Проф. Димитър Иванов: Решението за влизането ни в еврозоната да бъде взето след допитване до народа
Стопкадър бТВ
Инфлацията пораства в еврозоната и в Европейския съюз. В еврозоната тя доближи за края на октомври 10,1%, а в стопанските системи на целия Европейски съюз - 11%. Представете си стопанската система на една мощна Нидерландия ни гони по годишна инфлация. 17,2% е инфлацията в Нидерландия. Така наречените новоприети членки на клуба на богатите, трите балтийски републики, са рекордьори по годишна инфлация, като Естония е с годишна инфлация от 24,2% Литва е с 22,8%, а Латвия с 21%. Но не е единствено в Европа, в целия свят продължава тази вълна от инфлация. Това съобщи икономистът проф. Димитър Иванов в " Лице в лице " по бТВ.
Правилно беше, че гуверньорът на Централната ни банка отиде в Народното събрание и сложи въпроса за влизането ни в еврозоната, за закъсняването не с някои ограничения, а с нужните процедурни правила. Но за мен странното беше друго, че във допустимо най-острата инфлационна рецесия, която удря България, инфлационна рецесия, която може да докара до криза в България, и към този момент тя довежда до криза в Европа, гуверньорът не отвори нито една дума по какъв начин ще се оправи с ценовата непоклатимост в инфлационния развой. По закон за Българска национална банка, главната цел на Българската национална банка, според член втори, алинея първа, е ценовата непоклатимост. Той трябваше да рапортува пред българските депутати какви ограничения счита да предприеме Българска народна банка за одобряване на една ценова непоклатимост, която е основана върху по-ниска инфлация. Нищо не сподели за това, нищо не сподели по съществени детайли на паричната политика, която води Българска народна банка, добави икономистът.
Решението да влезем в еврозоната от 1-ви януари, това е политическо решение, което за мен е над мандат, само че то не би трябвало да бъде взето от политически сили, то би трябвало да бъде взето след допитване до българския народ, защото става въпрос за предаване на независимостта на българския лев. Виждаме, че главното предпочитание на този валутен съюз за тази валутна интеграция беше дивергенцията. Тя не се получи и налице е все по-голяма дивергенция сред ядрото на членките на валутния съюз и периферните стопански системи, добави проф. Димитър Иванвов.
Инфлацията пораства в еврозоната и в Европейския съюз. В еврозоната тя доближи за края на октомври 10,1%, а в стопанските системи на целия Европейски съюз - 11%. Представете си стопанската система на една мощна Нидерландия ни гони по годишна инфлация. 17,2% е инфлацията в Нидерландия. Така наречените новоприети членки на клуба на богатите, трите балтийски републики, са рекордьори по годишна инфлация, като Естония е с годишна инфлация от 24,2% Литва е с 22,8%, а Латвия с 21%. Но не е единствено в Европа, в целия свят продължава тази вълна от инфлация. Това съобщи икономистът проф. Димитър Иванов в " Лице в лице " по бТВ.
Правилно беше, че гуверньорът на Централната ни банка отиде в Народното събрание и сложи въпроса за влизането ни в еврозоната, за закъсняването не с някои ограничения, а с нужните процедурни правила. Но за мен странното беше друго, че във допустимо най-острата инфлационна рецесия, която удря България, инфлационна рецесия, която може да докара до криза в България, и към този момент тя довежда до криза в Европа, гуверньорът не отвори нито една дума по какъв начин ще се оправи с ценовата непоклатимост в инфлационния развой. По закон за Българска национална банка, главната цел на Българската национална банка, според член втори, алинея първа, е ценовата непоклатимост. Той трябваше да рапортува пред българските депутати какви ограничения счита да предприеме Българска народна банка за одобряване на една ценова непоклатимост, която е основана върху по-ниска инфлация. Нищо не сподели за това, нищо не сподели по съществени детайли на паричната политика, която води Българска народна банка, добави икономистът.
Решението да влезем в еврозоната от 1-ви януари, това е политическо решение, което за мен е над мандат, само че то не би трябвало да бъде взето от политически сили, то би трябвало да бъде взето след допитване до българския народ, защото става въпрос за предаване на независимостта на българския лев. Виждаме, че главното предпочитание на този валутен съюз за тази валутна интеграция беше дивергенцията. Тя не се получи и налице е все по-голяма дивергенция сред ядрото на членките на валутния съюз и периферните стопански системи, добави проф. Димитър Иванвов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ