Защо говорим отново за фашизъм? - I част
Столична община, академични преподаватели, неправителствени организации и жители сплотяват старания в противодействието на враждебното слово и антисемитизма.
Конференцията „ София споделя „ не “ на словото на омразата и екстремизма “, на която fakti.bg е медиен сътрудник, ще се организира на 15 февруари 2018 година от 9:30 до 18:00 ч. в Аулата на Софийски университет „ Св.Климент Охридски “. Събитието ще се състои две седмици откакто вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес Робърт Сингер връчи на премиера Бойко Борисов петиция с над 170 000 подписа, с която се упорства пред българската изпълнителна и локална власт да се спре демонстрацията на крайнодясното придвижване „ Луковмарш “.
Целта на Международния конгрес е да показва при започване на председателството на
България на Съвета на Европейски Съюз, че гражданското общество и локалната власт в столицата са единни във волята си да противодействат на словото на омразата, ксенофобията, расизма и екстремизма.
Конференцията ще състои в три елементи: политическа, гражданска и академична. Освен кмета на София госпожа Йорданка Фандъкова, присъединяване ще вземат и заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев, ръководителят на Организацията на евреите в България „ Шалом “ Александър Оскар, ръководител на Комисията по дискриминация Ана Джумалиева, заместник-министърът на образованието Деница Сачева, както и изтъкнати интелектуалци, политици, преподаватели, публицисти, общностни водачи и кметове на
европейски градове. Всички те ще споделят своя опит и хрумвания в противодействието против словото на омразата и екстремизма.
Специален посетител на форума е господин Андреас Холщайн, кмет на немския град Алтена, който в края на 2017 година бе атакуван в сладкарница заради своите позиции в поддръжка на търсещите леговище и бежанците.
За организацията и замисъла на форума разговаряхме с журналиста и създател на "Маргиналия " Юлиана Методиева и политолога проф. Антоний Тодоров:
Как се стигна дотук?
Ю. М. : Идеята потегли от фейсбук, където на 13 февруари предходната година след следващото отразяване в от националните медии на факлоносците на така наречен Луковмарш и вялото отразяване на антилуковия марш, който вършим, което доста ни огорчи и аз написах във фейсбук, че кметът Фандъкова би трябвало да откри метод по какъв начин да одобри нашата остра позиция против Столична община. Ние провокираме общината на един сериозен диалог и да помогнем експертно с решения по какъв начин да спрем Луков марш. Дискусията преля в една междуличностна връзка, бяхме поканени да представим концепциите си с хора като Ана Кръстева, Ивайло Дичев и други Видяхме, че имаме запас да спрем марша, освен правно, за което постоянно може да се спори, тъй като съществуват разнообразни прочити на правото на сдружаване, на демонстрации. Развихме концепцията си по този начин, че София да стане хазаин на тази самодейност „ Не на крайнодесните придвижвания “ и да поканим кметове от балканския район, от Европейски Съюз, хора, които ще трансфорат това и в последстваща акция против ултрадесните. Конкретна цел е прекъсването на Луковмарш и явната и скрита медийна поддръжка за него от 2003 година насам.
Може ли да се приказва към момента за фашизъм в Европа?
А. Т. : Мен ме удивлява, че 2018 година ние започваме още веднъж да приказваме за фашизъм и опасността от фашизма. Преди към година и половина Умберто Еко разгласява едно есе „ 14 точки по какъв начин да разпознаем фашизма “. Той приказва за нещо, което назовава „ базов фашизъм “. Този човек ни дава опори да разпознаваме в днешната политическа и обществена реалност явления, придвижвания, хрумвания, които, в случай че, споделя той, просто ги оставите, даже единствено едно от тях, скоро към него ще набъбне базов фашизъм.
Въпреки, че думата се е изтъркала от приложимост поради доста злоупотреби с фашизъм, антифашизъм, феноменът продължава да съществува. Мен това ме учудва, толкоз е огромна дистанцията от международните войни, края на двата режима – фашисткия в Италия и нацисткия – в Германия, за какво започваме отначало да виждаме една същинска опасност за нашата народна власт – парламентарна и демократична. Заплаха за устоите, тъй като тези явления, на пръв взор изглеждащи за някои и аз за това ги укорявам, почтени – някак като игра. Много неща в историята стартират като игра и свършват като международна покруса. И в случай че не сме бдителни в появяването им, рискуваме да ги оставим да се банализират до степен, в която доста хора да си мислят „ че какво толкоз? “ досега, в който това „ какво толкоз “ се трансформира в една процедура, от която всички ще се ужасяват.
Имаме в България пробойни в образованието, в това какво младежите, които се ангажират с този Луковмарш, знаят фактически за историята. По мои наблюдения върху студентите, с които работя, преподаването на история всеобщо в междинните учебни заведения в България завършва с Балканските войни и Първата международна. Какво става по-късно в Европа, в България, в света след Втората международна война – общо взето времето не стига до там. Младите съвсем нямат спомен за значимите обстоятелства на тази история. Оттам насетне, мисля, че мнозина от младите са склонни да идеализират едно предкомунистическо минало на България – 30-е години таман тъй като не го познават. Създават си неправилни показа, несъмнено, зад всичко това има и някой, който ги подтиква да го вършат. Такива проведени ядра, изключително, говорейки за Луковмарш, нищо не е безобидно.
Имаме сериозен проблем. Не за какво още приказваме за фашизъм, а за какво започваме отново да приказваме за фашизъм е в действителност въпросът, който би трябвало да ни стряска.
Кои са тези ядра?
А. Т. : Аз не съм следовател, да вляза в тайните теории на действителни организации, които го вършат, само че в по-общ проект къде виждам точките, от които това блика:
1. Крайно националистическите организации и партии в България. Те сега са в държавното управление. Тъкмо те основават усещането и прокарват концепцията, че да си националист няма никакъв проблем, в противен случай – това е нещо доста хубаво. И всички, които са били националисти са били герои и ние би трябвало да се отнасяме към тях като към национални герои, както към ген. Луков.
2. Ултраконсервативни среди, които в последно време са извънредно дейни, непрестанно ни внушават едни остарели, изконни консервативни полезности, които те постоянно свързват с България отпреди 1944 година - те би трябвало да ни водят и през днешния ден, да бъдат в основата, това са християнски полезности и морал и така нататък Те се отнасят неглижиращо към феномени като Луков марш, считат че са маргинални феномени, от няма заплаха, само че те основават една интелектуална среда, която разрешава банализирането на фашизма и на неговите модерни проявления.
3. Отново ултраконсервативни, които идват обаче от тогавашната комунистическа партия и които са запазили едно носталгично отношение към Русия, единствено че не към коя да е Русия, а към днешна ултраконсервативна и недемократична Русия. Оттам също идват хрумвания, които подхранват средата на неофашизма през днешния ден. Това се видя и при настоящия спор за Истанбулската спогодба.
4. Източник на тези хрумвания могат да бъдат просто среди в обществото, които считат, че главният проблем през днешния ден е продължаващата битка с комунизма. Връщането към една концепция да се учи комунизма, само че единствено от позиция на политическите репресии, които са били провеждани. Прокарва се едно схващане, че комунизмът безспорно е бил по-лош от предкомунистическия интервал. А той пък се оказва един доста добър образец за следване и оттова е доста добре да забележим нейните герои като ген. Луков.
Ю. М. : В народен ефир в едно предаване за ген. Луков се говореше прекомерно хвалебствено и никой от присъстващите не откри друга позиция към него. Еврейски организации се обърнаха към мен, показах тяхната теза в Съвет за електронни медии, бях доста озадачена, когато ръководителят Лозанов сподели, че има плурализъм, „ чули сте една позиция, може да кажете вашата в друго предаване “. И аз разбрах, че има една голяма бездна от неведение, олицетворена от този началник на Съвет за електронни медии. Аз отговорих, че за Холокост не можем да приказваме плуралистично, там няма друго мнение.
До по този начин степен демократичното се е разпростряло в безкрайността на свободата на словото, че даже на хора, които се занимават директно със независимост на медиите, не им прави усещане, че за Холокост не може да има две мнение, може да има единствено едно -като за закононарушение против човечеството. А ген. Луков лично е зает с профашистки и фашистки организации като Съюза на националните легиони и история на Луков, който поддържа изселването на евреите, ограбването им.
Системно в демократични медии разгласяват две еднообразни тематики: „ Героят Цар Борис III “ и „ Героите легионери “. Ако гледате материалите, свързани с Луковмарш, ще видите, че там постоянно стоят едни остарели хора и от тях се явява емблема. Той е остарял легионер, ориста му е обвързвана с разпространяването на фашизма. Днес той се радва на огромно внимание, разгласява книги в възхвала на легионерите, споделя се Дянко Марков и никой не вижда проблем в това. Вестникът, който разгласява редовно прославящи текстове имат не по-малка отговорност от общия недостиг на обучение.
Очаквайте продължението на следващия ден във Факти.бг
Конференцията „ София споделя „ не “ на словото на омразата и екстремизма “, на която fakti.bg е медиен сътрудник, ще се организира на 15 февруари 2018 година от 9:30 до 18:00 ч. в Аулата на Софийски университет „ Св.Климент Охридски “. Събитието ще се състои две седмици откакто вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес Робърт Сингер връчи на премиера Бойко Борисов петиция с над 170 000 подписа, с която се упорства пред българската изпълнителна и локална власт да се спре демонстрацията на крайнодясното придвижване „ Луковмарш “.
Целта на Международния конгрес е да показва при започване на председателството на
България на Съвета на Европейски Съюз, че гражданското общество и локалната власт в столицата са единни във волята си да противодействат на словото на омразата, ксенофобията, расизма и екстремизма.
Конференцията ще състои в три елементи: политическа, гражданска и академична. Освен кмета на София госпожа Йорданка Фандъкова, присъединяване ще вземат и заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев, ръководителят на Организацията на евреите в България „ Шалом “ Александър Оскар, ръководител на Комисията по дискриминация Ана Джумалиева, заместник-министърът на образованието Деница Сачева, както и изтъкнати интелектуалци, политици, преподаватели, публицисти, общностни водачи и кметове на
европейски градове. Всички те ще споделят своя опит и хрумвания в противодействието против словото на омразата и екстремизма.
Специален посетител на форума е господин Андреас Холщайн, кмет на немския град Алтена, който в края на 2017 година бе атакуван в сладкарница заради своите позиции в поддръжка на търсещите леговище и бежанците.
За организацията и замисъла на форума разговаряхме с журналиста и създател на "Маргиналия " Юлиана Методиева и политолога проф. Антоний Тодоров:
Как се стигна дотук?
Ю. М. : Идеята потегли от фейсбук, където на 13 февруари предходната година след следващото отразяване в от националните медии на факлоносците на така наречен Луковмарш и вялото отразяване на антилуковия марш, който вършим, което доста ни огорчи и аз написах във фейсбук, че кметът Фандъкова би трябвало да откри метод по какъв начин да одобри нашата остра позиция против Столична община. Ние провокираме общината на един сериозен диалог и да помогнем експертно с решения по какъв начин да спрем Луков марш. Дискусията преля в една междуличностна връзка, бяхме поканени да представим концепциите си с хора като Ана Кръстева, Ивайло Дичев и други Видяхме, че имаме запас да спрем марша, освен правно, за което постоянно може да се спори, тъй като съществуват разнообразни прочити на правото на сдружаване, на демонстрации. Развихме концепцията си по този начин, че София да стане хазаин на тази самодейност „ Не на крайнодесните придвижвания “ и да поканим кметове от балканския район, от Европейски Съюз, хора, които ще трансфорат това и в последстваща акция против ултрадесните. Конкретна цел е прекъсването на Луковмарш и явната и скрита медийна поддръжка за него от 2003 година насам.
Може ли да се приказва към момента за фашизъм в Европа?
А. Т. : Мен ме удивлява, че 2018 година ние започваме още веднъж да приказваме за фашизъм и опасността от фашизма. Преди към година и половина Умберто Еко разгласява едно есе „ 14 точки по какъв начин да разпознаем фашизма “. Той приказва за нещо, което назовава „ базов фашизъм “. Този човек ни дава опори да разпознаваме в днешната политическа и обществена реалност явления, придвижвания, хрумвания, които, в случай че, споделя той, просто ги оставите, даже единствено едно от тях, скоро към него ще набъбне базов фашизъм.
Въпреки, че думата се е изтъркала от приложимост поради доста злоупотреби с фашизъм, антифашизъм, феноменът продължава да съществува. Мен това ме учудва, толкоз е огромна дистанцията от международните войни, края на двата режима – фашисткия в Италия и нацисткия – в Германия, за какво започваме отначало да виждаме една същинска опасност за нашата народна власт – парламентарна и демократична. Заплаха за устоите, тъй като тези явления, на пръв взор изглеждащи за някои и аз за това ги укорявам, почтени – някак като игра. Много неща в историята стартират като игра и свършват като международна покруса. И в случай че не сме бдителни в появяването им, рискуваме да ги оставим да се банализират до степен, в която доста хора да си мислят „ че какво толкоз? “ досега, в който това „ какво толкоз “ се трансформира в една процедура, от която всички ще се ужасяват.
Имаме в България пробойни в образованието, в това какво младежите, които се ангажират с този Луковмарш, знаят фактически за историята. По мои наблюдения върху студентите, с които работя, преподаването на история всеобщо в междинните учебни заведения в България завършва с Балканските войни и Първата международна. Какво става по-късно в Европа, в България, в света след Втората международна война – общо взето времето не стига до там. Младите съвсем нямат спомен за значимите обстоятелства на тази история. Оттам насетне, мисля, че мнозина от младите са склонни да идеализират едно предкомунистическо минало на България – 30-е години таман тъй като не го познават. Създават си неправилни показа, несъмнено, зад всичко това има и някой, който ги подтиква да го вършат. Такива проведени ядра, изключително, говорейки за Луковмарш, нищо не е безобидно.
Имаме сериозен проблем. Не за какво още приказваме за фашизъм, а за какво започваме отново да приказваме за фашизъм е в действителност въпросът, който би трябвало да ни стряска.
Кои са тези ядра?
А. Т. : Аз не съм следовател, да вляза в тайните теории на действителни организации, които го вършат, само че в по-общ проект къде виждам точките, от които това блика:
1. Крайно националистическите организации и партии в България. Те сега са в държавното управление. Тъкмо те основават усещането и прокарват концепцията, че да си националист няма никакъв проблем, в противен случай – това е нещо доста хубаво. И всички, които са били националисти са били герои и ние би трябвало да се отнасяме към тях като към национални герои, както към ген. Луков.
2. Ултраконсервативни среди, които в последно време са извънредно дейни, непрестанно ни внушават едни остарели, изконни консервативни полезности, които те постоянно свързват с България отпреди 1944 година - те би трябвало да ни водят и през днешния ден, да бъдат в основата, това са християнски полезности и морал и така нататък Те се отнасят неглижиращо към феномени като Луков марш, считат че са маргинални феномени, от няма заплаха, само че те основават една интелектуална среда, която разрешава банализирането на фашизма и на неговите модерни проявления.
3. Отново ултраконсервативни, които идват обаче от тогавашната комунистическа партия и които са запазили едно носталгично отношение към Русия, единствено че не към коя да е Русия, а към днешна ултраконсервативна и недемократична Русия. Оттам също идват хрумвания, които подхранват средата на неофашизма през днешния ден. Това се видя и при настоящия спор за Истанбулската спогодба.
4. Източник на тези хрумвания могат да бъдат просто среди в обществото, които считат, че главният проблем през днешния ден е продължаващата битка с комунизма. Връщането към една концепция да се учи комунизма, само че единствено от позиция на политическите репресии, които са били провеждани. Прокарва се едно схващане, че комунизмът безспорно е бил по-лош от предкомунистическия интервал. А той пък се оказва един доста добър образец за следване и оттова е доста добре да забележим нейните герои като ген. Луков.
Ю. М. : В народен ефир в едно предаване за ген. Луков се говореше прекомерно хвалебствено и никой от присъстващите не откри друга позиция към него. Еврейски организации се обърнаха към мен, показах тяхната теза в Съвет за електронни медии, бях доста озадачена, когато ръководителят Лозанов сподели, че има плурализъм, „ чули сте една позиция, може да кажете вашата в друго предаване “. И аз разбрах, че има една голяма бездна от неведение, олицетворена от този началник на Съвет за електронни медии. Аз отговорих, че за Холокост не можем да приказваме плуралистично, там няма друго мнение.
До по този начин степен демократичното се е разпростряло в безкрайността на свободата на словото, че даже на хора, които се занимават директно със независимост на медиите, не им прави усещане, че за Холокост не може да има две мнение, може да има единствено едно -като за закононарушение против човечеството. А ген. Луков лично е зает с профашистки и фашистки организации като Съюза на националните легиони и история на Луков, който поддържа изселването на евреите, ограбването им.
Системно в демократични медии разгласяват две еднообразни тематики: „ Героят Цар Борис III “ и „ Героите легионери “. Ако гледате материалите, свързани с Луковмарш, ще видите, че там постоянно стоят едни остарели хора и от тях се явява емблема. Той е остарял легионер, ориста му е обвързвана с разпространяването на фашизма. Днес той се радва на огромно внимание, разгласява книги в възхвала на легионерите, споделя се Дянко Марков и никой не вижда проблем в това. Вестникът, който разгласява редовно прославящи текстове имат не по-малка отговорност от общия недостиг на обучение.
Очаквайте продължението на следващия ден във Факти.бг
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ