Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) мълчаливо отказа да предостави

Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) безмълвно отхвърли да даде информация за това какви дисциплинарни санкции са наложени на чиновниците на Столична дирекция на вътрешните работи, използвали несъразмерна мощ по отношение на протестиращи жители на 10 юли 2020 година пред Министерския съвет и има ли изобщо такива.
Още куп въпроси, които към управлението на Министерство на вътрешните работи досега остават без отговор.
Да ги напомним:
Има ли право Министерство на вътрешните работи да употребява спомагателни сили отвън системата на вътрешното министерство за защита на институциите по време на митинги и употребявани ли са такива?
Колко чиновници на Министерство на вътрешните работи от цялата страна бяха командировани в София?
Защо по униформите на служителите на реда имаше непозволени стикери и значки?
Ще има ли осъдени чиновници за приложимост на непозволени помощни средства?
Адекватно ли беше употребен лютивият спрей против протестиращите?
Как полицията позволи провокатори с бомбички?
Позволява ли законът на Министерство на вътрешните работи да употребява външни сили при митингите?
Сблъсъците, до които се стигна на огромния антиправителствен митинг на 2 септември, повдигнаха доста неуместни въпроси към дейностите на...
На какъв принцип се осъществяваха арестите?
Легитимирали ли са се чиновниците на реда пред жителите?
Използвана ли е несъразмерна мощ при задържането на жители?
Освен на нашите въпроси, от Министерство на вътрешните работи не дават отговор и на отправени такива от страна на Българския хелзинкски комитет (БХК).
Съдейки по дисциплинарната процедура на Министерство на вътрешните работи по сходни случаи, скриването на тази информация може да бъде интерпретирано като опит за отбягване на публичното неодобрение от следващия случай на снизходително отношение към причинителите на полицейско принуждение, показват от организацията.
Журналистка пита Министерство на вътрешните работи: Кой даде знак на жандармите да нападат естествените жители?
Отпразнувахме дружно Съединението, добре. Но хайде в този момент да се върнем към здравословното си разделяне – на изправени и приклекнал...
На 27 юли 2020 година Столична дирекция на вътрешните работи излезе със известие, че по отношение на оповестени видеоклипове в медиите, показващи приложимост на физическа мощ от полицейски чиновници по време на митингите на 10 юли пред постройката на Министерския съвет, е била разпоредена дисциплинарна инспекция. В известието се споделя, че комисията, направила инспекцията, е открила, че четирима полицейски чиновници на отдел „ Специализирани полицейски сили ” са нарушили съществени права на жители като са употребявали физическа мощ, превишаваща нужните лимити, и че ще им бъдат наложени „ съответните дисциплинарни санкции “.
Какви дисциплинарни санкции ще бъдат наложени на провинилите се чиновници обаче не беше конкретизирано. За да узнае този значителен подробност от дисциплинарното произвеждане, на 18 август 2020 година БХК подаде заявки по реда на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) по електронен път до Столична дирекция на вътрешните работи и до Министерство на вътрешните работи. Нито една от двете институции не отговори в законоустановения 14-дневен период. От Столична дирекция на вътрешните работи не беше изпратен и входящ номер на заявката, нито след това дадоха отговор на имейл със питане за придвижването на преписката, както и категорично отхвърлиха да дадат тази информация по телефона.
На 8 септември служителката на БХК, от чието име беше изпратено заявката, отиде персонално в Столична дирекция на вътрешните работи, където ѝ беше казано, че документът е входиран, само че „ не се отработва “.
По-късно същия ден беше получен и отговорът от Министерство на вътрешните работи - писмо, в което в действителност отговор няма, а въпросът се препраща по подготвеност още веднъж към Столична дирекция на вътрешните работи с нов 14-дневен период за отговор. В писмото се подчертава, че ЗДОИ не се ползва във връзка с информация, която съставлява персонални данни или достъпът до която е организиран в различен закон като Наказателно-процесуален кодекс. Следва обаче да се означи, че съгласно юристите на БХК, поисканата информация изрично не попада в нито една от посочените хипотези.
Безнаказаността на полицейското принуждение е дълготраен проблем в България. По данни от годишните отчети за активността на прокуратурата и проверяващите органи, за интервала 2017-2019 година са били формирани 545 прокурорски преписки за полицейско принуждение, като 141 от тях са прераснали в досъдебни производства. В съда обаче са импортирани едвам осем прокурорски акта, а наказаните са единствено двама, показват от БХК.