Стилиян Петров даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по

Стилиян Петров даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Наскоро Стенли и Джеймс Милнър проведоха ужасно шоу на стадион „ Селтик Парк “ в Глазгоу, с цел да съберат пари за благородната идея. Звездните селекции привлякоха повече от 30 000 на трибуните за атрактивно 3:3, а екип на „ Код Спорт “ отрази огромното шоу.

- Здравей, Стилияне! Два дни преди мача ти беше в лечебни заведения. Ще ни разкажеш ли какво тъкмо се случи?

- Бях на посещаване в две лечебни заведения. Едната е онкологична детска болница „ Куин Елизабет “. Другата е “Бийтсън “ и е повече за възрастни хора. Слушах много истории, видях доста усмивки особено от хора, които се борят с разнообразни ракови болести. Радвам се, че много от тях и фамилиите им участваха на мача и бяха съпричастни. Ще дадем вяра на всички, които се борят с тази подла болест.

- Предполагам, че на всички разказваш по какъв начин си минал през нея.

- Разбира се. На всички им е забавно. Някои занапред стартират лекуването си. Незнанието ги плаши доста. Когато някой, който е минал през всичко това, физически застане пред тях и им покаже, че е възможно… Ще бъде мъчно, само че постоянно би трябвало да си мощен и да вярваш в това, което искаш да постигнеш. Ако успееш, изглеждаш по този начин, както съм аз сега. Перфектно е да ме видят, че съм жив, здрав. След такива лекувания също има живот и можеш да продължиш с живота, който си имал преди.

- За страдание всеки ден някой се разболява от тази болест. Какъв е най-важният съвет от човек, който се е излекувал от нея?

- Да се има вяра и да се бори. Всичко друго – лекуванията, химиотерапията са относителни. Но в случай че вярваш и се бориш, имаш огромен късмет. Видях доста положителни хора. Доста хора оцеляват с положително мислене. Видях лечебни заведения, които лекуват хората по напълно друг метод. Осигуряват уют, с цел да може хората да се усещат повече у дома, в сравнение с в болница.

- Знаеш ли какво е ситуацията с такива заболели хора в България?

- Разбира се, че знам. С моята фондация оказваме помощ на много българи. Събираме пари за разнообразни дела. Имам концепция да направя нещо в България, само че когато става въпрос за някакво събитие, ние имаме стратегия, която следваме. В момента работим върху нещо в България. Може би в скоро време ще излезе нескрито.

- Как фамилията ти приема твоите инициативи? Подкрепят ли те във всичко?

- Разбира се! Те постоянно са ме подкрепяли и това е доста значимо. Когато минах през най-трудния интервал в живота ми, те бяха до мен. Големият ми наследник Стилиян беше през целия ден неразделно с мен в лечебните заведения. Но това не е непознато за него. Виждал го е преди и се радваше да бъде там, да бъде част от този ден, което е особено и за мен. Семейството постоянно е било до мен. Много се веселя, че съм основал такова семейство.

- Преди шест години изигра първия си мач след заболяването на „ Селтик Парк “ пред 60 хиляди души. Беше страхотна атмосфера.

- Много прочувствен мач. Преди този дуел бях виждал не повече от 10 индивида. Тогава не ми се позволяваше да излизам от болничното заведение и да се срещам с хора, нямах имунна система. Нещо напълно обикновено при такова лекуване. И внезапно излизаш пред 60 хиляди! Когато ме бяха видели за последно да играя за Селтик, бях здрав физически и тичах, а през 2013 година бях 148 кг. Голяма разлика! Трябва да преглътнеш това да излезеш с гащета и фланелка размер 2XL. Но това беше най-малкото. Радвах се, че още веднъж имам късмет да пребивавам, да се усмихвам, а най-много да съумея да играя футбол.

- Шест години по-късно играеш футбол всяка седмица.

- Играем всяка неделя в състезание за над 35-годишни против 3 лири. С доста другари, за наслаждение. Целият труд, който съм положил е с цел да бъда футболист. Беше лишен от мен и беше доста мъчително. Радвам се, че още веднъж мога да играя футбол даже и на такова ниско равнище.

- Колко бири изпивате след мач?

- Аз една или две, други по пет-шест. Всичко е за наслаждение. Всеки идва с въодушевление, с усмивка. Може би тези дни забравяме, че футболът е игра за почитателите. Но в тези шампионати се разграничава и го правят оценка.

- Когато чуем Шотландия, всеки си споделя „ Смело сърце “, Уилям Уолъс, Мел Гибсън. Бил ли е за теб ентусиазъм в тази борба?

- „ Смело сърце “ е типичен филм, който и до ден-днешен всички гледаме на драго сърце. Филм, който дава доста самочувствие и сили на хората да се борят и да реализират задачите си.

- Караш интензивно треньорски лицензи. Докъде стигна с тази самодейност?

- Завърших „ А “ лиценза си. Другата година стартирам „ Про “ лиценза. Наравно с това започнах и висше обучение „ Администрация и бизнес в международния спорт “ посредством УЕФА. Всичко е на британски, което го прави още по-трудно за мен, само че аз в никакъв случай не съм се плашил от такива неща. Тази стратегия ми дава опция да изучавам футбола от другата страна. Когато бях футболист, всичко беше уредено. Отиваш на подготовка и всичко е направено. Никога не се интересухваме по какъв начин работи техническият, спортният шеф или секретарката. Но в този момент съм от другата страна и е доста забавно. УЕФА ни предлага да забележим моделите на всички огромни международни федерации и тимове. Видяхме модула на Пари Сен Жермен, на Барселона. Все повече се задълбочаваме, мъчно е, само че в това време е и забавно.

- Какъв да чакаме да станеш – треньор или футболен функционер?

- Още не мога да преценява. Преди три години бях на кръстопът какво да върша и къде ще бъде моето бъдеще. Оставих си три години да завърша треньорския си курс, а също и висшето си обучение. Вече оттова нататък ще преценява.

- Кой треньор най-вече ти е повлиял в твоята кариера? От кого научи най-вече? На кого искаш да приличаш?

- Много треньори. Не желая да наподобявам на никого, тъй като всеки един е мощен със личните си достижения, с характера си. Взел съм от всеки по нещо. Винаги съм се опитвал да взимам позитивното от всички, да отстрани отрицателното. Мисля, че един човек се построява самичък по себе си. Може би ще бъда по-различен. Може би в метода ми на работа ще се види Мартин О‘Нийл, Стойчо Младенов, Георги Василев, Гордън Страхан, Жерар Улие. Може би ще взема от всеки по малко. Да се надяваме, че ще се изградя като напълно друга персона и с моите визии.

- Един твой дълготраен противник на терена неотдавна дебютира в мача Селтик – Рейнджърс. Говоря за Стивън Джерард. Как стартира работата си във вашия зложелател?

- Започна доста добре. Да не забравяме какви проблеми и от кое място съумяха да се съживят Рейнджърс. Може би тази година ще бъде много по-трудна за Селтик. Стивън Джерард е темперамент, който постоянно се бори до дъно и желае да реализира най-хубавото. Това се вижда в метода му на игра, в стила му на работа. Засега стартира доста добре. Много се веселя за младите треньори. Може би е време да се даде късмет и на тях. Радвам се и за мои другари в България, които се оправят доста добре с треньорството и им поисквам триумф.

- Може би в случай че не беше в Рейнджърс, Джерард щеше да бъде в състава на Милнър с толкоз доста звезди на Ливърпул?

- Беше поканен и беше споделил, че ще играе, само че нещата се трансформираха много с назначението му.

- Едва ли ще бъде признат добре навръх „ Селтик Парк “.

- Аз не мисля, че ще има проблем, само че знаете по какъв начин се третират Селтик и Рейнджърс. Мисля, че не е комфортно да играе и може би взе вярното решение.

- Селтик не съумя да се класира в Шампионската лига. Има ли проблем шотландският футбол с постигане равнището на тимовете в най-силния клубен шампионат?

- Разбира се, че има. Това е напълно ясно. Но да не забравяме, че Селтик игра в последните две години в Шампионска лига. Добре нормализиран финансово клуб. Работят доста добре, имат млад и добър тим, и най-важното добър управител. Като шотландски отбор те са грандът. Рейнджърс не е това, което беше преди и това не дава сигурност на Селтик. Ако Рейнджърс се върнат доста по-силни, това ще даде късмет да похарчат повече пари, да привлекат по-добри футболисти, да имат по-силен тим. Така Селтик ще има противник, който ще го преследва цяла година и ще поддържа формата си на високо равнище. Но до момента в който няма втори тим, който да ги бута и да се съревновава с тях, ще бъде доста мъчно да доближат равнището, което Селтик постоянно е държал.

- Селтик не може да влезе в Шампионската лига, а Астън Вила не може да влезе във Висшата лига.

- Да, разочароващо е. Доста години играх в Астън Вила. Не единствено аз, а и хората към клуба, почитателите доста милеят Вила да се върне още веднъж във Висшата лига. Вижда се, че в последните две години не съумяват да намерят това решение. Да се надяваме, че този сезон ще съумеят. Ще бъде доста мъчно, тъй като има огромен проблем с финансовия феърплей, а това е доста рисково. Мисля, че както почитателите, по този начин и хората в клуба, са се наели да съумеят да предпазят клуба от нещо, което застигна доста тимове.

- Дали като треньор или като футболен функционер, един ден мечтаеш ли да се завърнеш в един от тези два клуба?

- Разбира се. Знам, че един ден ще се завърна. И двата клуба ми предложиха разнообразни постове като треньор или като шеф. Имах проект да заставам настрана от футбола, тъй като не желаех да се подлагам на този стрес и да бъда напрегнат. Футболът се трансформира в доста стресиращ бизнес. Пол Ламбърт ми предложи да стана треньор, тъкмо когато приключих лекуването си. Завърнах се, само че тогава усетих и видях, че е доста рано за мен да се върна във футбола. Бях много изтощен, напрежението е огромно, дългите часове също. Оставих си един интервал от време, в който не желаех да бъда към футбола. Наблюдавах и се концентрирах върху учението и треньорските курсове, което беше значимо за мен.

- Говориш за Селтик и Астън Вила, само че може ли българският футбол някой ден да бъде предизвикателство за теб?

- Разбира се. Даже в последните няколко дни получих няколко позвънявания, няма да загатвам от кого. Искаха да се забележим и да беседваме за бъдещето ми, дали имам полза да съм на някакъв пост в един от клубовете. Живот и здраве, в случай че всичко мине добре, в никакъв случай не се знае.

- Единствените ти клубове в България са Монтана и ЦСКА. Следиш ли ги?

- Разбира се, че ги проследявам. Гледам съвсем всичко, когато съумея. Имам българска телевизия. Последната година не съумях да се прибера в България, тъй като бях доста ангажиран. Семейството също. Надявам се скоро да си дойда и да съумея да виждам някой мач онлайн.

- Феновете на ЦСКА постоянно ще те помнят. Знаеш ли, че си един от последните спечелил златен дубъл с „ алените “? Помниш ли този миг?

- Винаги съм го помнел. Дори оня ден разговарях с Косьо Мирчев и си припомняхме тези моменти. Радвам се за Александър Томаш, Косьо Мирчев и Тошко Кючуков, с които израснахме дружно. Христо Янев също, Владо Манчев, Елин Топузаков, Георги Иванов… Това са футболисти, с които съм израснал, играли сме в националния тим, както и на клубно равнище. Много се веселя, че те съумяват да се оправят добре и че вървят в добра тенденция.

- Толкова години беше капитан на националния тим. Едва ли някой ще те задмине по брой мачове за „ лъвовете “.

- Надявам се да ме мине, това ще е доста хубаво. Рекордите са, с цел да бъдат покорявани. Това би трябвало да е тласък за българските футболисти – да играят колкото се може по-дълго в националния, да дават най-хубавото от себе си. Разочароващо е, че не можем да забележим националния тим на огромно състезание и да жънем победи, както беше преди. Аз постоянно ще бъда почитател. Дори да паднем, даже да бием, постоянно ще ги поддържам. Знам, че ще пристигна този миг, тъй като мисля, че имаме положителни футболисти, единствено би трябвало повече да си имаме вяра и да знаем, че не е толкоз ужасно да постигаш победи.

- Английската Висша лига и Първа професионална лига в България си наподобяват по едно нещо – водещите тимове употребяват съвсем само чужденци и единствено непознати треньори.

- Да, това е огромен проблем за българския футбол. Собствениците на Лудогорец напипаха един модул, който работи за тях. Футболът се трансформира в бизнес. За тях това е един добре създаден бизнес модел. За страдание това не е добре за българския футбол, тъй като не играят доста българи. А желаеме най-хубавите българи да играят в този тим, да реализират победи и да играят в Шампионска лига или в Лига Европа. А в състава са един или двама най-вече, което е разочароващо. Но това е моделът на притежателите. Лудогорец е български тим. Говорих си с Йохан Мялби и той сподели, че ги е гледал няколко пъти, доста ги харесва и имат доста мощни футболисти. Така че когато се каже български тим, те знаят Лудогорец, че играе добре и има положителни футболисти. Но за жалост няма българи.

- Стилияне, доста ти благодаря! В Глазгоу събра толкоз звезди на едно място. Надявам се, че идващият мач, който ще организираш, може да бъде в България и родните почитатели ще те видят още веднъж в игра.

- И там ще го направя!