Най-общо казано, в действителност става дума за примитивни уреди, които оказват помощ на риболовците да пристанат и да разтоварят улова или да изтеглят лодките за ремонт. Те не са разположени в и към по-големите обитаеми места, нямат статут на пристанища и кейове, а стопаните им не са юридически лица по смисъла на закона, т.е. не са компании, еднолични търговци или неправителствени организации.
В преобладаващата си част тези лодкостоянки са построени върху обществена държавна благосъстоятелност и е необичайно по какъв начин от век и половина и в Царството, и в Народната република, и в европейска България никой даже и пръста си не е мръднал за решаването на казуса. Ситуацията е повече от неуместна: управляващите прелестно знаят, че тези уреди са противозаконни, само че
непрестанно издават позволения за тяхното прилагане
и контролират достъпа до тях... съгласно зависи. Я от рушвета, я от персоналните благосклонности, я от политическите антипатии.
Наскоро мой прочут ми описа, че след дълги пазарлъци е съумял да се снабди с място на една лодкостоянка в малко обитаемо място. Човекът платил на предходния собственик правото да " паркира " своята лодка на неговото място, след което открил, че е станал " горделив притежател " на няколко греди, за които да връзва лодката си.
Другият огромен проблем е с тока и водата: няма по какъв начин тези постижения на цивилизацията да се употребяват законно, откакто обектите са противозаконни. Всъщност - няма по какъв начин инфраструктурата им въобще да стигне до тези парченца от благата ни родина. Това естествено извиква на живот два въпроса: първо - " Защо държавните и общинските управляващи не обезпечават условия за труд на риболовците, откакто по конституция са длъжни да го подсигуряват? " , и второ - " Кой и против какви рушвети събира от риболовците пари за ток и вода - там, където има такива екстри - и по какъв начин въобще са прокарани тези тръби и жици? "
Едно от сдруженията на риболовците от Синеморец - „ Свети Яни “, за следващ път търси подпомагане от страната за вкарването на лодкостоянките в естествена законова рамка.
В интерес на истината, до 2020 година думата " лодкостоянка " въобще не съществува в " отрасловия " Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България. Пробивът е изработен предходната година, когато този нормативен акт е ремонтиран уместно ( " Държавен вестник ", бр. 104 от 8 декември 2020 г.):
" Чл. 111а, (1) : Специализирани пристанищни обекти за обслужване на риболовните действия са пристаните за разтоварване на улови от прясна риба или други водни организми и лодкостоянките .
(3) Лодкостоянка е стационарно или плаващо оборудване или комплекс от такива уреди на брега и/или в акваторията на Черно море, река Дунав или в устията на вливащите се в тях реки, употребявани за мореплаване, което разрешава заставането на котва или приставането, престояването, изтеглянето на брега и обслужването, в това число разтоварване на уловите, зареждане с гориво, вода или хранителни артикули, осъществяване на дребни поправки, на дребни риболовни кораби с дължина до 12 метра за дребномащабен крайбрежен лов на риба. "
В случая " уместно " би трябвало да се схваща селективно. Тоест - на част от риболовците въпросът с лодкостоянките е решен,
останалите обаче са оставени на произвобла на ориста.
Както си му е редът, " БАНКЕРЪ " разполага с един наръч писма, сигнали и тъжби, в които хората доста ясно показват от кое място потегля казуса, по какъв начин може да бъде решен и кой е задължен да го реши. След дълги години на еднопосочно снишаване, познато и като безмълвен отвод, откъм регионалната администрация на Бургас най-сетне просветна лъч вяра. В отгово на писмо, изпратено от Морско-рибарско съдружие „ Св. Яни “ – с. Синеморец, губернаторът на Бургас – проф. Мария Нейкова, заявява, че има проявено схващане и са подхванати съответни дейности.
Рибарите от селото мощно се надяват, че министър председателят Кирил Петков също ще реагира съответно на техните писма, нищо че те са изпращани до предшествениците му Бойко Борисов и Стефан Янев.
Описан в резюме, казусът е следния. Както стана ясно доскоро, едвам преди година законодателят призна, че по черноморското крайбрежие, реките, езерата и язовирите съществуват лодкостоянки, т.е. съоражения за връзване, разтоварване и ремонт на лодки и гемии. И... толкова.
Без въобще да се сети, че лодкостоянките са тъкмо толкоз доста и все разнообразни, колкото са и постройките като " такива ", законодателят е пропуснал да ги подреди по категории, типове и така нататък Все едно в Закон за устройство на територията да се приказва единствено за постройки, а не за колиби, бараки, едноетажни къщи, 10-етажни блогове или 100-етажни небостъргачи.
Абсурдно е, само че е реалност. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата всички лодкостоянки са вкарани в един кюп и са подчинени на едни и същи процедури и правила с яхтените и корабните пристанища. С други думи -
с цел да сменят десетина риболовци релсите,
по които вадят лодките си на брега, те ще би трябвало да учредят съдружие, да съберат много съществено количество пари и да си извадят всички вероятни позволения, нужни за реконструкцията на едно същинско пристанище.
Ето за какво от рибарското съдружие оферират да бъдат дадени инструкции на регионалните шефове на Варна и Бургас да образуват работни групи, които да извършат огледи и да снимат съществуващите сега лодкостоянки и места за прибиране на лодките при неприятно време. Всички тези парцели да се нанесат в кадастралните карти, да се актуват като обществена държавна благосъстоятелност и предназначението им да се фиксира като лодкостоянки за трайно прилагане. Целта е, откакто бъдат вкарани в регулация, регионалните управи да ги отдават чартърен по реда и изискванията на чл.16, ал.2 от Закона за държавната благосъстоятелност.
А по този метод най-накрая, ще се даде опция на риболовците да се усещат законни ползватели на до момента „ противозаконните “ уреди и ще бъде решен един път за постоянно въпроса с метода по-който всеки един от тях ще може да поддържа и ремонтира наетото от него място.
Надяват се и новосформирания парламент да откри време и за техните проблеми и да промени цитираната доскоро наредба на чл.111а, ал.3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, като извади от него лодкостоянките или най-малко сътвори по-облекчен режим за тяхното легализиране и развиване.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ