Знаете ли какво е Стокхолмски синдром и страдате ли от него?
Стокхолмският синдром е психически феномен, при който заложникът се привързва към похитителя си и изпитва съчувствие и благосклонност към него, постоянно дотам, че е податлив да го пази, пренебрегвайки себе си и истината, както и да се разпознава с него. Тези усеща нормално се дефинират като ирационални поради заплахата или риска, понесени от жертвите, които бъркат неналичието на действителна корист похитителите си с акт на добрина. Изследвания на ФБР демонстрират, че в към 8% от жертвите са открити следи от Стокхолмския синдром. Това е форма на травматично привързване, експертите го дефинират като „ мощна прочувствена връзка сред две лица, в коиято единият е от време на време хокан, унизен, заплашван, обичай и така нататък “. Често този синдром се изяснява с теорията на Фройд, съгласно която тази връзка се показва в отговора на индивида към контузията, която изпитва, трансформирайки се жертва. Сякаш подсъзнателно жертвата търси метод да се отбрани, идентифицирайки се с похитителя/агресора/мъчителя си.
Стокхолмският синдром е кръстен на несполучлив грабеж в банката Kreditbanken на площад Нормалмстронг в столицата на Швеци я, при който някои от служащите са били заложници в трезор в същата постройка от 23 до 28 август, 1973 година, до момента в който похитителите им преговаряли с полицията. По време на този конфликт жертвите станали прочувствено привързани към похитителите си, отказали помощ от чиновници и даже почнали да ги пазят. В телефонен диалог сред органите на реда и хората в банката един от заложниците декларира, че изцяло се доверява на похитителя си и се тормози да не бъдат засегнати или убити при полицейската офанзива против постройката. Някои от жертвите развиват прочувствени връзки с похитителя, до момента в който са заложници, дори стигат до влюбване. Те насочат остри рецензии към държавното управление на Швеция, че не схваща какво е предиздвикало крадците да извършат действието, като намерено симпатизират на идеалите и на задачите, които подтикват похитителите към закононарушението.
Самото разбиране „ Стокхолмски синдром “ е въведено от шведския криминалист и психиатър Нилс Бейерот, професор по медицина, специализиращ в проучвания, свързани със зависимости и пристрастяване. Освен това той е заемал длъжността съветник по психиатрия за полицейските чиновници в съответния банков грабеж и за първи път загатва този термин в изказванията си за медиите във връзка този случай.
