Холивудски дрийм тим в най-новата политическа драма
Стивън Спилбърг режисира Том Ханкс и Мерил Стрийп в напрегнатата политическа драма " Вестник на властта " (The Post).
Само този факт евентуално е задоволително доказателство, че става въпрос за един съвършен филм. Вечните тематики на американското общество за войната във Виетнам и свободата на словото се преплитат гениално от режисьора с модерните тематики за равноправието сред мъже и дами, етиката, морала и отговорността на притежателите на медии, а и на самите публицисти.
" Вестник на властта " е един сантиментален взор към славното минало на пресата, когато " четвъртата власт " има същинска власт, а решенията, взимани най-обикновени хора, са имали голяма тежест. Филмът е и увещание за времето, в което компютрите към момента не са изпратили стотици хиляди хора в бюрата по труда, времето, в което всяка писмен знак на страницата е тежала - освен от оловото, от което е направена, а и поради напъните на десетките хора и денонощният труд зад издаването на един вестник.
Основната тематика на " Вестник на властта " е политическата действителност в Съединени американски щати в края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век. Тогава продължаващата прекомерно дълго война във Виетнам е уморила даже американските политици, а обществото е готово на крайни ограничения, с цел да спре това безумство. Като кражбата на хиляди страници секретни документи и публикуването им в пресата, без значение от заканите на властта. Аферата е " Документите на Пентагона ", която предшества " Уотъргейт " и оставката на Ричард Никсън.
Невероятната Мерил Стрийп се превъплъщава в първата жена-издател на вестник в Съединени американски щати. Героинята й, Катрин Греъм, се е озовала неискано на този пост. Като правоприемник на " Вашингтон Пост ", тя е близка другарка с хора от Белия дом, само че е нерешителна в обкръжението на мъжете, от които тогава е зависело всичко.
Въпреки сериозната си позиция, тя от време на време наподобява повече на баба, която избира да плете пуловер на внучето си у дома. Точно поради това решението, което би трябвало да вземе, а точно да разгласява документите с риск да изгуби фамилната компания, е основополагащото във кино лентата.
Вероятно в случай че някоя друга актриса, а не Мерил Стрийп, беше направила тази роля, щеше да има риск нещата да придобият сантиментален темперамент. Но носителката на три Оскара построява облика си малко по малко, като в нито един миг ни кара да не се съмняваме в неговото развиване. А химията сред нея и Том Ханкс е безспорна.
Актрисата получи своята рекордна 21-ва номинация за Оскар за ролята си, а " Вестник на властта " е номиниран за най-хубав филм. Най-вероятно няма да завоюва статуетката, само че сигурно се подрежда измежду едни от най-хубавите филми на годината. А за триото Стрийп, Ханкс, Спилбърг, каквото и да се каже, ще бъде малко.
" Вестник на властта " е по кината от 2 март
Само този факт евентуално е задоволително доказателство, че става въпрос за един съвършен филм. Вечните тематики на американското общество за войната във Виетнам и свободата на словото се преплитат гениално от режисьора с модерните тематики за равноправието сред мъже и дами, етиката, морала и отговорността на притежателите на медии, а и на самите публицисти.
" Вестник на властта " е един сантиментален взор към славното минало на пресата, когато " четвъртата власт " има същинска власт, а решенията, взимани най-обикновени хора, са имали голяма тежест. Филмът е и увещание за времето, в което компютрите към момента не са изпратили стотици хиляди хора в бюрата по труда, времето, в което всяка писмен знак на страницата е тежала - освен от оловото, от което е направена, а и поради напъните на десетките хора и денонощният труд зад издаването на един вестник.
Основната тематика на " Вестник на властта " е политическата действителност в Съединени американски щати в края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век. Тогава продължаващата прекомерно дълго война във Виетнам е уморила даже американските политици, а обществото е готово на крайни ограничения, с цел да спре това безумство. Като кражбата на хиляди страници секретни документи и публикуването им в пресата, без значение от заканите на властта. Аферата е " Документите на Пентагона ", която предшества " Уотъргейт " и оставката на Ричард Никсън.
Невероятната Мерил Стрийп се превъплъщава в първата жена-издател на вестник в Съединени американски щати. Героинята й, Катрин Греъм, се е озовала неискано на този пост. Като правоприемник на " Вашингтон Пост ", тя е близка другарка с хора от Белия дом, само че е нерешителна в обкръжението на мъжете, от които тогава е зависело всичко.
Въпреки сериозната си позиция, тя от време на време наподобява повече на баба, която избира да плете пуловер на внучето си у дома. Точно поради това решението, което би трябвало да вземе, а точно да разгласява документите с риск да изгуби фамилната компания, е основополагащото във кино лентата.
Вероятно в случай че някоя друга актриса, а не Мерил Стрийп, беше направила тази роля, щеше да има риск нещата да придобият сантиментален темперамент. Но носителката на три Оскара построява облика си малко по малко, като в нито един миг ни кара да не се съмняваме в неговото развиване. А химията сред нея и Том Ханкс е безспорна.
Актрисата получи своята рекордна 21-ва номинация за Оскар за ролята си, а " Вестник на властта " е номиниран за най-хубав филм. Най-вероятно няма да завоюва статуетката, само че сигурно се подрежда измежду едни от най-хубавите филми на годината. А за триото Стрийп, Ханкс, Спилбърг, каквото и да се каже, ще бъде малко.
" Вестник на властта " е по кината от 2 март
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ