Учени от БАН: Ще преборим демографската криза с увеличаване на доходите и подобряване на работната сила
Стимулирането на раждаемостта не е решението за възстановяване на демографската картина. Мерките за превъзмогването на демографската рецесия би трябвало да са най-вече стопански, обществени и на трудовия пазар, настояват учени от Българска академия на науките.
В плана си „Мерки за превъзмогване на демографската рецесия в Република България “ те предлагат увеличение на приходите, възстановяване качеството на работната сила и на работните места, ограничение на вътрешната миграция, привличане назад на българските емигранти.
Учените от шестте работни групи по плана обобщиха резултатите от изследванията и предложиха съответни ограничения за смяна на отрицателните трендове в демографското развиване на страната.
Екипът показа вероятните сюжети за развиване на популацията в средносрочна вероятност, с акцент върху промените в числеността и качеството на работната мощ, както и ограничения за усъвършенстване на демографското възпроизводство. Според тях, след 20 години в най-лошия случай популацията на България ще наброява 5,8 млн., а съгласно най-хубавия – към 6,75 млн.
Според шефа на Института за проучването на популацията и индивида (ИИНЧ) при Българската академия на науките (БАН), проф. доктор Антоанета Христова без значение от политиките, които ще се водят през идващите години, броят на популацията в България ще понижава. Тя изясни, че планът за демографската рецесия в България е сериозен и е предоставен от Министерски съвет през декември. „ В този план имахме задачата да разработим политики за разрешаване на демографските проблеми в България. Политики на истини, а не на хрумвания. Проектът беше направен от няколко групи, като задачата беше да се прегледат подходи, които страната е прилагала и да се обърне взор към тези, които са били ефикасни във времето “, уточни тя.
Проф. доктор Татаня Коцева от департамент „ Демография “ в Института посочи, че раждаемостта в България е на средноевропейско ниво, заплахата за демографския срив е в резултат на повишени равнища на смъртността. Тя уточни, че тласъци за превъзмогването на демографската рецесия в страната биха могли да бъдат тактики за фамилните политики, ориентирани към възстановяване на услугите за деца в сфери като опазване на здравето, обучение, спорове и компликации в фамилията. Проф. Коцева изясни, че при проучване на млади двойки със питане за това, какво би ги подтикнало да подхващат решение за раждане и развъждане на деца, най-често даваните отговори са били: достъп до безвъзмездни учебници, медикаменти, храна в учебно заведение и безвъзмездни отвън класни занимания. Тя изясни, че за възстановяване на изискванията в България за развъждане на деца биха били вероятни посредством увеличение на размера на надбавките, намиране на работа с понижено или гъвкаво работно време, достъп на децата в яслите и детските градини.
По време на срещата проф. доктор Кремена Борисова съобщи, че междинното качество на работните места в България е с над 4 пъти по-лошо от междинното за Европейския съюз. Според нея незадоволителната прелест на пазара на труда, кара младежите да напущат страната ни. Тя посочи, че всички препоръчани ограничения в плана за справяне с демографската рецесия могат да бъдат осъществени, в случай че бъде спазена висока последователност, поредност, бистрота на законодателните и управнически структури на всички равнища в страната.
Според доцент доктор Атанас Ташев страната би трябвало да направи редица промени, с цел да успее да резервира и върне отпътувалите млади българи в непознати страни.
„Изследването ни демонстрира, че няма огромни настройки за преселване на исторически български общности в страната. Проучването ни демонстрира, че под 5% от лицата, които са получили българско поданство са се открили на територията на Република България. За над 95 % ние не знаем къде са, което демонстрира, че е скъсана връзката сред страната и тези общности“, съобщи Ташев.
В плана си „Мерки за превъзмогване на демографската рецесия в Република България “ те предлагат увеличение на приходите, възстановяване качеството на работната сила и на работните места, ограничение на вътрешната миграция, привличане назад на българските емигранти.
Учените от шестте работни групи по плана обобщиха резултатите от изследванията и предложиха съответни ограничения за смяна на отрицателните трендове в демографското развиване на страната.
Екипът показа вероятните сюжети за развиване на популацията в средносрочна вероятност, с акцент върху промените в числеността и качеството на работната мощ, както и ограничения за усъвършенстване на демографското възпроизводство. Според тях, след 20 години в най-лошия случай популацията на България ще наброява 5,8 млн., а съгласно най-хубавия – към 6,75 млн.
Според шефа на Института за проучването на популацията и индивида (ИИНЧ) при Българската академия на науките (БАН), проф. доктор Антоанета Христова без значение от политиките, които ще се водят през идващите години, броят на популацията в България ще понижава. Тя изясни, че планът за демографската рецесия в България е сериозен и е предоставен от Министерски съвет през декември. „ В този план имахме задачата да разработим политики за разрешаване на демографските проблеми в България. Политики на истини, а не на хрумвания. Проектът беше направен от няколко групи, като задачата беше да се прегледат подходи, които страната е прилагала и да се обърне взор към тези, които са били ефикасни във времето “, уточни тя.
Проф. доктор Татаня Коцева от департамент „ Демография “ в Института посочи, че раждаемостта в България е на средноевропейско ниво, заплахата за демографския срив е в резултат на повишени равнища на смъртността. Тя уточни, че тласъци за превъзмогването на демографската рецесия в страната биха могли да бъдат тактики за фамилните политики, ориентирани към възстановяване на услугите за деца в сфери като опазване на здравето, обучение, спорове и компликации в фамилията. Проф. Коцева изясни, че при проучване на млади двойки със питане за това, какво би ги подтикнало да подхващат решение за раждане и развъждане на деца, най-често даваните отговори са били: достъп до безвъзмездни учебници, медикаменти, храна в учебно заведение и безвъзмездни отвън класни занимания. Тя изясни, че за възстановяване на изискванията в България за развъждане на деца биха били вероятни посредством увеличение на размера на надбавките, намиране на работа с понижено или гъвкаво работно време, достъп на децата в яслите и детските градини.
По време на срещата проф. доктор Кремена Борисова съобщи, че междинното качество на работните места в България е с над 4 пъти по-лошо от междинното за Европейския съюз. Според нея незадоволителната прелест на пазара на труда, кара младежите да напущат страната ни. Тя посочи, че всички препоръчани ограничения в плана за справяне с демографската рецесия могат да бъдат осъществени, в случай че бъде спазена висока последователност, поредност, бистрота на законодателните и управнически структури на всички равнища в страната.
Според доцент доктор Атанас Ташев страната би трябвало да направи редица промени, с цел да успее да резервира и върне отпътувалите млади българи в непознати страни.
„Изследването ни демонстрира, че няма огромни настройки за преселване на исторически български общности в страната. Проучването ни демонстрира, че под 5% от лицата, които са получили българско поданство са се открили на територията на Република България. За над 95 % ние не знаем къде са, което демонстрира, че е скъсана връзката сред страната и тези общности“, съобщи Ташев.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ