Учени изследват кръвта на столетниците, за да открият тайната на дълголетието
Столетниците, считани в миналото за необичайност, се трансфораха в нещо всекидневно. Всъщност те са най-бързо растящата демографска група от международното население, като броят им се удвоява почти на всеки 10 години от 1970 година насам.
Kолко дълго могат да живеят хората и какво e определящо за дългия и здравословен живот ни е вълнувало постоянно. Още Платон и Аристотел, преди повече от 2300 години, са обсъждали и писали за процеса на стареене.
Да се разкрият тайните на дълголетието обаче не е лесна задача. Това значи да можем да си разбираем комплицираното взаимоотношение сред генетичното влечение и метода на живот на хората.
Largest study of centenarian blood reveals secrets to longevity
— Independent Lifestyle (@IndyLife)
Скорошно изследване, оповестено в GeroScience, разкри някои общи биомаркери, в това число равнища на холестерол и глюкоза, при хора, които са достигнали възраст над 90 години.
Столетниците, както и хората на и над 90 години от дълго време съставляват интерес за учените, защото те могат да ни оказват помощ да разберем по какъв начин да живеем по-дълго и може би също по какъв начин да остареем в по-добро здраве. Досега изследванията на столетници постоянно са били в дребен мащаб и са били фокусирани върху определена група, да вземем за пример, като изключват тези, които живеят в домове за възрастни хора.
Много събрани данни
Това изследване е най-голямото, сравняващо профили на биомаркери, измерени през целия живот измежду извънредно дълголетни хора и техните по-кратко живели връстници.
Сравнени са профилите на биомаркери на хора, живели над 100 години с тези на техни връстници с по-кратък живот и са проучени връзките сред профилите им и шанса да станеш столетник.
Изследването включва данни от 44 000 шведи, подложени на здравни оценки на възраст сред 64-99 години. Те са извадка от по този начин наречената кохорта Amoris.
След това тези участници били проследени посредством данни от шведския указател до 35-годишна възраст. От тези хора 1224, или 2,7%, са доживели до 100 години. По-голямата част (85%) от столетниците са дами.
Включени са 12 кръвни биомаркера, свързани с възпаления, метаболизъм, чернодробна и бъбречна функционалност, както и евентуално недохранване и анемия. Всички те са били свързани със стареенето или смъртността в предходни изследвания.
Биомаркерът, обвързван с възпаленията, бил пикочната киселина - отпадъчен артикул в тялото, породен от храносмилането на избрани храни.
Разгледани са също маркери, свързани с метаболитен статус и функционалност, в това число общ холестерол и глюкоза, и такива, свързани с чернодробната функционалност, като аланин аминотрансфераза (Alat), аспартат аминотрансфераза (Asat), албумин, гама-глутамил трансфераза (GGT), алкална фосфатаза (Alp) и лактат дехидрогеназа (LD).
Unlocking the Secrets to Longevity and Health: Optimize Your Eating Habits
— Andre Diniz (@AndreLimaDiniz1)
Взет е поради също креатининът, обвързван с бъбречната функционалност и желязото, както и общия потенциал за свързване на желязо (TIBC), обвързван с анемията. И най-после, бил проучен и албуминът - биомаркер, обвързван с храненето.
Констатации
От всички тези проучвания излиза наяве, че като цяло тези, които са доживели до стотния си рожден ден, са склонни да имат по-ниски равнища на глюкоза, креатинин и пикочна киселина от шейсетте си години нагоре. Въпреки че междинните стойности не се разграничават доста сред столетниците и хората, които не са столетници за множеството биомаркери, столетниците рядко демонстрират извънредно високи или ниски стойности.
Например, доста малко от столетниците са имали равнище на глюкоза над 6,5 по-рано в живота си или равнище на креатинин над 125.
За доста от биомаркерите както столетниците, по този начин и тези, които не са столетници, са имали стойности отвън диапазона, считан за естествен в клиничните насоки. Това евентуално е по този начин, тъй като тези критерии са избрани въз основа на по-млада и по-здрава популация.
Когато от екипа изследвали кои биомаркери са свързани с вероятността за постигане на 100 години, разкрили, че всички като се изключи два (алат и албумин) от 12-те биомаркера демонстрират връзка с вероятността да навършим 100, даже след отчитане на възрастта, пола и тежестта на болестта.
Хората в най-ниските от петте групи равнища на общ холестерол и желязо са имали по-малък късмет да доближат 100 години спрямо тези с по-високи равнища. Междувременно хората с по-високи равнища на глюкоза, креатинин, пикочна киселина и маркери за чернодробна функционалност също понижават шанса си да станат столетници.
" We found that, on the whole, those who made it to their hundredth birthday tended to have lower levels of glucose, creatinine and uric acid from their sixties onwards. "
— The Conversation (@ConversationUK)
В безусловно изражение разликите са много дребни за някои от биомаркерите, до момента в който за други разликите са малко по-съществени.
За пикочната киселина, да вземем за пример, безспорната разлика е 2,5 процентни пункта. Това значи, че хората в групата с най-ниска пикочна киселина са имали 4% късмет да навършат 100 години, до момента в който в групата с най-високи равнища на пикочна киселина единствено 1,5%.
Дори разликите, които са открити, като цяло да са били много дребни, те допускат евентуална връзка сред метаболитното здраве, храненето и изключителното дългоденствие.
Проучването обаче не разрешава да се вършат никакви изводи за това кои фактори, гени или метода на живот са виновни за стойностите на биомаркерите.
Разумно е обаче да се допусна, че фактори като хранене и банкет на алкохол играят роля. Проследяването на вашите бъбречни и чернодробни стойности, както и глюкозата и пикочната киселина, когато остареете, е добра концепция.
Въпреки това шансът и шансът евентуално играят роля в даден миг за достигането на изключителна възраст. Но фактът, че разликите в биомаркерите могат да се следят дълго време преди гибелта, допуска, че гените и методът на живот също имат роля.
По темата
Kолко дълго могат да живеят хората и какво e определящо за дългия и здравословен живот ни е вълнувало постоянно. Още Платон и Аристотел, преди повече от 2300 години, са обсъждали и писали за процеса на стареене.
Да се разкрият тайните на дълголетието обаче не е лесна задача. Това значи да можем да си разбираем комплицираното взаимоотношение сред генетичното влечение и метода на живот на хората.
Largest study of centenarian blood reveals secrets to longevity
— Independent Lifestyle (@IndyLife)
Скорошно изследване, оповестено в GeroScience, разкри някои общи биомаркери, в това число равнища на холестерол и глюкоза, при хора, които са достигнали възраст над 90 години.
Столетниците, както и хората на и над 90 години от дълго време съставляват интерес за учените, защото те могат да ни оказват помощ да разберем по какъв начин да живеем по-дълго и може би също по какъв начин да остареем в по-добро здраве. Досега изследванията на столетници постоянно са били в дребен мащаб и са били фокусирани върху определена група, да вземем за пример, като изключват тези, които живеят в домове за възрастни хора.
Много събрани данни
Това изследване е най-голямото, сравняващо профили на биомаркери, измерени през целия живот измежду извънредно дълголетни хора и техните по-кратко живели връстници.
Сравнени са профилите на биомаркери на хора, живели над 100 години с тези на техни връстници с по-кратък живот и са проучени връзките сред профилите им и шанса да станеш столетник.
Изследването включва данни от 44 000 шведи, подложени на здравни оценки на възраст сред 64-99 години. Те са извадка от по този начин наречената кохорта Amoris.
След това тези участници били проследени посредством данни от шведския указател до 35-годишна възраст. От тези хора 1224, или 2,7%, са доживели до 100 години. По-голямата част (85%) от столетниците са дами.
Включени са 12 кръвни биомаркера, свързани с възпаления, метаболизъм, чернодробна и бъбречна функционалност, както и евентуално недохранване и анемия. Всички те са били свързани със стареенето или смъртността в предходни изследвания.
Биомаркерът, обвързван с възпаленията, бил пикочната киселина - отпадъчен артикул в тялото, породен от храносмилането на избрани храни.
Разгледани са също маркери, свързани с метаболитен статус и функционалност, в това число общ холестерол и глюкоза, и такива, свързани с чернодробната функционалност, като аланин аминотрансфераза (Alat), аспартат аминотрансфераза (Asat), албумин, гама-глутамил трансфераза (GGT), алкална фосфатаза (Alp) и лактат дехидрогеназа (LD).
Unlocking the Secrets to Longevity and Health: Optimize Your Eating Habits
— Andre Diniz (@AndreLimaDiniz1)
Взет е поради също креатининът, обвързван с бъбречната функционалност и желязото, както и общия потенциал за свързване на желязо (TIBC), обвързван с анемията. И най-после, бил проучен и албуминът - биомаркер, обвързван с храненето.
Констатации
От всички тези проучвания излиза наяве, че като цяло тези, които са доживели до стотния си рожден ден, са склонни да имат по-ниски равнища на глюкоза, креатинин и пикочна киселина от шейсетте си години нагоре. Въпреки че междинните стойности не се разграничават доста сред столетниците и хората, които не са столетници за множеството биомаркери, столетниците рядко демонстрират извънредно високи или ниски стойности.
Например, доста малко от столетниците са имали равнище на глюкоза над 6,5 по-рано в живота си или равнище на креатинин над 125.
За доста от биомаркерите както столетниците, по този начин и тези, които не са столетници, са имали стойности отвън диапазона, считан за естествен в клиничните насоки. Това евентуално е по този начин, тъй като тези критерии са избрани въз основа на по-млада и по-здрава популация.
Когато от екипа изследвали кои биомаркери са свързани с вероятността за постигане на 100 години, разкрили, че всички като се изключи два (алат и албумин) от 12-те биомаркера демонстрират връзка с вероятността да навършим 100, даже след отчитане на възрастта, пола и тежестта на болестта.
Хората в най-ниските от петте групи равнища на общ холестерол и желязо са имали по-малък късмет да доближат 100 години спрямо тези с по-високи равнища. Междувременно хората с по-високи равнища на глюкоза, креатинин, пикочна киселина и маркери за чернодробна функционалност също понижават шанса си да станат столетници.
" We found that, on the whole, those who made it to their hundredth birthday tended to have lower levels of glucose, creatinine and uric acid from their sixties onwards. "
— The Conversation (@ConversationUK)
В безусловно изражение разликите са много дребни за някои от биомаркерите, до момента в който за други разликите са малко по-съществени.
За пикочната киселина, да вземем за пример, безспорната разлика е 2,5 процентни пункта. Това значи, че хората в групата с най-ниска пикочна киселина са имали 4% късмет да навършат 100 години, до момента в който в групата с най-високи равнища на пикочна киселина единствено 1,5%.
Дори разликите, които са открити, като цяло да са били много дребни, те допускат евентуална връзка сред метаболитното здраве, храненето и изключителното дългоденствие.
Проучването обаче не разрешава да се вършат никакви изводи за това кои фактори, гени или метода на живот са виновни за стойностите на биомаркерите.
Разумно е обаче да се допусна, че фактори като хранене и банкет на алкохол играят роля. Проследяването на вашите бъбречни и чернодробни стойности, както и глюкозата и пикочната киселина, когато остареете, е добра концепция.
Въпреки това шансът и шансът евентуално играят роля в даден миг за достигането на изключителна възраст. Но фактът, че разликите в биомаркерите могат да се следят дълго време преди гибелта, допуска, че гените и методът на живот също имат роля.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ